Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1476 от 18.04.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2277/2022
Вид
Определение № 1476
Подписан
18.04.2023
Състав
Деспина Георгиева Георгиева, Иванка Димитрова Дрингова, Златина Иванова Кавърджикова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1476 гр. Варна, 18.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20223100502277 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 5388/01.03.2023 г., подадена от С. Д. Н., чрез адв. С. К., в която е обективирано искане за допълване в частта за разноските на Решение № 215/23.02.2023 г., постановено по настоящото дело. Моли за тяхното присъждане на осн. чл.

38 от ЗАдв.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Прокуратура на РБ, не изразява становище.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за допълване на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с въззивна жалба от С. Д. Н. срещу Решение № 2496/25.07.2022г., постановено по гр. д. № 15879/2021 г. на ВРС, XІ с-в, в неговата отхвърлителна част, както и с въззивна жалба от Прокуратурата на РБ, срещу същото решение – в неговата осъдителна част.

С Решение № 215/23.02.2023 г., въззивният съд е потвърдил изцяло Решение № 2496/25.07.2022г., постановено по гр. д. № 15879/2021 г. на ВРС, XІ с-в. С оглед неоснователността на двете жалби, разноски не е присъдил.

Въззивният съд намира, че в случай като настоящия, в който не се променя установеното с първоинстанционното решение съотношение между уважена и отхвърлена част на предявените искове, всяка една от страните следва да понесе направените от нея разноски във въззивното производство. Обстоятелството, че ищцата се представлява от адвокат във въззивната инстанция по реда на чл. 38 от ЗАдв. не променя този извод и не може в тежест на ответника да се възложи отговорността да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния ѝ представител.

1

По изложените съображения, молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Съобразно изложените мотиви, съставът на ВОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 5388/01.03.2023 г. , подадена от С. Д. Н., чрез адв. С. К., в която е обективирано искане за допълване в частта за разноските на Решение № 215/23.02.2023 г., постановено по в. гр. дело № 2277/2022 г. по описа на ВОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от съобщението да страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2