Определение № 155 от 18.02.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 155 гр. Ловеч, 18.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500051 по описа за 2025 година Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.

Подадена е частна жалба вх. № 70/03.01.2025 година от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от З.Б., чрез юриск. И.Н. срещу Разпореждане № 3388/24.12.2024 г, постановено от Районен съд - Ловеч по ч.гр.д № 2166/2024 г., в частта, с която е отхвърлено подаденото заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД-София, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника А. М. А., ЕГН **********, за сумите за главница за разликата над 1941,79 лева до пълния претендиран размер от 1991,10 лева – главница, 285,78 лева – договорна лихва и 382,37 лева обезщетение за забава.

Счита постановения съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен.

Сочи, че с подписването на договора за заем заемателят е изявил желание и се е съгласил дружеството „Ай Тръст" ООД да се задължи солидарно да отговаря заедно със заемателя по договор за потребителски кредит при условията, посочени в договора за кредит, Приложение 1 към договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. Т.е. длъжникът не е бил длъжен да сключва договор за предоставяне на поръчителство, а е имал възможността да избере задълженията му по предоставения кредит да бъдат обезпечени, като трето лице-поръчител се задължи да отговаря солидарно с 1 кредитополучателя по договор за кредит. Видно от съдържанието на приложените към заявлението доказателства, длъжникът е изявил воля третото лице - „Ай Тръст" ООД, да се задължи в качеството си на поръчител и да отговаря солидарно заедно с длъжника за всички задължения, произтичащи от договора за кредит при условията, посочени в договора. Твърди с оглед изложеното, че клаузата по чл. 4 от договора за кредит не е неравноправна. В конкретния случай размерът на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е уговорен между страните и се дължи при евентуално длъжниково неизпълнение. Сочи, че поради това уговорката за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство отговаря на изискванията за добросъвестност и не води до неравновесие между правата на потребителя и поръчителя.

Предвид изложеното, счита, че от обстоятелствата, изложени в заявлението, при които са сключени договорите за потребителски кредит и за поръчителство, както и за плащането на дълга на длъжника от поръчителя, с което последният е встъпил в правата на кредитодателя на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, не са налице нито неравноправни клаузи, нито пречки за издаване на заповед по чл. 410 ГПК в полза на заявителя срещу длъжника за претендираните суми. Договорът за поръчителство е валидно сключен.

Твърди, че неправилно заповедният съд е приел, че поръчителството следва да бъде включено при изчисление на ГПР. Посочва, че в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, където в т. 3, буква „а" е предвидено, че при изчисляване на ГПР съответните клаузи от договора следва да са действителни. Твърди, че когато съдът определя реалния ГПР, за да провери дали реалният му размер съответства на изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, не следва да взема предвид клаузите по договора, предвиждащи такси и възнаграждения, които са нищожни на друго основание и не задължават потребителя. Посочва, че недействителните клаузи за лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид не могат да доведат до пълна нищожност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК.

Изтъква, че в конкретния случай изискванията за съдържането на договора са спазени. Посочен е лихвен процент и ГПР. Сочи, че наличието на други клаузи /които съдът приема за нищожни/, чрез които се постига заобикаляне на закона, като по непозволен начин се увеличава 2 възнаграждението на кредитодателя, чрез уговаряне на поръчителство, не представлява неспазване на изискванията на закона. Посочва, че такова би било налице, ако в договора не бяха посочени изобщо съответните величини.

Твърди, че обратното разбиране не съответства на принципа за запазване действието на договорите, проведен последователно в чл. 26, ал. 4 и чл. 87, ал.

1 и ал. 2 ЗЗД, който и многократно е съобразяван в практиката на върховната съдебна инстанция.

Излага, че неправилно заповедният съд не е приложил разпоредбата на чл. 23 ЗПК в производството по издаване на заповед за изпълнение, след като е констатирал недействителност на процесния договор за кредит.

Посочва, че аргумент за неправилността на атакуваното разпореждане може да се открие в Решение на Съда на ЕС от 30.06.2022 година по дело С170/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 15 март 2021 г., постъпил в Съда на 15 март 2021 г., в рамките на производство по дело със страни "Профи Кредит България" ЕООД и Т. И. Т.

Сочи, че в диспозитива на цитираното решение в точка 1 е дадено следното разрешение:

Член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува е смисъл, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение — предвид обстоятелството че длъжникът потребител не участва в производството до издаването на тази заповед — е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното вземане. В тази хипотеза съдът може да отхвърли частично това заявление, при условие че съответният договор може да продължи да действа без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което посоченият съд следва да провери.

Посочва, че във връзка с преюдициални запитвания по приложението на Директива 93/13/ЕИО е формирана многобройна практика на Съда на Европейския съюз, вкл. по въпроса, дали съдилищата са длъжни служебно, без наличие на възражение, да се произнесат относно неравноправност на 3 уговорка в потребителски договор. В решенията по дела С-40/08, С-137/08, С168/05, С-240/98, С-243/08, С-244/98, С-397/11, С-415/11, С-472/11 и С-618/10 е прието, че Националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО. Излага, че с решения по дела С-618/10, С243/08, С-472/11, С-397/11 е прието, че националният съд е длъжен да разгледа въпроса за неравноправните клаузи, когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства, а в решения по дела С-618/10 и С-473/00 се сочи, че Директива 93/13/ЕИО не допуска правна уредба на държава членка, която не дава възможност на съда в заповедното производство да преценява служебно или на който и да е друг етап от производството неравноправния характер на клауза, ако потребителят не подаде възражение.

Излага, че при това отговора на въпроса е, че съдът следи служебно и в заповедното производство за нарушение на чл. 22 ЗПК и прилага последиците на чл. 23 ЗПК, но само ако самото нарушение е видно от самия договор и общите условия към него.

Твърди, че в този смисъл константна практика: Определение от № 11696 от 05.10.2023 г. по частно гражданско дело № 20231100510866 по описа за 2023 на СГС. Определение № 12852 от 26.10.2023 г. Въззивно частно гражданско дело № 20231100510598 по описа за 2023 на СГС. Определение № 1688 от 10.07.2023 г. на ОС - Пловдив по в.ч.гр.д. № 1729/2023 г. Определение № 327 от 12.05.2022 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 216/2022 г.

Определение № 2153 от 06.06.2023 г. на ОС - Варна по в.ч.гр.д. № 1003/2023 г.

Определение № 658 от 29.11.2022 г. на ОС - Сливен по в.ч.гр.д. № 480/2022 г.

Определение N° 699 от 1.09.2022 г. на ОС - Шумен по в.ч.гр.д. № 326/2022 г.

Сочи, че аргументи в този смисъл в тълкувателно решение 1 от 27.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС.

В този смисъл моли да бъде отменено Разпореждане № 3388 от 24.12.2024 г. по ч.гр.д. № 2166/2024 г. по описа на Районен съд - Ловеч в частта, в която заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД срещу А.

М. А. за сумите: за разликата над 1941.79 до пълния претендиран размер от 1991.10 лева - главница; 285.78 лева – договорна лихва и 382.37 лева обезщетение за забава, като неправилно и незаконосъобразно и да се 4 произнесете по съществото на въпроса.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството е образувано по повод подадено „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, ЕИК ********** заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника А. М. А., за парично вземане в размер на 1991,10 лева – главница, 285,78 лева възнаградителна лихва за периода 20.01.2023 г. до 20.06.2024 г.; 382,37 лева, обезщетение за забава за периода 21.01.2023 година до 28.11.2024 г. върху вземането по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 53,19 лева държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Посочено е, че вземането произтича от договор за кредит № 2682266 от 02.12.2022 год. за сумата от 1991,10 лева, сключен между „Кредисимо”АД (заемодател) и А. М. А. (кредитополучател или длъжник). Същият е обезпечен чрез сключен на 02.12.2022 г. договор за предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст”ЕООД (поръчител) и А. (потребител), по силата на който поръчителят се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички негови задължения по договора за кредит, за което на Поръчителя се дължи възнаграждение в размер на 2 098.27 лева. Длъжникът от своя страна се задължил да върне предоставената му сума, заедно с уговорената договорна лихва, съгласно погасителния план към договора за кредит, както и дължимото възнаграждение на поръчителя, което не е изпълнено. Посочва, че поради неизпълнение на задължението по договора, поръчителят е изпълнил същото, като извършеното плащане не е възстановено от длъжника по кредита.

На 14.12.2023 година „Ай Тръст”ЕООД е прехвърлило вземането си на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, ЕИК: **********.

Приложени са общи условия за предоставяне на кредити, Договор за 5 потребителски кредит, Приложение № 1 към договора; договор за поръчителство и договор за предоставяне на поръчителство.

Първоинстанционият съд с Разпореждане № 3388/24.12.2024 година, е издал заповед за изпълнение за сумата от 1941,79 лева главница, ведно със законната лихва от 28.11.2024 година до окончателното плащане и е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК за останалите претендирани суми за горницата над главницата над 1941.79 лева до 1991.10 лева, 285.78 лева – договорна лихва за периода 20.01.2023 г. до 20.06.2024 година, 382.37 лева – обезщетение за забава за периода 21.01.2023 година до 28.11.2024 година и сторените разноски.

При действието на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария. Съгласно чл. 410, ал.3 от ГПК когато вземането произтича от договор, сключен с потребител към заявлението се прилагат, договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.