Решение № 3647 от 09.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3647 гр. Пловдив, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20215330106212 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Я. Г. Я., ЕГН ********** против С. П. Б., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация по чл. 127, ал.2 ЗЗД.

Ищецът твърди с ответницата да са бивши съпрузи, с прекратен граждански брак с влязло в сила Решение по гр.д. № 4255/2019 г. на РС- Пловдив. По време на брака теглили различни кредити. С договор за кредит от 19.06.2019 г., сключен след прекратяване на брака и платим само от ищеца, бил рефинансиран такъв от 15.08.2016 г., сключен по време на брака с „Уникредит Булбанк“ АД на стойност 11 778,46 лева и остатъчна такава от 4332,57 лева към 19.06.2019 г. Твърди като солидарен длъжник да е изпълнил повече от дължимата част по договора от 15.08.2016 г. Този остатък бил платен след прекратяване на брака, чрез сключване на последващия договор, не бил предмет на брачното споразумение и не отишъл за задоволяване нуждите на семейството. Поради това се моли за осъждане на ответницата да плати сумата от 2166,28 лева - главница, представляваща остатък след прекратяване на брака на дължима сума по сключения по време на брака договор за кредит от 15.08.2016 г., погасен от ищеца чрез сключване на договора от 19.06.2019 г. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответницата е подала отговор, с който оспорва иска, в т.ч., че – изтеглените средства отишли за задоволяване нуждите на семейството и отглеждане на децата, като тези по договора от 19.06.2019 г. били за покриване на част от задължения по договор от 24.02.2016 г., а сумите по него и този за рефинансиране, били изхарчени от ищеца за задоволяване на негови лични нужди. В този смисъл имало признания в отговор на исковата молба по друго дело. С договора от 15.08.2016 1 г. бил рефинансиран този от 24.02.2016 г., разходван за закупуване на мотоциклет за ищеца, за заплащане на оперативно лечение и следоперативна рехабилитация и допълнителна екипировка за мотоспорт. Търсените парични средства били похарчени лично от ищеца за негови собствени нужди, увеличения и подобрения на личен имот.

Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателност на претенцията, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличие на валидно възникнало облигационно правоотношение по сключен договор за кредит с трето лице /банка/, по който, с част от отпуснатия кредит е покрито задължение по договор от 15.08.2016 г., сключен по време на брака, средствата по който са отишли за задоволяване нуждите на семейството; наличие на солидарна отговорност за погасяване на остатъчната сума от 4332,57 лева по договора от 15.08.2016 г.; да докаже, че именно той и със собствени средства е погасил тази част от кредита, както и, че с преведените по банковата сметка суми са погасени конкретни задължения по договора и, че с извършеното погасяване, е платил повече от своята част, а ответницата отговаря до размера, търсен с исковата молба.

Ответницата следва да проведе насрещно доказване, респ. да докаже всички възражения в отговора – в това число, да опровергае презумпцията на чл. 127, ал.1 ЗЗД, като докаже и, че паричните средства по договора от 15.08.2016 г., с който е рефинансиран такъв от 24.02.2016 г., са отишли за погасяване само на лични задължения и нужди на ищеца, а при установяване на всички обстоятелства от ищеца, да докаже, че е погасила търсената сума.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за неоснователен, поради следните съображения:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: само ищецът е сключил договор за кредит от 19.06.2019 г., като с част от предоставените средства – в размер на 4332,57 лева са погасени задължения в този остатъчен размер по договор от 15.08.2016 г., сключен по време на брака между страните, като по този начин задълженията по последния са погасени /вж. Определение по чл. 140 ГПК/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

От представеното Решение № 2417/11.06.2019 г. по гр.д. № 4255/2019 г. на РСПловдив /л. 43-46/, се установява, че сключеният между страните на ****** г. граждански брак е прекратен, като при условията на чл. 51, ал. 1 СК съпрузите са се споразумели и по други последици на развода, освен изрично посочените в разпоредбата – в т.ч. относно изтеглен банков кредит № ********** от 04.10.2017 г.

По делото не е спорно и от приетите писмени доказателства се установява, че по време на брака са теглени три потребителски кредита – първият от двамата съпрузи на 24.02.2016 г. за сумата от 3500 лева /л. 5/; вторият от ищеца на 15.08.2016 г. за сумата от 7994,86 лева /л. 10-12/, като с част от него – 3223,74 лева, е рефинансиран първият кредит; третият с № ****** от ответницата за сумата от 17 000 лева /л. 14/, като по отношение на него страните са се споразумели занапред да бъде изплащан само от 2 ищеца.

С предоставената сума по договор за потребителски кредит от 19.06.2019 г., сключен от ищеца след прекратяване на брака, същият е погасил дължимите суми по сключените по време на брака кредити, съответно от 15.08.2016 г. – в остатъчен размер на 4332,57 лева и от 04.10.2017 г. – в размер на 14 539,88 лева /л. 23/. Док. кредитът от 15.08.2016 г. не е бил предмет на споразумението, възражението на отв. в УС, е неоснователно.

Следва да бъдат преценени твърденията и възраженията на страните, свързани с начина на разходване на средствата, получени от процесния договор за кредит.

Съгл. чл. 32, ал. 2 СК съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. След прекратяване на брака, когато единият солидарен длъжник погаси изцяло възникналото по време на брака задължение за семейни нужди, вкл. със заемни средства, другият съпруг му дължи половината на осн. чл. 127, ал. 2 ЗЗД, док. не следва друго от отношенията между солидарните длъжници.

В този смисъл дали е възникнала солидарна отговорност между бившите съпрузи е в зависимост от това дали по време на брака е поето задължение за удовлетворяване нуждите на семейството. По въпроса за смисловото съдържание на понятието „задоволяване на нуждите на семейството“ по чл. 25, ал. 2 СК /отм./, сега чл. 32, ал. 2 СК е постановено Решение № 293 от 19.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3267/2013 г., III г.о.,ГК, съгл. което под „нужди на семейството“ се разбират общите потребности на членовете на семейството, които според практиката главно са за снабдяване със храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи, задоволяването на които произтича от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. Счита се, че всичко закупено от съпрузите по време на брака /включително и закупуването на недвижими имоти/ с посочената цел, е за нуждите на семейството.

В случая, док. от договора за кредит от 15.08.2016 г. се установява, че част от отпуснатата сума е послужила за погасяване на задълженията по предходен договор от 24.02.2016 г., е необходимо да се установи за какво е била разходвана сумата, получена и по този кредит.

Относно разходването на получените суми са събрани гласни док. средства.

Св. Е. Б. /******* на ответницата/, заявява, че през м. февруари или март 2016 г. ищецът теглил кредит, за да си купи мотор. След няколко дни моторът бил доставен с камион. За парите знаела, тъй като попитала *****си. Моторът бил планински – кросов и бил каран от ищеца. Оборудването, което закупил за него, било много скъпо – спойлери, фарове, ръкавици, каска, облекло за предпазване на колене, лакти, гръб.

Лично свидетелката го виждала облечен по този начин. Същата година – през м. август 2016 г., ищецът паднал и усукал коляно. Наложило се да го оперира. От ******си знаела, че по този повод е теглил кредит. С последния рефинансирал стария, като му останали 3500 лева – за оперативно лечение и възстановяване. След това отново купувал принадлежности за мотора. Съдът кредитира показанията като ясни, конкретни, непротиворечиви и житейски логични, вкл. при съобразяване нормата на чл. 172 ГПК. Същите не се опровергават от останалите док. по делото, напротив – от представените писмени док. /л. 49-50/ се установява, че именно в този период от банкова сметка на ищеца е направен превод с посочено основание „HusabergFe 450 2009“, като мотоциклет с посочената марка и модел е регистриран впоследствие от ищеца в ПП – Пловдив.

3

При тези доказателства, съдът приема, че изтегленият от съпрузите по време на брака кредит от 24.02.2016 г., респ. частта от средствата по договора от 15.08.2016 г., послужила за рефинансиране, както и останалата част до отпуснатия размер на кредита са разходвани за лични потребности на ищеца. Закупуването на моторно превозно средство, ведно с принадлежности и екипировка, не отговарят на смисъла, вложен в понятието „задоволяване на нуждите на семейството“, посочен по-горе. Отделно – док. договорът от 15.08.2016 г. е сключен само от ищеца, а кредитните средства, получени по разплащателната сметка на единия съпруг не са имуществена общност, като в закона не е уредена презумпция, че извършените по време на брака разходи са за нуждите на семейството, то доказателствената тежест по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК не е разместена и съпругът, получил кредита, е длъжен да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че го е разходвал за семейни нужди, за да може да реализира регресната отговорност на другия съпруг като солидарен длъжник, след погасяването на кредита в условията на чл. 127, ал. 2 ЗЗД /в този см. - Решение № 50183 от 10.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3551/2021 г., III г. о., ГК /. За установяване на твърденията си, че получените суми са отишли за задоволяване нуждите на семейството и отглеждането на децата, както и за опровергаване тези на насрещната страна, ищецът не ангажира доказателства в процеса.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск не е доказан и следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е искане, с представен списък по чл. 80 ГПК /л. 92/ и док. за плащане на 600 лв. – адв. възн., съгл. ДПЗС /по отношение на което не е направено възражение за прекомерност до преклузивния за това срок – приключване на устните състезания по делото/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Я. Г. Я., ЕГН ********** против С. П. Б., ЕГН ********** осъдителен иск за присъждане на сумата от 2166,28 лева – главница, представляваща половината от погасената от Я. след прекратяване на брака между страните сума по договор за кредит от 15.08.2016 г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД.

ОСЪЖДА Я. Г. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. ***********да заплати на С.

П. Б., ЕГН **********, адрес: г**************, сумата от 600 лева /шестстотин лева/ – разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4