Решение № 5831 от 26.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5831 гр. София, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна М.ова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна М.ова Въззивно гражданско дело № 20241100501566 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 17558/27.10.2023 г. по гр. д. № 44089/2022 г. по описа на СРС, 171 състав е признато за установено по предявения от М. Й. С. положителен установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК срещу „Нет Кредит“ ООД, че Договора за потребителски кредит от 2016 г., сключен между ищеца в качеството на кредитополучател и ответника, в качеството на кредитор, за сума в размер на 500 лева – главница, е недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 422 ЗПК и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „Нет Кредит“ ООД е осъдено да заплати на М. Й. С. сума в размер на 505 лева, представляваща платена без основание сума във връзка с обявения за недействителен договор за потребителски кредит, сключен между страните, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 338872/27.11.2023 г.

(с пощенско клеймо 24.11.2023 г.) от „НетКредит“ ООД, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът посочва, че неправилно 1 първоинстанционният съд е приел, че договорът за кредит е недействителен, тъй като в него не бил отразен действителния ГПР, тъй като не било включено възнаграждението на „Кредит Гарант БГ“ ООД. Съгласно чл. 19 от ЗПК било предвидено, че ГПР отразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи и комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно §1, т.1 от Допълнителните разпоредби към ЗПК общ разход по кредита за потребителя били всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение на кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко, свързани с договора за потребителски кредит, които били известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително и разходите за допълнителни услуги, свързани със сключване на договора за кредит и по – специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Не се включвали нотариалните такси. Въззивникът заявява, че видно от съдържанието на договора предоставянето на гаранция (банкова или от небанкова институция) не било задължително условие за получаване на кредита – налице била възможност потребителят да обезпечи отпускането на заема посредством поръчителство по чл. 138 от ЗЗД, с оглед на което и стойността на гаранцията не следвало да бъде отчитана при изчисляване на ГПР. Поддържа, че включването на разходи, различни от посочените в Приложение І (т. 19 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО) във формулата противоречало на закона. При условията на евентуалност поддържа, че по изложените в първоинстанционното решение мотиви би могло да се обоснове недействителност на клаузата от договора за кредит за предоставяне на обезпечение, но не и недействителност на целия договор. Недопустимо съдът бил трансформирал договореното между ищеца и трето лице възнаграждение за предоставяне на обезпечение във вземане за възнаградителна лихва („скрита възнаградителна лихва“). Неправилно съдът приел, че сумата от 1130 лева е постъпила в патримониума на „НетКредит“ ООД, като неправилно е прието за безспорно това обстоятелство. Поддържа, че фактът на постъпването на сумата в размер на 1130 лева за погасяване на задължения по 2 договор за кредит бил спорен между страните, което се потвърждавало и от приетите по делото писмени доказателства. На лист 59 била представена справка, от която се установявало, че била постъпила сумата от 566,72 лева, а останалата сума в размер на 563,38 лева била постъпила в правната сфера на „Кредит Гарант БГ“ ООД. Съдът обаче, възприел тази справка само в частта по таблица № 1, но напълно игнорирал Таблица 2.1 и 2.2, поради което допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание пред въззивния съд процесуалният представител на въззиваемия М. Д. С. и в писмено становище по съществото на спора, заявява, че оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира направените по делото разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 44089/2022 г. по описа на СРС, 171 състав е образувано по искова молба, подадена от М. Д. С. против „НетКредит“ ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основаниечл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че през м. април 2017 г., поради нужда от парични средства, се обърнал към услугите на „НетКредит“ ООД, като попълнил информация на електронната страница на дружеството. Бил одобрен за кредит от 500 лева, като сумата му била предоставена в брой в ИзиПей. Посочва, че кредитът следвало да бъде погасен в рамките на уговорения срок – 01.09.2017 г. или за 4 месеца. Твърди, че платил дължимите вноски, като последната направил на 30.08.2017 г. Цялата погасена сума била 1130 лева, което означавало, че за периода от 6 месеца е платил лихва в размер на 630 лева или това била годишна лихва от 228 %. Поддържа, че договорът за кредит противоречи на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно 3 която ГПР по потребителски кредит не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва в Република България, както и не съдържала посочване на всички разходи, които били дължими от потребителя. Поддържа, че договорът е недействителен, поради което и недължимо е платил сумата от 505 лева.

Моли да бъде признато за установено, че договорът за кредит е недействителен и на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да плати сумата от 505 лева – недължимо платена в изпълнение на недействителен договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

С молба вх. № 212269/10.10.2022 г. е направено искане като ответник в производсвото по делото да бъде констиуиран „Кредит Гарант БГ“ ООД, като по отношение на него е предявен при условията на евентуалност иск за връщане на даденото в изпълнение на недействителен договор за гаранция. С определение от 05.01.2023 г. „Кредит Гарант БГ“ ООД е конституирано като ответник. Евентуалният иск не е разгледан с обжалваното решение и не е предмет на въззивното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който „НетКредит“ ООД заявява, че оспорва предявените искове. Поддържа, че претендираната сума от 505 лева е погасена по давност. Твърди, че по силата на т. 3.2.1 от Общите условия към договора за кредит ищецът бил длъжен да даде подходящо обезпечение на своето задължение чрез предоставяне на банкова гараниция, гаранция от небанкова финансова институция или чрез двама поръчители в уговорен между страните срок.

Ищецът избрал да изпълни задължението си за обезпечаване на сключения договор за кредит чрез предоставяне на гаранция от небанкова финансова институция като сключил Договор за предоставяне на гаранция № 1447317041/12.11.2015 г. с „Кредит Гарант БГ“ ООД. Поддържа, че ищецът е имал възможност да направи избор на обезпечение, както и да прецени дали е в състояние да направи надлежно обезпечение извън сключване на договор за предоставяне на гаранция. Можело да направи тази проверка и без сключване на договор за кредит. Можел да направи и преценка дали е в състояние да заплати възнаграждение, както и да се откаже от договора за кредит.

Поддържа, че договорът за предоставяне на гаранция бил сключен между ищеца и „Кредит Гарант БГ“ ООД, което било самостоятелно правоотношение, по което и двете страни били поели конкретни и отделни 4 задължения. Този договор не бил част от креситното правоотношение и следователно всякакви твърдения за обвързаност на разходите по двата договора били напълно неоснователни. Поради това, възнаграждението по този договор не можело да бъде част от ГПР. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В мотивите на обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че „НетКредит“ ООД и „Кредит Гарант БГ“ ООД са свързани лица, поради което и уговореното възнаграждение за предоставена гаранция представлява разход по договора за кредит, който следвало да бъде включен в ГПР. Приема, че при цялостен анализ на процесните правоотношения се установявало, че получаването на сумата по кредита било обвързано с предоставяне на обезпечение от кредитополучателя.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.

По изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение въззивният съд намира следното:

С исковата молба е предявен иск за установяване на недействителността на Договор за потребителски кредит, сключен между М. Д. С. и „НетКредит“ ООД поради противоречие със закона, както и иск за връщане на даденото по нищожен договор.

При преценка съдържанието на сключения между страните договор, настоящият съдебен състав намира, че същият разкрива признаците на договор за потребителски кредит, по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, в сила от 12.05.2010 г. По силата на този договор кредиторът под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, 5 съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Една от формите за предоставяне на потребителски кредит е предоставяне на заем и такъв е предмета на процесния договор. По силата на този договор ищецът е поел задължение да предостави на ответника определена парична сума срещу задължението на последния да я върне, като размера, начина и сроковете за връщане на сумата са уговорени с подписването на погасителен план.

В разпоредбата на чл. 22 от ЗПК е предвидено, че когато с договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложениe № 1 начин. Видно от приетия по делото Договор за потребителски кредит № 1511121018570052 е, че съгласно чл. 11, ал. 1 от нето кредитополучателят се е задължил да заплаща на кредитора като възнаграждение за ползване на всеки усвоен транш по кредита годишна лихва в размер на 40,60 % от главницата по кредита, като в ал. 4 е посочено, че годишният процент на разходите е 49,09 %.