Определение № 335 от 24.06.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 335 гр. Разград, 24.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В.а П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско дело № 20243300500221 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т.2 в.в. с чл.248 ал.3 ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба, подадена от В. М. П. чрез упълномощен адвокат, против определение № 163/15.04.2024г. по гр.д. № 58/2023г. на РС Кубрат, с което е оставена без уважение неговата молба за изменение на решението в частта за разноските. В жалбата са наведени доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания акт и се прави искане за присъждане съобразно уважената част от иска за неимуществени вреди на сторените от ищеца разноски пред първата инстанция и пред въззивния съд по в.гр.д. № 289/2023г. по описа на РОС.

В срока за отговор не е постъпил такъв от насрещната страна „ЗД Евроинс“АД.

Въззивният съд приема следното по отношение на деловодните разноски, направени от ищеца в хода на първоинстанционното производство: районният съд е приел с подробни аргументи възражението за прекомерност на адв.възнаграждение, платено от ищеца за процесуално представителство пред РС Кубрат, като се е обосновал с липсата на фактическа и правна сложност на делото и е споделил съображенията, изложени в решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 и решение по дело C-438/22 г на СЕС.

Присъдил е сума въз основа на редуцирания размер на адв.възнаграждение и внесената такса за предявяване на иск съразмерно с уважената част на иска. Настоящият съдебен състав изцяло възприема мотивите в обжалваното определение и препраща към тях на осн. чл.272 ГПК.

Заплатеното допълнително адв.възнаграждение в първоинстанционното производство в размер 250лв. също не следва да се присъжда в тежест на ответника, но не защото ищецът е действал небрежно при водене на делото, както е приел районният съд, а защото общият размер от 750лв. /500лв.+250лв./ е прекомерен за съдебно производство без особена 1 фактическа и правна сложност, в какъвто смисъл е изложил доводи районният съд относно по-малкия размер от 500лв. на адвокатското възнаграждение.

По отношение на дължимите деловодни разноски за в.гр.д. № 289/2023г. на РОС съдът приема следното: с въззивното решение за отмяна на решението на КРС в прекратителната част по иска за неимуществени вреди /с характер на определение/ и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по този иск, въззивният съд е приел, че за направените в хода на въззивното производство разноски следва да се произнесе първостепенният съд, с оглед изхода на спора по същество.

Разноските на ищеца са 15лв. за внесена ДТ за въззивно обжалване и заплатено адв.възнаграждение в размер 500лв. С писмения отговор на въззивната жалба ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адв.възнаграждение за представителство по в.гр.д. № 289/2023г. на РОС.

При новото разглеждане на делото, с решение № 142/ 24.10.2023 г. по гр.д. №58/ 2023 г. Районен съд Кубрат е осъдил „ЗД Евроинс“АД да заплати на В. П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200лв. и е отхвърлил иска над този размер до първоначално претендирания размер от 500лв., предявен като частичен от 1500лв.

Решението е потвърдено с решение № 129/21.06.2024г. по в.гр.д. № 147/2024г. на РОС и е влязло в сила.

Съгласно чл.78 ал.2 ГПК ответникът се освобождава от задължението за плащане на деловодни разноски при кумулативното наличие на две предпоставки: ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Подаването на застрахователна претенция за неимуществени вреди от пострадалия ищец след постановяване на решение № 99/14.07.2023г. на КРС несъмнено води до извод, че ответното застрахователно дружество не е дало повод за завеждане на иска. Не е налице обаче втората предпоставка, изразяваща се в признание на иска от негова страна. До приключване на съдебното производство не са предприети действия във връзка с изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, напротив, в хода на съдебния процес ответникът е поддържал становище за неоснователност на предявения иск за неимуществени вреди. Ето защо на ищеца се дължат разноските, направени за водене на в.гр.д. № 289/2023г. на РОС, съразмерно уважената част от иска.

Въззивният съд приема за основателно възражението за прекомерност на адв.възнаграждение в размер 500лв., като отчита липсата на фактическа и правна сложност на въззивното производство – проведено е едно съдебно заседание, в което упълномощеният от ищеца адвокат не се е явил, т.е. процесуалното представителство се е израило в подготвяне на въззивна жалба и становище; липсват усложнения в развитието на процеса; обжалваемият интерес е бил в невисокия размер от 500лв.

От друга страна, минималният размер от 400лв. на възнаграждението, определен от чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за минималните размери на адв.възнаграждения, е несъответен на обжалваемия интерес от 500лв. и в този конкретен случай наредбата не отразява реалната пазарна цена на адвокатската услуга по смисъла на решение от 25.01.2024г. по дело C438/22 г на СЕС. В същото решение е направен извод, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във 2 връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.

При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

Тълкуването на СЕС в посоченото решение е приложимо в настоящия правен спор и заплатеното от ищеца адв.възнаграждение за процесуално представителство в производството по в.гр.д. № 289/2023г. на РОС следва да се намали на 200лв. Така от разноски в общ размер 215лв. ответникът следва да заплати на ищеца сумата 86лв., съобразно уважената част от иска. Обжалваното определение следва да се отмени в тази част и разноските да бъдат присъдени.

В останалата част определението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменява определение № 163/15.04.2024г. по гр.д. № 58/2023г. на РС Кубрат само в частта, с която е оставена без уважение молбата на В. М. П. за изменение на решение №21/23.02.2024г. по гр.д. № 58/2023г. в частта за направени деловодни разноски в производството по в.гр.д. № 289/2023г. на РОС в размер 86лв., като вместо това постановява:

Изменява решение №21/23.02.2024г. по гр.д. № 58/2023г. на РС Кубрат в частта за разноските, като осъжда „ЗД Евроинс“АД да заплати на В. М. П. сумата 86лв. за направени деловодни разноски в производството по в.гр.д. № 289/2023г. на РОС;

Потвърждава определение № 163/15.04.2024г. по гр.д. № 58/2023г. на РС Кубрат в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3