Определение № 542 от 20.06.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 542 гр. София, 20.06.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно наказателно дело № 20221000600460 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.243 ал.8, във вр. ал.7 от НПК.

С Определение №473/10.03.2022год., постановено по ЧНД №714/20 22год. по описа на СГС, НО, 11-ти състав е потвърдено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 11.02.2022год. на СГП по ДП 416/2016год. по описа на СОСГП, пр.пр.№20962/2016год. по описа на СГП, водено за престъпление по чл.123, ал.1 от НК.

Против така постановеното определение, в срок е подадена жалба от пострадалото лице Н.А. К., в качеството й на съпруга и наследник на пострадалия К. Р. К..

С жалбата се иска определението да бъде отменено, като делото бъде върнато на СГС със задължителни указания относно прилагането на закона. Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, основно на непълна и неизяснена фактическа обстановка, въпреки няколкократно проведените допълнителни разследвания. Изложени са доводи, че в досъдебното не е получил отговор въпросът относно принципното почистване на машината, почиствана от съпругът й в деня на злополуката, проследяване действията на лекарите и преценка на правилно и своевременно провеждане на лечение. Според жалбоподателката, СГС не е анализирал събраните доказателства в досъдебното производство във връзка с направените възражения в жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство, като се е задоволил единствено и само да констатира тези възражения, без да им даде отговор.

Така подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок и от процесуално легитимирано лице, съгласно разпоредбата на чл.243, ал.7 от НПК.

Апелативен съд – София, НО, 3-ти състав, след като се запозна с материалите по 1 делото и доводите в жалбата, разглеждайки делото по реда на чл.243, ал.8 от НПК, намира че Определение №473/10.03.2022год., постановено по ЧНД №714/20 22год. по описа на СГС, НО, 11-ти състав, с което е потвърдено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 11.02.2022год. на СГП по ДП 416/2016год. по описа на СО-СГП, пр.пр.

№20962/2016год. по описа на СГП, водено за престъпление по чл.123, ал.1 от НК, е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Съображенията за това са следните:

За да потвърди постановлението за прекратяване на осн. чл.243, ал.1 във вр. чл.24, а.1, т.1 от НПК, СГС е приел в определението си, че в хода на досъдебното производството са били събрани всички относими и допустими писмени и гладни доказателства, изготвени и приети са съответните експертизи – СМЕ по писмени данни, КСМЕ, допълнителна и разширена СМЕ по писмени данни, химическа/токсикологична/ и техническа експертиза. Въз основа на това е била установена фактическата обстановка, която е наложила извода че липсва извършено престъпление по чл.123, ал.1 от НК.

Видно от събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд, се е позовал на установената безспорна фактическа обстановка, изложена в постановлението за прекратяване на СГП, като не е намерил за необходимо същата да бъде приповтаряна, тъй като в, която е била предмет на обсъждане и от страна на прокуратурата в постановлението за прекратяване на наказателното производство. В обжалваното определение е бил направен анализ на събраните по делото доказателства, при което правилно и законосъобразно е прието, че на същото се пресъздават всички събрани в досъдебното производство доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и въз основа на която са направени правните изводи за липса на деяние, което да съставлява престъпление.

Установено е, че на 17.11.2016год. пострадалият К., свидетелите И. Х. и С. Ж., по разпореждане на св.А. В. са почиствали пода около машината „шредер“ в цеха за механично третиране на отпадъци гара Яна, гр.София. Липсват доказателства, че е имало нареждане за почистване на горната част на шредера както от посрадалия, така и от когото и да било от разпределените да работят в този участък. По отношение на всички тях е бил проведен инструктаж за спазване мерките за безопасност.

Пострадалият К. предприел самоинициатива по отношение почистването на горната част на шредера като поставил и алуминиева стълба, подпирайки същата на дробилката, без да я обезопаси. Същият с кофа с вода и четка, се качил по стълбата, която се хлъзнала по пода и последвало падането му на пода. При падането от височината на стълбата, К. получил счупване на големия туберкул на дясната раменна кост и счупване костите на таза.

От заключението на изготвената СТЕ /л.116, т.4 ДП/, се установява че причината за възникналата трудова злополука е поведението на пострадалия К. във връзка с необезопасяването на стълбата, гарантираща нейната стабилност – начин на поставяне и осигуряване на друго лице, което да придържа стълбата, включително и своеволно предприетото действие от него в тази връзка. Механизмът на възникналата злополука е неспазване от страна на пострадалия на минималните изисквания за здравословни и 2 безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване.

Неподкрепени с доказателства по делото остават твърденията на жалбоподателката във въззивната жалба, че на съпругът й е било разпоредено да почисти и горната част на шредера. В показанията си, свидетелите Х. и С. Ж., са били категорични, че задачата им е била до почистят пода в цех №1 /с лентите за разпределяне на битови отпадъци по видове/ и в цех №2 - цеха за механично третиране на отпадъците - около машините в, където са дробилките и лентите за отделянето на отпадъците. Разпределение на работата между тримата работници не е имало от страна на св.В.. Тези показания, се подкрепят и от казаното от св.А. В.. Пострадалият е поел задачата доброволно да почисти около шредера в цех 2 и е поискал кофа и парцал, с нареждане да измие корпуса на шредера посредством четка с дълга дръжка и кофа с парцал. Не е искал да ползва подемник, а не е имал и право според вътрешните правила – не е бил обучен да ползва подемник, а и като затворник не е имал право на достъп до машините или другите уреди. /св.Г. Д., св. Й.

М./. Показанията на св.Д. Й. - майка на пострадалия и на св. И. И. – пастрок, не променят възприетата от СГС фактическа обстановка. Пред първата, пострадалият е споделил, че паднал от стълба, която се хлъзнала, но не е съобщил, че е имало нареждане за това, а пред втория- наредили му да свърши работата сам, но не и това да стане със стълба.

Правилно и законосъобразно, при така изложеното, СГС е приел в определението си, че тези твърдения на жалбоподателката и съдържащи се в показанията й като свидетел в ДП, са производни /възпроизвеждат заявеното й от съпруга й/, без да бъдат подкрепени от другите доказателства по делото, не съдържат и конкретика – по чие нареждане и по какъв начин да стане това.

След падането, пострадалият е бил транспортиран в УМБАЛСМ „Пирогов“ – гр.София, където е бил приет за лечение и настанен за подготовка на оперативно лечение и провеждане на необходимите изследвания. На 26.11.2016год. му е била извършена оперативна интервенция за фиксиране на тазовата фрактура с метален имплант. При опита за репозиция на фрактурата било установено венозно къврене от съдовия сноп на малкия таз с неясен произход. Била извършена ревизия и кръвоносният съд бил легиран, за да спре кървенето. Последвала анатомична репозиция и извършена метална остеосинтезана фрактурата. След приключване на операцията бил извикан за консултация съдов хирург, поради установяване на промяна на цвета на десния долен крайник на пострадалия. Сед проведен преглед, включващ и употреба на доплерова апаратура, съдовият хирург – д-р Б. назначил 40 хиляди единици хепарин за 24 часа с цел профилактика на белодробна емболия.

В 16,05 часа, пострадалият К. починал.

Видно от първоначалната СМЕ от 18.09.2017год./л.43-74, т.2 от ДП/, вещите лица са категорични, че непосредствена причина за настъпване смъртта на К. е хеморагичен шок, настъпил в резултат на остра кръвозагуба. Основание за такъв извод е морфологичната находка, установена при аутопсията и извършените допълнителни хистологични изследвания, както и данните от извършените лабораторни изследвания /понижение на стойностите на еритоцити, хемоглобин, хематокрит на фона на масивното кръвопреливане и 3 вливане на кристалоиди за кратък период от време/, така и от данните от състоянието на жизнените показатели непосредствено след оперативната интервенция и в хода на активното наблюдениев клиника за интензивно лечение /значително пониженото артериално кръвно налягане при ускорен пулс-повишен шоков индекс/. Това е довело до развитие на остра бъбречна недостатъчност, а в последствие и сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, като резултат от недоброто кръвоснабдяване на вътрешните органи.

Придружаващите заболявания на К. /артериална хипертония, захарен диабет, ХОББ с налиична лобуларна пневмония/, са фактор, който намалява компенсаторните възможности на организма и в случая не са с характер самостоятелно да причинят настъпването на смъртта, нито са противопоказание за извършване на оперативна интервенция. Полученото при инцидента счупване на тазовите кости освен, че е било придружено с масивна кръвозагуба, е станало и повод за провеждането на сложна оперативна намеса, самата свързана с допълнителна кръвозагуба. В случая е възникнала освен обичайната при операцията кръвозагуба, и екстремна такава от ятрогенното нараняване на дълбока хълбочна вена. Отразеното в заключението, че поради вида на оперативната интервенция и съпътстващите в подобни случай загуби на кръв е било препоръчително и в деня на операцията да се проведат нови кръвни изследвания за проследяване на кръвните показатели, тъй като последното такова изследване е от 22.11.2016год., както и пропускът във воденето на медицинската документация по делото /неописването на начина на възникване на лезията на съдовете, станала причина за лигитирането им в хода на оперативната намеса/, вещите лица са приели, че по отношение на действията на екипа са спазени условията на стандарта, с изключение на това, че не е повикан съдов хирург. При наличните данни, единственото обяснение за установената лезия на дясната хълбочна вена, наложила легитиране, за да спре последващо кървене, е ятрогенно увреждане. Изводът, че не са налице нарушения на медицинските стандарти по ортопедия и травматология, съдова хирургия, анестезиология и т.н. по време на извършване на оперативната интервенция спрямо К. на 25.11.2016г, се съдържа и в заключението на Комисионната СМЕ от 01.08.2018г. В Допълнителна комисионна СМЕ /л.49-59, т.6 ДП/, във връзка с указанията при първото връщане, вещите лица също са приели, че лечението е съгласно съвременната ортопедична практика, като оперативната интервенция се извършва при стабилно състояние на болния, с осигуряване на допълнителни консумативи – метални планки и винтове, които не се реимбурсират от НЗОК и се заплащат от пациента. Забавянето на ортопедчната хирургическа интервенция се дължи на организащията на здравната система, като в периода до провеждане на операцията, направените изследвания на еритроцитите, хемоглобина и хематокрита са били в референтни стойности, т.с. преди операцията не са били налице данни за значими кръвозагуби, налагащи спешно оперативно лечение.

По делото са били назначени и изготвени и СМЕ на труп №67/2016год., Съдебно химическа /токсикологична/ експертиза, СМЕ по писмени данни №П-24/2017год., Допълнителна разширена СМЕ по писмени данни№П-12/2021г.

СМЕ на труп 67/2016 /л.14, т.2 ДП/, установява при огледа и аутопсията

4 височинна травма, изразяваща се в счупване на големия туберкул на дясна раменна кост, счупване на костите на таза-долно рамо на дясна срамна кост и на десния ацетабулум, масивно кръвонасядане на меките тъкани на малкия таз; състояние след оперативно лечение на счупването на костите на таза – метална остеоситеноза; усложнения – остра кръвозагуба, кръв в малкия таз 480мл, връзване на дясната външно хълбочна вена.