Определение № 2849 от 13.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2849 гр. София, 13.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20258002901740 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на М.Н.С.а, действаща като едноличен търговец с фирма “Марина 23 – М.С.”, ЕИК 206223268, против “Лено” АД, ЕИК 203217465, за прогласяване нищожността на арбитражно решение от 27.02.2025 г. по арб. дело № 145/2023 г. по описа на Арбитражен съд при Асоциация Български арбитражен съд – гр. Пловдив, на основание чл. 47, ал. 2 от Закона за арбитража.

В същата е заявено искане за освобождаване на ищцата от заплащането на дължимата държавна такса в производството.

След указания, дадени с разпореждане от 29.08.2025 г., с молба с вх. № 17929/02.10.2025 г. от същата са представени надлежно попълнена и подписана декларация за материално и гражданско състояние, както и писмени доказателства във връзка с искането.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, намира следното:

При формиране на извод за наличието на предпоставките на чл. 83, ал.2 ГПК от съда се извършва преценка на доходите на лицето и на членовете на неговото семейство, притежаваното недвижимо и движимо имущество като евентуален източник на доходи или възможност за такива, като същите се съпоставят с размера на дължимите държавна такса и/или разноски. Целта на разпоредбата е да даде възможност за защита на личните и имуществени права и на лицата, чието материално положение не позволява поемане изцяло или частично на държавната такса и/или разноски по конкретния спор. Въз основа на всички специфични обстоятелства по делото и с оглед размера на дължимите такса и/или разноски, се преценява от съда дали страната 1 обективно е в състояние да ги заплати, без да бъде лишена от необходимите й средства за задоволяване на нормалните й житейски потребности (в този смисъл определение № 60418/25.11.2021 г. по ч.т.д. № 2412/2021 г. на ВКС, I т.о., определение № 632/02.10.2013 г. по ч.т.д. № 2844/2013 г. на ВКС, I I т.о., определение № 695/21.11.2017 г. по ч.т.д. № 2547/2017 г. на ВКС, I I т.о., определение № 3/03.01.2020 г. по ч.т.д. № 2909/2019 г. на ВКС, I I т.о., определение № 200/21.03.2023 г. по ч.т.д. № 91/2023 г. на ВКС, I т.о., определение № 155/07.04.2020 г. по ч.т.д. № 173/2020 г. на ВКС, I I т.о., определение № 3332/02.11.2023 г. по гр.д. № 3444/2023 г. на ВКС, І V г.о., определение № 40/01.02.2012 г. по ч.гр.д. № 22/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 294/14.07.2020 г. по ч.гр.д. № 1685/2020 г. на ВКС, ІІI г.о., и др.).

Настоящият състав намира, че направеното искане за освобождаване от заплащането на държавна такса по делото е допустимо и основателно.

В представената декларация М.Н.С.а заявява, че получава месечен доход от работна заплата в размер на 1 250 лева. Не е в граждански брак.

Осигурява издръжка на 2 души, като от представеното удостоверение за раждане е видно, че дъщерята на ищцата е непълнолетна. Обявява, че притежава жилище в гр. Търговище с площ от 63 кв.м. декларира, че не притежава моторни превозни средства, дялове и акции в търговски дружества.

Не притежава парични влогове. Не съобщава да страда от заболяване, което налага постоянни разходи. Като допълнителни обстоятелства сочи много кредити и разходи за детето й. При преценка на обстоятелствата по чл. 83, ал.

2 ГПК съдът взема предвид и средния разход на лице за първото тримесечие на 2025 г. в размер на около 2 500 лева, според данните на НСИ, както и определената линия на бедност за страната за 2025 г. от 638 лева, съгласно Постановление на Министерски съвет № 328/30.09.2024 г., в сила от 01.01.2025 г. Съобразявайки горното и преценявайки декларираните обстоятелства относно имущественото и гражданско състояние на молителя, следва да се приеме, че последният не разполага с достатъчно средства да заплати без затруднения дължимата държавна такса, която е в размер на 511,95 лева. Наличието на регистрация на ищцата като едноличен търговец не води до обратния извод, предвид липсата на данни за реализиран от нея годишен доход от тази дейност в предоставената по делото декларация.

По изложените съображения настоящият състав намира, че ищцата следва да бъде освободена от заплащането на дължимата държавна такса за производството по делото.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСВОБОЖДАВА ищцата М.Н.С.а, действаща като едноличен търговец с фирма “Марина 23 – М.С.”, ЕИК 206223268, против “Лено” АД, ЕИК 203217465, о т заплащане на държавна такса за производството по т.д. № 1740/2025 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3