Решение № 17 от 21.02.2020, Районен съд - Средец

Р Е Ш Е Н И Е № 17

21.02.2020г., град Средец

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански състав, след проведено открито съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

Районен съдия: Сирануш

Артинян

При участието на секретаря Маринка

Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 129 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Трансвагон“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, Северна промишлена зона, Разтоварна гара „Вл.Павлов“, представлявано от изпълнителния директор В.Д.В., чрез пълномощника адв.Х.Т. против „ЕП-Комерс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр……………, Е.Т.П., ЕГН ********* и Г.П., ЕГН **********.

Ищецът „Трансвагон“ АД твърди, че има парично вземане спрямо ответника „ЕП - Комерс“ ООД, което произтичало от фактура № 192/11.12.2009г., издадена от „ЕП - Комерс“ ООД срещу „Трансвагон“ АД за продажба на метали, които не доставило, но същите били заплатени авансово от „Трансвагон“ АД. Фактурата била осчетоводена от ищцовото и ответното дружество.

Вземането било признато за основателно със съдебно Решение № 54/25.07.2014г. по в.т.д.№ 154/2014г., по описа на Апелативен съд – Бургас, невлязло в сила към момента на предявяване на исковата молба, въз основа на което бил издаден изпълнителен лист от 20.08.2014г. На 05.11.2014г. „ЕП - Комерс“ ООД чрез съуправителя му Е.П., е сключило с двамата съуправители, съдружници и съпрузи Е.П. и Г.П., договор за прехвърляне на недвижим имот за погасяване на задължение, обективирано в Нотариален акт № 118, том VI, рег.№ 3476, дело № 1019/05.11.2014г. на нотариус В.

К., рег.№ 560, с район на действие Районен съд – Средец, с който дружеството е продало на втория и третия ответник собствените си недвижими имоти, представляващи: поземлен имот с начин на трайно ползване – пасище с храсти, съставляващо имот № 000119 в землището на село Малина, община Средец, ЕКАТТЕ 46348, местност „Кайл дере“, с площ 792.383 дка, от които категория девета – 678.797 дка, категория четвърта – 106.208 дка, категория трета – 7.378 дка и поземлен имот с начин на трайно ползване – нива, съставляваща имот № 149007, в землището на село Загорци, община Средец, ЕКАТТЕ 30168, местност „Таирови ниви“, с площ 120.714 дка, от които категория девета – 114.789 дка и категория пета – 5.925 дка. Имотите били прехвърлени на физическите лица ответници за общата сума от 115 000.00 лева, като в нотариалния акт съуправителката и представляващата дружеството Е.П. заявила, че с прехвърлянето на имота се погасявало парично задължение на „ЕП - Комерс“ ООД към приобретателите за същата сума, представляваща неизплатена част от печалбата на дружеството, разпределена с решение на ОС на съдружниците от 15.05.2011г.

Ищецът излага, че с разпоредителната сделка, обективирана в Нотариален акт № 118, том VI, рег.№ 3476, дело № 1019/05.11.2014г. на нотариус В. К., първият ответник намалявал имуществото си, с което увреждал пряко интересите на „Трансвагон“ АД, тъй като възпрепятствало удовлетворяването на вземането му в хода на образуваното изпълнително дело № 191/2014г. по описа на ЧСИ Т.Д.. Счита, че доказателства за увреждане интереса на кредитора се съдържали директно в самия разпоредителен акт, който по същество бил договор за покупко – продажба: сделката била изповядана при продажна цена от 115 000.00 лева, без да бъде направена пазарна оценка, като съобразно чл.15, чл.16 и чл.165 от ЗКПО при сделки между свързани лица данъчната основа се определяла на база на пазарната цена на продавания актив. Ищецът счита, че действителната пазарна цена на имотите съществено се различавала от продажната, като прехвърлянето в собственост на съдружниците на дружествен актив на необоснована продажна цена представлявало скрито разпределение на печалбата по смисъла на чл.19, ал.2 от ДОПК. Собствеността върху активите била прехвърлена незабавно, но продажната цена не била заплатена при изповядване на сделката, като било прието, че същата се преобразува в неизплатена разпределена парична печалба, като така от патримониума на дружеството били изведени имоти годни да служат за обезпечение на кредитора, но без да влиза в него насрещна и адекватна престация, която да ги замести. Ищецът твърди, че нямало никакви доказателства, че разпределената през 2011г. печалба не била изплатена преди процесната сделка под друга форма, като довод за тези съображения откривал в Отчета за измененията в капитала към 31.12.2011г. и към 31.12.2012г., според който през 2010г. и 2011г. дружеството е разпределило дивиденти от 50 000.00 лева, съответно от 25 000.00 лева и с тези суми било намалено крайното салдо към 31.12.2010г., 31.12.2011г. и 31.12.2012г., а в Отчета за измененията в капитала към 31.12.2013г. тези суми не фигурирали, което означало, че били изплатени.

Знанието на длъжника – първото ответно дружество, че с разпоредителната сделка уврежда интереса на кредитора и умисъла му да причини вреда, можело да се обоснове със знанието на неговите законни представители, управители, съдружници и съпрузи Г.П. и Е.П. за неуредения паричен дълг на дружеството към ищеца в целия период от 11.12.2009г. до датата на сделката - 05.11.2014г. и желанието им да осуетят плащането, извод за което се извличало от следните факти: ответното дружество било издало фактура № 192/11.12.2009г., приело е авансовото плащане на метали, но не ги е доставило, като въпросната фактура била осчетоводена от „ЕП - Комерс“ ООД, законните представители на „ЕП - Комерс“ ООД – Г. и Е.П. били получили нотариални покани от ищеца за реално изпълнение с предупреждение за търсене на съдебна защита, знанието за образуваното тър.дело № 322/2013г. по описа на Окръжен съд – Бургас и в.т.д.№ 154/2014г. по описа на Апелативен съд – Бургас, по които се претендира паричните вземания по фактурата от 11.12.2009г. за главница и лихви, както и постановените по тях решения и издадения изпълнителен лист за присъдените суми с въззивното съдебно решение, доколкото съдебните решения били публикувани в сайта на съда, а по отношение на издадения изпълнителен лист знанието за неговото издаване от страна на ответното дружество се установявало с оглед това, че е подало молба от 29.07.2014г. за отсрочване на изпълнение на решението, а преди издаване на изпълнителния лист било подало и искане за спиране на предварителното изпълнение на въззивното решение; знание, че ищецът се домогвал да обезпечи исковете си с възбрана върху недвижими имоти в хода на т.д.№ 322/2014г. по описа на Окръжен съд – Бургас, което предполагало насочване на принудително изпълнение върху процесните имоти при евентуално положително съдебно решение.

На 25.08.2014г. „Трансвагон“ АД било образувало изп.дело № 191/2014г. по описа на ЧСИ Т.Д. въз основа на издадения изпълнителен лист от 20.08.2014г. Ищецът сочи и други разпоредителни сделки с недвижими имоти на длъжника в периода след образуване на изпълнителното дело, като излага, че оспорвана сделка всъщност била в началото на една поредица от умишлено увреждащи кредитора правни действия. Твърди се, че по отношение на „Трансвагон“ АД не е могла да се изпълни обезпечителната заповед, издадена по т.д.№ 322/2013г., по описа на Окръжен съд – Бургас върху пакет от 3195 бр. поименни акции с право на глас собственост на длъжника, тъй като същият отказал да ги предаде на съдебния изпълнител по изп.дело № 260/2013г. по описа на ЧСИ Т.Д.. Поради водене на искове от „ЕП - Комерс“ ООД по чл.74 от ТЗ против решенията общото събрание на акционерите на „Транвагон“ АД от 2013г. от 2014г. в качеството му на акционер в „Трансвагон“ АД не можел да насочи принудително изпълнение и върху запорираните му вземани за дивидент за 2012г. и за 2013г. Единствено била събрана сумата от 126 305.60 лева от запорирани сметки в „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „БАКБ“ АД, която не можела да удовлетвори далеч по – голямото вземане на кредитора.

„Трансвагон“ АД счита, че знанието на втория и третия ответник за увреждащия характер на сделката се извеждал от установената презумпция по чл.135, ал.2 от ЗЗД, поради свързаността на продавача и купувачите, Г. и Е.П. били съпрузи, като същите били съдружници в „ЕП Комерс“ ООД при равни дялове – 50% от капитала на дружеството и съуправители на дружеството до 29.04.2015г. Знанието им следвало и от това, че Г. и Е.П., като управители и съдружници, полагащи труд в дружеството, са знаели за фактура № 192/11.12.2009г., доколкото същата е била осчетоводена в предприятието, а те от своя страна управляват, представляват, ръководят дружеството, като одобряват счетоводните му документи и годишните му финансови отчети. Г.П. извършвал лично процесуални действия по т.д.№ 322/2013г. по описа на Окръжен съд – Бургас, представяйки се за законен представител на „Трансвагон“ АД, от което качество бил лишен от 07.05.2013г., бил направил и признание за воденото т.д.№ 322/2013г. по описа на Окръжен съд – Бургас и в искова молба, внесена в АС при БТПП – София на 30.12.2013г., като знанието му се установявало и от мотивите на Определение № 263/20.08.2014г. на Апелативен съд – Бургас.

Знанието за породения спор и за водените дела, като и за резултата по в.т.д.№ 154/2014г. на Апелативен съд – Бургас имала и Е.П., доказателство за което била отправената ѝ от кредитора ищец нотариална покана, на която лицето отговорило лично, сключването чрез нея на договор за правна защита и съдействие с процесуалния пълномощник на „ЕП - Комерс“ ООД по т.д.№ 322/2013г. по описа на Окръжен съд – Бургас и в.т.д.№ 154/2014г. на Апелативен съд – Бургас и извършените лично от нея самата процесуални действия. Отправя се искане да се постанови решение, с което на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД да обяви за относително недействителен по отношение на ищеца „Трансвагон“ АД договорът за покупко – продажба, обективирано в Нотариален акт № 118, том VI, рег.№ 3476, дело № 1019/05.11.2014г. на нотариус В. К., рег.№ 560, с район на действие Районен съд – Средец, с който „ЕП - Комерс“ ООД е прехвърлило на Е.Т.П. и Г.П. собствените си недвижими имоти, представляващи: поземлен имот с начин на трайно ползване – пасище с храсти, съставляващо имот № 000119 в землището на село Малина, община Средец, ЕКАТТЕ 46348, местност „Кайл дере“, с площ 792.383 дка, от които категория девета – 678.797 дка, категория четвърта – 106.208 дка, категория трета – 7.378 дка и поземлен имот с начин на трайно ползване – нива, съставляваща имот № 149007, в землището на село Загорци, община Средец, ЕКАТТЕ 30168, местност „Таирови ниви“, с площ 120.714 дка, от които категория девета – 114.789 дка и категория пета – 5.925 дка. Претендира сторените в производството разноски.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответниците „ЕП - Комрес“ ООД, Е.Т.П. и Г.П., в който заявяват, че предявеният иск е допустим, но изцяло неоснователен и недоказан, като в тази връзка излагат подробни съображения.

Твърдят, че ищецът не бил кредитор на първия ответник по иска – „ЕП - Комерс“ ООД, тъй като не притежавал вземане по отношение на дружеството. Релевира се, че фактурата била частен свидетелстващ документ и като такъв не пораждала права и задължения, същата не била елемент от фактическия състав на частно правоотношение, което би могло да породи задължения за заплащане на цена или за предаване /доставяне/ на вещи, в случая метали. Исковата молба не съдържала твърдение по въпроса, какво било правоотношението, което породило задължение за доставяне на метали от страна на ответника – „ЕП - Комерс“ ООД, липсвала и всякаква индивидуализация на металите. Поради факта, че не било въведено твърдение за възникнало правоотношение, което да е породило заявеното в производството вземане, липсвало и обект на обсъждане и анализ. Ответниците твърдят, че споразумението, за което била издадена фактурата, представлявала отчетна сделка по комисионен договор, страни по който били – „Трансвагон“ АД – доверител и „ЕП - Комерс“ ООД – комисионер. Заявява, че по фактура № 192/11.12.2009г. „Трансвагон“ АД не било извършило плащане, т.е. липсвало престация, липсвало и задължение за връщането ѝ. При допускане, че било възникнало някакво задължение, считат същото за погасено по давност, поради което правят възражение за изтекла погасителна давност. Излага се, че „Трансвагон“ АД било предявило и друг отменителен иск против ответниците, по който било образувано т.д.№ 216/2015г. на Окръжен съд – Бургас, с който на същото основание се искало отмяна на договор за залог на търговско предприятие, сключен между „ЕП - Комерс“ ООД – залогодател и Е.П. и Г.П.