Акт № 23 от 29.10.2026, съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Малко Търново, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ЧАНКО П. П. при участието на секретаря Дора Ж. Папуджикова като разгледа докладваното от ЧАНКО П. П. Гражданско дело № 20262140100222 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба депозирана от Р. Т. К., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Малко Търново, ж. к. „И." № *, вх. *, ет. *, ап. *, С. Н. С., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Малко Търново, ж. к. „В" бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, К. П. Ш., ЕГН:

**********, постоянен адрес: гр. Малко Търново, община Малко Търново, ж. к. „И." бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, П. В. К., ЕГН: **********, адрес: гр. Малко Търново, ул. „М. к." № **, представлявани по делото от адв. М. Ж. П., АК - Бургас, тел.: **********, срещу ОБЩИНА МАЛКО ТЪРНОВО, гр. Малко Търново, обл. Бургаска, ***, Булстат:

*********, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК и цена на иска 249,60 €, съгласно представената за имота данъчна оценка, с която се иска от съда да се постанови решение, с което ищеците да бъдат признати за собственици при равни квоти на основание давностно владение, продължило повече от 10 години на имот, находящ се в землището на гр.

Малко Търново, община Малко Търново, област Бургас, а именно:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-93/19.12.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 4 191 /четири хиляди сто деветдесет и един/ кв.м., находящ се в местност „ПРЯСЛОПА“, землище гр. МАЛКО ТЪРНОВО, община Малко Търново, вид територия: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид НИВА, категория на земята: 5 /пета/, стар номер по КВС: 080150, при граници: имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот №

1

***, имот № ***, имот № ***, имот №

***, имот № *** и имот № ***.

В деловодството на съда в законоустановения срок е постъпил отговор от ответника с изложени мотиви. с който се признава за изцяло основателен предявеният иск.

Предвид направеното от ответника признание, процесуалният представител на ищеца, моли да се постанови решение по реда на чл. 237 ГПК.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, при признание на иска от ответника, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение. Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба отговаря на действителното правно положение. Това като последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни. От процесуална гледа точка признанието на иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане за това (чл. 237, ал. 1 ГПК). В този случай съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като е достатъчно да посочи, че постановява решение си само въз основа на направеното признание.

Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. В представения отговор ответникът е направил изрично изявление за признание на претенцията на ищците. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът е съобщил в присъствието на страните за приетия от него ред за разглеждане на делото, които не са възразили.

С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че предявения иск като основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не излага мотиви за това.

Тъй като ищеца не претендира разноски, съдът не се произнася по въпроса за разноските.

2

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА МАЛКО ТЪРНОВО, гр. Малко Търново, обл. Бургаска, ул. „Малкотърновска комуна” № 3, Булстат: *********, ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ ПРИ РАВНИ КВОТИ за Р. Т. К., ЕГН: **********, С. Н. С., ЕГН: **********, К. П. Ш., ЕГН: **********, и П. В. К., ЕГН: **********, на поземлен имот, находящ се в землището на гр. Малко Търново, община Малко Търново, област Бургас, а именно:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-93/19.12.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 4 191 /четири хиляди сто деветдесет и един/ кв.м., находящ се в местност „ПРЯСЛОПА“, землище гр. МАЛКО ТЪРНОВО, община Малко Търново, вид територия: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид НИВА, категория на земята: 5 /пета/, стар номер по КВС: 080150, при граници: имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот №

***, имот № ***, имот № ***, имот №

***, имот № *** и имот № ***, с цена на иска

249,60 €.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Малко Търново: _______________________ 3