Решение № 191 от 04.06.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. София, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев при участието на секретаря Мариела П. Миланова в присъствието на прокурора Р. Г. С. като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно дело № 20241000600578 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Гл. 21 от НПК.

С протоколно определение от 10.04.2024 по НЧД № 7303/23г., Софийски градски съд, НО, 9 с-в, на основание чл. 18, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е зачел и приспаднал от срока на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, признато за изпълнение с Решение № 524/23г. по НЧД № 125/23г. на СГС, 251 дни, във връзка с положения от А. В. И. труд в Република Румъния по време на изтърпяване на наказанието. С определението е оставено без уважение искането на осъдения А. И. за приспадане на компенсаторни дни като част от наказанието поради лоши битови условия в румънски затвор.

Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от адв. А., защитник на осъдения А. В. И., в частта, в която е оставено без уважение искането за зачитане и приспадане на компенсаторни 282 двни поради лоши битови условия в затвора в Република Румъния, предвидени в законодателството на изпращащата държава.

Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно не е приспаднал тези дни, доколкото 1 тази привилегия е предвидена в законодателството на Република Румъния и би следвало да важи както в изпращащата, така и в приемащата държава.

Сочи се също, че по отношение на отказа, първоинстанционният съд не е изложил мотиви Поради това се моли за отмяна на определението в атакуваната му части зачитане и приспадане на предвидените в изпращащата държава компенсаторни дни.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата счита, че жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното първоинстанционно определение – потвърдено като правилно и законосъобразно в атакуваната му част. Моли за решение в този смисъл.

Защитникът на осъденото лице А. И., адв. А. моли въззивния съд да постанови решение, съобразно представените по делото доказателства и доводите, подробно изложени в жалбата.

А. В. И. се явява лично в съдебно заседание и поддържа изложеното от защитника си. В дадената последна дума моли въззивния съд да му бъде призната компенсацията, защото е изтърпявал наказанието си в Република Румъния в изключително мизерни условия..

Софийски апелативен съд, след като обсъди направеното искане, доводите и възраженията на страните, намира следното:

А. В. И. е осъждан с присъда № 489/16.05.2018г. на ОС – гр. Яш, Румъния, в сила от 07.06.201г., като за престъпления, съответстващи на такива по чл. 249, ал. 3, вр. Чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 246, ал. 3, вр. Чл. 20, ал. 2 от НК на РБ му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 17 години. С Решение по НЧД № 125/23г. на СГС така постановената присъда е призната и приета за изпълнение, като наказанието е редуцирано в размер на 10 години и шест месеца. С атакуваното определение по реда на чл.

18, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, по отношение на осъдения И. са приспаднати 251 работни дни, положени от него при изтърпяване на наказанието и невключени в първоначално издаденото Удостоверение по Рамковото решение. В тази си част Определението на СГС не е обект нито на подадена жалба, нито на протест, като доводите относно неговата 2 законосъобразност се споделят и от настоящия съдебен състав и се явява безпредметно да бъдат обсъждани. Спорен се явява въпросът относно приспадането на 282 дни, вследствие на търпяно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОДОБА при недобри битови условия в пенитенциарното заведение в Република Румъния.

Настоящият въззивен състав изцяло споделя фактическите и правни изводи, мотивирали първоинстанционния съд да приеме, че искането на осъдения И. за приспадане на така посочените и твърдени от него компенсаторни дни се явява неоснователно. Макар и лаконично, първоинстанционният съд е развил своите съображения в тази насока, които се съображения се възприемат и от този въззивен състав. В разглежданата процедура съдът е обвързан с данните и изчисленията, направени от държавата, където първоначално се е търпяло наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и които данни са изложени в издаденото удостоверение по Рамковото решение. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС се явява изключение, даващо възможност след извършване на допълнителна проверка и събиране на доказателства от изпращащата държава, да бъдат приспаднати действително положени работни дни, невключени в издаденото удостоверение. Доколкото в Република България материалният закон не предвижда компенсиране чрез приспадане на съответен брой дни за недобри битови условия в местата за лишаване от свобода, не е налице предвиден правен ред такива дни да бъдат зачетени, ако не са включени в издаденото Удостоверение. По естеството си това би представлявало внасяне на изменение в Постановената присъда и изчисляването от страна на изпращащата и наложила наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА държава на това какъв размер на наказанието подлежи на доизтърпяване. Това е приоритет единствено на изпращащата държава, чрез включените в удостоверението данни и подлежи на корекция единствено в предвидените в закона случаи на приспадане на труд, предварителен арест или редуциране на наказание, което е наложено в размер над максималния, предвиден за това деяние в Република България. Не е налице предвиден ред за приспадане на така претендираните дни като обезщетение, поради което и правилно искането на жалбоподателя в тази насока е оставено без уважение от страна на първоинстанционния съд. Отделно следва да се посочи, че видно от 3 представеното писмо от 14.03.2023г. на Директора на Дирекция сигурност и режим Лишаване от свобода, Национална администрация на затворническите заведения на Република Румъния, тези дни са отчетени за периода до 23.12.2019г., поради което и подлежат на включване в издаденото Удостоверение.

Предвид изложеното дотук, и с оглед пълното съвпадение на изводите на първоинстанционния съд и настоящата въззивна инстанция, атакуваното определение следва да бъде потвърдено изцяло, а подадената жалба – оставена без уважение като неоснователна.

Така мотивиран Софийски Апелативен Съд, НО, ІV състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

ИЗЦЯЛО протоколно определение от 10.04.2024г., постановено по НЧД № 7303/23г., по описа на Софийски градски съд, НО, 9 св.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4