Решение № 148 от 29.06.2026, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Враца, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20261400500131 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Община Враца против Решение № 863/28.12.2025 г., постановено по гр.д.№ 2204/2025 г. по описа на Районен съдВраца, с което по отношение на въззивника е признато за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК, че А. А. Т., с ЕГН ********** и адрес: ***, е собственик по наследство и давностно владение на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на с.Мраморен, одобрени със Заповед № РД18-948/17.04.2018 г. на изпълнителния директор на Агенцията за геодезия, картография и кадастър /АГКК/, в местността „Селото“ с площ 1377 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: пета, при съседи: ***, ***, *** и ***, и Община Враца е осъдена да заплати на А. А.

Т. сумата 475,00 лева - направени деловодни разноски за държавна такса, такси към Агенцията по вписванията, съдебни удостоверения и внесено адвокатско възнаграждение.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и необосновано, както и че е постановено в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила.

Твърди се, че първоинстанционният съд не е изследвал в пълнота събраните доказателства и е формирал изводите си въз основа на свидетелски показания, които са противоречиви, заинтересовани и неподкрепени от други 1 обективни доказателства, без да ги подложи на задълбочен и критичен анализ.

Посочват се конкретни противоречия в показанията на свидетелите Н., Ц. и Ц..

Въззивникът намира, че районният съд погрешно е приел за установено, че ищецът е упражнявал фактическа власт, която носи обективните белези на владението. Изтъква, че както от изложените в исковата молба твърдения, така и от събраните доказателства не става ясно как имотът е бил завладян от ищеца и по какъв начин е демонстрирано намерението за своене. Счита, че по делото не е установено ищецът да е упражнявал фактическа власт върху имот с идентификатор *** по КККР на с.Мраморен, м.“Селото“, с площ 1377 кв.м., както и че владението е упражнявано постоянно.

В жалбата се излагат аргументи, че по делото са приложени доказателства – договори за наем, от които се установява, че между Община Враца и трети лица са възникнали наемни правоотношения от 2016 г., които са израз на упражняваното от ответника владение върху имота. Посочва се, че първоинстанционният съд не е обсъдил тези доказателства, а вместо това е приел, че ищецът е владял имота непрекъснато, явно и необезпокоявано.

Твърди се, че такова владение не е осъществявано, като това обстоятелство се потвърждава и от показанията на св.М.М. – наемател на процесния имот.

На следващо място се подчертава, че районният съд е приел, че добросъвестното владение на ищеца се основава на Нотариален акт № 193, т.ІІІ, рег.№ 2455, дело № 893/1945 г., но този документ не касае процесния имот, а се отнася до друг имот – парцел ІІ в кв.40, с площ 1 522 кв.м., който попада в ПИ със стар № 072021 (ПИ *** по КККР на с.Мраморен), съгласно Решение № 30/06.03.2006 г. по гр.д.№ 11/2006 г. на РС-Враца.

Акцентира се, че, първоинстанционният съд неправилно се е позовал на съдебно-техническа експертиза, изслушана по това дело, имащо за предмет различен имот.

Изразява се несъгласие и с изводите на районния съд, че парцела ІІ по плана на с.Мраморен попада в имот № ***, с площ 1 377 кв.м.

Посочва се, че документите, въз основа на които е направен този извод – скица № 151224422-24.07.2025 г., изд. от АГКК и удостоверение, издадено от Общинска администрация-Враца, не съдържат такива данни, а приетите за установени факти са резултат от неправилна интерпретация на доказателствения материал.

Въззивникът черпи аргументи и от въведения с § 1 от ЗР на ЗД на ЗС /разпоредбата е обявена за противоконституционна с Решение № 3 на КС на РБ – бр.18 от 2022 г./ мораториум, съгласно който за периода 01.06.2006 г. до постановяване на посоченото решение на КС давността върху имоти частна държавна собственост спира да тече.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения от А. А. Т. положителен установителен иск за собственост.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената правна защита.

Постъпил е отговор от А. А. Гешев, чрез пълномощника му адв.В. Д., в който се оспорва основателността на въззивната жалба и се изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.

2

В отговора се прави анализ на събраните по делото доказателства, който се обобщава с извод за проведено доказване на твърдението, че ищецът е собственик на процесния имот по наследство и давностно владение.

Изразява се несъгласие с оплакванията в жалбата, че липсват доказателства как е завладян имота, на какво основание и по какъв начин е упражнявана фактическата власт. Твърди се, че от събраните писмени доказателства се доказва родствената връзка на ищеца с наследодателите му Т.

/Т./ С. Д. и А. Т. П., както и че притежава в наследство съседните имоти на процесния. Посочва се, че ищецът претендира правото на собственост върху процесния имот, придобито чрез упражняване на фактическа власт чрез завладяване от неговите наследодатели.

В отговора се навеждат подробни теоретични доводи относно правната същност на въведено оригинерно придобивно основание. Възивникът счита, че от събраните доказателства са установени всички елементи на придобивната давност, а именно – че имотът е бил владян непрекъснато, явно и необезпокоявано, с намерение за своене, при условията на добросъвестност (съгласно Нотариален акт № 193 от 1945 г.) от бащата на ищеца, а впоследствие от самия ищец поне от 1968 г. до момента на приключване на съдебното дирене.

Най-сетне се посочва, че в конкретния случай разпоредбите на ЗСПЗЗ не са приложими по отношение на процесния имот, макар същият да е изключен от регулация, тъй като няма данни да е включен в ТКЗС или фактически да е отнеман от ищеца и неговите наследодатели, поради което не попада в приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ и общината не е станала негов собственик. В тази насока се излагат теоретични доводи и се извършва позоваване на практика на ВКС. Въззивникът счита, че тези изводи не се променят от представения акт за частна общинска собственост, тъй като същият няма правопораждащо действие, както и от представените договори за наем, тъй като наемното правоотношение не е доказателство за отнемане фактическата власт върху имота. В условията на евентуалност се посочва, че дори и да се приеме, че владението върху имота е било изгубено за повече от 6 месеца, това не препятства настъпването на вещноправния ефект на придобивната давност, съгласно ТР от 06.11.2025 г. по тълк.д.№ 2/2024 г. на ОСГК на ВКС.

Прави се искане въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира се присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд взе предвид следното:

Съдебното производство е образувано по искова молба на А. А. Т. против Община Враца, с която е предявен иск за признаването за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик по наследство и давностно владение на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с.Мраморен, местност „Селото“, с площ 1 377 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – нива, категория на земята – пета, при посочени съседи.

3

В исковата молба се твърди, че ищецът А. А. Т., в качеството си на наследник на Т. С. Д., б.ж. на с.Мраморен, поч. на 03.02.1969 г., е собственик по наследство на посочения недвижим имот. Посочва се, че по силата на Нотариален акт за покупко-продажба № 193, т.ІІІ, рег.№ 2455, дело № 893/1945 г., наследодателят му е закупил недвижим имот, представляващ парцела ІІ, в кв.40 по плана на с.Мраморен, с площ 1522 кв.м., при съседи: улица, Х. С., П.К. и собствено. Твърди се, че Т. С. Д. е завладял процесния имот през 40-те години на миналия век и до смъртта си е демонстрирал явно, непрекъснато и несъмнено владението си, без никой да го оспори или наруши, но не се е позовал на последиците от придобивната давност. Навеждат се доводи, че в наследството на ищеца е включено и владението върху процесния имот, както и правото да се позове на изтекла в негова полза придобивна давност, тъй като след смъртта на наследодателя си е продължил владението върху имота. Посочва се, че А. Т. е предприел действия за снабдяване с нотариален акт по давност, но след направена справка е констатирал, че имотът е записан като общинска собственост по силата на Акт за частна общинска собственост № 3732/09.05.2022 г. Това обстоятелство обосновава правния му интерес от предявяването на настоящия иск за установяване, че е собственик на имота.

В срока по чл.131 ГПК от ответн ата Община Враца е подаден отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва изцяло.

Ответникът счита, че ищецът не е осъществил фактическия състав на придобивната давност по чл.79, ал.1 ЗС и не е придобил право на собственост върху процесния имот. Навежда доводи, че се касае за поземлен имот, който е извън регулация и представлява земеделска земя, която е била одържавена и внесена в ТКЗС, поради което не е било възможно придобиването на собствеността върху нея. Твърди, че за поземлен имот № *** е бил отреден УПИ ІІІ, разположен в регулационните граници на селото, но впоследствие въз основа на ПМС № 216/08.11.1961 г. с Протокол № 2/05.04.1962 г. е бил изключен от регулацията на селото и е бил внесен в блоковете на ТКЗС.

Навежда доводи, че по силата на чл.86 ЗС за периода 1951 г. до 1990 г., действието на придобивната давност е изключено по отношение на вещитесоциалистическа собственост. Счита, че с влизане в сила на ЗСПЗЗ през 1991 г. имотът, попадащ извън строителните граници на с.Мраморен, представлява земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ, подлежаща на възстановяване по реда на същия закон. Изтъква се, че не са налични данни и твърдения в сроковете по ЗСПЗЗ от ищеца или негов праводател да са заявявани реституционни претенции за имота по ЗСПЗЗ и няма постановено решение в административно производство по същия закон, легитимиращо като собственик на имота друг правен субект, различен от общината. Посочва се, че съгласно чл.25, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица, са общинска собственост, като в приложното поле на тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване /т.е. земи, попадащи в обхвата на чл.10 ЗСПЗЗ/, но не са заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на § 4а и § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди се, че придобиването правото на собственост върху земите по чл.25, ал. 1 ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона.

4

На следващо място в отговора се твърди, че Община Враца е упражнявала фактическа власт върху имота, без да бъде смущавано владението й от други лица и е отдавала имота под наем на трети лица.

Отделно от това ответникът намира, че владението предполага установяване и доказване, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене върху чужд имот, както и манифестация на собственическо отношение към вещта пред трети лица и институции, за което не са представени никакви доказателства.