Определение № 91 от 05.02.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 91 гр. ХАСКОВО, 05.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20265600500039 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба с вх. 22671/18.12.2025 г. от К. З. М., с ЕГН: ********** от ***, чрез пълномощника си адв. П. И. П., против Определение № 2557/07.11.2025 г. по гр. д. № 2790/2024 г. по описа на Районен съд Хасково, с което е оставена без уважение молба с вх. № 16382 от 15.09.2025г., депозирана от адв. П. П. от АК - Хасково – пълномощник на ищеца К. З. М. за изменение на Решение № 604/22.07.2025 г. по гр. дело № 2790 по описа за 2024 г. на РС – Хасково в частта на разноските, като бъде увеличено присъденото в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение със сумата от 400,00 лева, от които 200,00 лева по гр. д. № 2790/2024 г. по описа на Районен съд Хасково и 200,00 лева – по ч.гр.д. № 34647 по описа за 2024 г. на СРС.

Въззивникът счита, че на пръв поглед, делото не се отличава с фактическа сложност, но преценявайки фактическата и правна сложност на делото тя не е ниска, с оглед предмета.Разгледани и уважени са искове за установяване на съществуващо вземане срещу двама ответника във връзка с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, а обстоятелството, че спорове като процесния се решават едносмислено и непротиворечиво от 1 съдилищата, не означава, че правната им сложност е ниска. Според въззивника завеждането и воденето на такова дело изисква голям обем от предварително извършена от адвоката подготовка, която е обемна по своята детайлност включваща запознаване не само с конкретиката на случая, но също и с актуалната практика - както на ВКС, така и на СЕС, която е обилна, а материята, разглеждана в съдебните решения – сложна, защото изисква познаване както на националното, така и на европейското законодателство. В хода на производството процесуалният представител на ищеца е взел активно процесуално участие, вземайки становище по всички въпроси, включително е приложил и най-новата практика на СЕС. Първоинстанционният съд не е съобразил и обстоятелствата, че ответниците са двама и че са предявении два обективно кумулативно съединени иска и следва да се определи адвокатско възнаграждение за всеки отделен иск, а ответниците д а бъдат осъдени да заплатят на ищеца адвокатско възнаграждение по всеки уважен иск, както и отделно възнагреждание по ч.г.д. № 34647 по описа за 2024 г. на СРС.

В Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа е предвиден размер за всеки установителен иск от 400,00 лв., както и в същия размер за подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, което би било общо 1200,00 лв., като в случая съдът е възприел, че следва да се заплати хонорар в размер на 400,00 лв., 200,00 лв. по частното гражданско дело и 200,00 лв. по гражданското дело, което е значително под предвидения в Наредбата хонорар и не съответства на принципите на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дела C-57/2015, C-427/16, C-428/16 и C-438/2022 г. на Съда на ЕС. Молят съда да отмени процесното определение и вместо него да постановите друго, с което да бъде уважена молбата за изменение на Решение № 604/22.07.2025г. постановено по гр. д. № 2790/24г. по описа на РС-Хасково като бъде увеличено присъденото адвокатско възнаграждение от 400,00 лв. на 800,00 лв., като общо се присъди 400,00 лева по гр.д. 2790/24г. на РС Хасково и 400 ,00 лева по ч. гр. д. № 34647/24г. на СРС.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 774/16.01.2026 г. от „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК: 201281666, със седалище и адрес на управление: гр. София 1303, район Възраждане, чрез адв. Д. А. Д. от САК. В отговора се твърди, че делото не се отличава с висока правна и фактическа сложнрст, а също така материалният интерес е нисък. Не следва 2 да бъде присъждано адвокатско възнаграждение по всеки един от предявените искове, доколкото същите произтичат от едно и също правоотношение и са взаимносвързани и защитата се реализира посредством едни и същи доказателствени средства. По делото са събрани само писмени доказателства, а също така е проведено само едно открито съдебно заседание, на което процесуалния представител на ищеца е присъствал. Отделно възнаграждение би се дължало, ако по всяка а една претенция са налице различни правопораждащи факти и са необходими самостоятелн процесуални усилия за защита на съответното вземане, което не е приложимо в настоящия случай. В тази връзка е и Оnределение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. N° 2982/2019 г, І т, о. При възнаграждението при уславията на чл. 38, ал. 2 от 3Адв, съдът се ръководи от правилото, че при положителен резултат от производството, на адвоката се дължи възнаграждение от насрещната страна по спора, макар и такова да не е било заплатено поначало от ползвалата адвокатското съдействие страна. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. При определяне на размера на възнаграждението е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото(аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г, по дело 0-438/22). В тази връзка е Оnределение № 50015/16.02.2024 г. по т.д № 9 1908/2022 г. по o пuca на ВКС, 1 т.о. Молят съда да остави частната жалба като неоснователна без уважение, а определението като правилно и законосъобразно, да се потвърди.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор и от „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, ЕИК: 202376220, с адрес на управление: гр. София р-н Илинден ж.к. Света Троица, бул./ул. ул. "Зографски манастир" № 15, вх. Г, ет.

6, чрез юриск. Х. Г., в който се излагат идентични на съображенията на „Кредит Гаранция“ ЕООД, а именно: Проведеното исковото производство не е било с фактическа и правна сложност. Предметьт на спора, с който е сезиран съдът не е сложен, релевантните факти не са многобройни, а дори стандартни.

Исковете произтичат от едно и също правоотношение и не се налата доказване на всеки иск поотделно, а същите са взаимосвързани - става въпрос за установителни искове. В случая фактическата и правна сложност на делото не са високи - събрани са само писмени доказателства, проведено е само едно открито съдебно заседание, както и съществува обилна и трайна съдебна практика, в която са изяснени спорните правни въпроси. Въпреки направеното 3 искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, от материалите по делото не се установява каквато и да е активна процесуална дейност от страна на адв. П.. В кода на производството не са извършени никакви видими процесуални действия от негова страна - липсват писмени становища, изготвени от него, както и участие в съдебни заседания или подготовка на доказателства. Единственото процесуално действие извършено от страна на процесуалния представител е подаване на молба по хода на делото, за разглеждане на насроченото заседание в негово отсъствие. Не са извършвани допълиителни правни действия от негова страна. Нещо повече, правната помощ не може да бъде презюмирана само въз основа на упълномощаването необходима е конкретна фактическа активност, която да е отразена в протоколи от проведени открити съдебни заседания, писмени становища, жалби или други документи по делото. Такива липсват. Исковете са с еднотипна правна и фактическа основа - искове на потребители срещу дружества за бързо кредитиране. В този контекст, разходът на адвокатски труд е ограничен, а делото не изисква самостоятелно разглеждане на всеки отделен иск. Молят съда да остави частната жалба като неоснователна без уважение, а определението като правилно и законосъобразно, да се потвърди.

СЪДЪТ, за да се произнесе по направеното от страната искане и въз основа на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба на въззивника против Определение №

2557/07.11.2025 г. по гр. д. № 2790/2024 г. по описа на Районен съд Хасково, с което е оставена без уважение молба с вх. рег. № 16382 от 15.09.2025 г., депозирана от адв. П. П. от АК - Хасково – пълномощник на ищеца К. З. М., за изменение на Решение № 604/22.07.2025 г., постановено по гр. дело № 2790 по описа за 2024 г. на РС – Хасково в частта за разноските, е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

С обжалваното определение РС - Хасково оставя без уважение подадената от въззивника в настоящото производство молба по чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 604/22.07.2025 г. по гр.д. № 2790/2024 г. на РС Хасково, в частта на разноските, с искане да бъде увеличено присъденото в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение със сумата от 400,00 лева, от които 200,00 лева по настоящото исково производство и 200,00 4 лева – по ч.гр.д. № 34647 по описа за 2024 г. на СРС със съображения, които настоящият съдебен състав изцяло споделя.

С оглед изхода на спора, първоинстанционният съд правилно е осъдил ответниците да заплатят поравно на адв. П. И. П. от АК - Хасково, сумата от общо 400,00 лева, от които 200,00 лева, представляващи възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство, защита и съдействие по гр. д. № 2790/2024 г. по описа на Районен съд Хасково и 200,00 лева - по ч.гр.д. № 34647 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд като е взел предвид, че разноските не са направени от страната по делото, а се присъждат на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и са за оказана безплатна адвокатска помощ. В тази връзка справедливо и обективно е бил отчетен положения от пълномощника на ищеца труд, който в случая се е свел до депозиране на исковата молба и на писмени молби по делото, а по заповедното производство – до подаване на заявление по чл.410 ГПК. В съдебното производство е проведено едно открито съдебно заседание, в което ищецът и неговият процесуален представител не са се явили, не са присъствали лично и не са извършвали процесуални действия по събиране на доказателства, напр. разпит на свидетели, изслушване на експертизи и др.

Неоснователно се явява и възражението, че по делото следва да бъде присъдено възнаграждение по всеки един от двата иска тъй като съдебната практика приема по този въпрос, че от значение е дали исковете произтичат от едно и също правоотношение, поради което и защитата срещу тях ще е идентична, или не. В този смисъл пъровинстанционният съд правилно не е присъдил адвокатско възнаграждение по всеки един от предявените искове , доколкото същите произтичат от едно и също правоотношение и са взаимносвързани и защитата по всеки от исковете се реализира посредством едни и същи доказателствени средства.

Отчитайки тези обстоятелства, както и правната и фактическа сложност на делото, ниската цена на исковете и съществуващата трайна и безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси, съдът правилно е определил адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процецуално представителство от по 200,00 лв. за заповедното и за исковото производство.

В допълнение към мотивите на първоинстанционния съд следва да се отбележи, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение, съдът 5 изхожда, както от в Наредба № 1/09.07.2004 г. , така и от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, явяващо се задължително за съда, съгласно чл. 633 от ГПК, според което посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери не са обвързващи за съда. Съгласно цитираното решение, при определяне на размера на адвокатските възнаграждения, следва да се вземат предвид правната и фактическа сложност на делото и действията, извършени от упълномощения адвокат. В този смисъл, съдът взе предвид, че действително делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, по производството е била изготвена искова молба, допълнителни молби по делото, ниската цена на исковете и обстоятелството, че адв. П. не се е явил в откритото по делото с. з., поради което счита, че няма основание за увеличаване размера на присъдените от първоинстанционния съд разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер.