Решение № 101 от 08.11.2024, Районен съд - Айтос
- Съд
- Районен съд - Айтос
- Дело
- Административно наказателно дело 204/2024
- Вид
- Решение № 101
- Подписан
- 08.11.2024
- В сила
- 13.12.2024
- Състав
- Мария Джанкова Богданова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.119, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 5, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 101 гр. Айтос, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария Дж. Богданова при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно наказателно дело № 20242110200204 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на К. Н. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** против Наказателно постановление (НП) № 22-0237000159/23.08.2023 год. на Началник група към ОД на МВР – Бургас, РУ - Айтос, с което за нарушение на чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.183, ал.5, т.2 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 100,00 (триста) лева и на осн. Наредба № Iз-2539 на водача са отнети 10 контролни точки. Жалбоподателят твърди, че обжалваното НП и наложеното с него наказание са неправилни и незаконосъобразни, оспорвайки да е извършил виновно вмененото му адм.нарушение. Счита, че АНО не е извършил пълна преценка на събраните в хода на преписката доказателства, не е съобразил тежестта на обществена опасност на деянието, както и наличието на предпоставки за квалифицирането му като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят К.М. не се явява лично, но чрез упълномощен представител – адв.А. от БАК изтъква съображения, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа оплаквания, изложени в жалбата и моли за отмяна на НП, както и за присъждане на съдебно-деловоднито разноски. Не ангажира доказателства.
Въззиваемата страна не се представлява пред съда. Изпраща писмено становище за неоснователност на жалбата, поради което и моли за оставянето и без уважение, с потвърждаване на обжалваното НП. Представя доказателствата, събрани в хода 1 на административно наказателното производство по повод издаване на обжалваното постановление.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 13.05.2023 г. в 18:10 часа, *** до читалище „Васил Левски“ с посока на движение към ***, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Мерцедес G 55 АМГ, с рег.
№ А 1111 НР, собственост на Н. В. М., като на пешеходна пътека тип „Зебра“, сигнализирана с пътен знак Д 17 и пътна маркировка М 8.1 не пропуснал преминаващите по нея пешеходци /свидетел 1 и свидетел 2/, като не намалява скоростта и не спира.
На основание преписка № 237000-1817/15.05.2023г. по описа на РУ – Айтос, събрани св.показаниия и прегледан видеозапис, на 20.05.2023 г. актосъставителят С. С. А., съставил на жалбоподателя процесния АУАН, в който като нарушена била посочена разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и от свидетелите по него - С. В. Д. и Г. Б. М. и бил предявен лично на нарушителя за запознаване и подпис. Жалбоподателят подписал акта със собственоръчно отразено от него възражение, че не е съгласен с описаното в АУАН.
Сезиран на база на горецитираната полицейска преписка и издадения АУАН, административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 100 лв., на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и устни доказателствени средства.
От показанията на актосъставителя, св. по акта и събраните по делото писмени доказателства, по категоричен начин се установява нарушението, за което е съставен АУАН.
Жалбоподателят не е пропуснал пешеходците С. В. Д. и Г. Б. М., преминаващи по надлежно обозначена пешеходна пътека, като не е спрял автомобила си, за да преминат. Съдът изцяло кредитира показанията на актосъставителя С.А., съпоставени с тези на двете свидетелки по акта – очевидци на нарушението, а също и с докладната записка, съставена на база прегледан видеозапис, като последователни и непротиворечащи с останалия доказателствен материал, като възпроизведените от него обстоятелства напълно кореспондират на събраните по делото доказателства. Съдът намира твърденията на жалбоподателя К.М. в обратен смисъл, с оглед липсата на доказателства в тяхна подкрепа, като защитна теза, с цел оневиняване и избягване на административно наказателна отговорност. Досежно изложените от М. обстоятелства, че е бил във влошени отношение с едната от свидетелките – С. Д. (бивша негова приятелка), с която след раздялата им били в конфликт, същите не оправдават нарушаването на законово въведените правила за движение по пътищата, нито освобождават жалбоподателя от задължението да ги спазва в качеството на водач на МПС.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена е в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект (срещу който е издадено атакуваното НП) и при наличие на правен интерес от обжалване, и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото на правния спор - по основателността на жалбата, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно- наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. В тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно“ и „незаконосъобразно“ наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган, не са издадени в установените законови срокове, не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Следва да се посочи, че критерият за определяне на нарушенията на процесуалните правила за съществени е доколко в зависимост от вида на същото и от степента му, ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго, различно решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните, в която и да е фаза на процеса. Когато обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да извърши проверка на правилността му, т.е. да обсъди налице ли е административно нарушение, извършено ли е виновно и то от посоченото за нарушител лице. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението (само когато размерът на административното наказание може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в съответната санкционна норма).
Във връзка с изложеното, при съпоставка и анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по адм.санкциниране на жалбоподателя К.М.. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в три дневен срок от 3 съставяне на акта да направи и писмени възражения по него (каквото в случая е сторено незабавно - още при съставяне на АУАН и при лично връчване на нарушителя на 20.06.2023г., съгласно направеното отбелязване). Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя, като фактът, че изписаната ръкописно в заглавната част на акта дата – „Днес, 20.06.2023г.“ макар и удебелена не сочи на антидатиране или друга неясното относно момента на съставяне, доколкото това е станало лично в присъствие на К.М., не е препятствало правото му на защита и не е измежду съществените проц.нарушения, които да опорочават адм.наказателното производство. Спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН.
В заключение АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи и в съответствие с процесуалните правила.
Предвид събраните по делото доказателство, съдът намира изложените от жалбоподателя оплаквания за неоснователни по следните съображения: от направеното в АУАН отбелязване – при презумпцията по чл. 189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а също и от показанията на разпитаните пред съда свидетели – актосъставител С. А. и св.по акто и очевидци на нарушението С. Д. и Г. М., се установява по категоричен начин гореописаната фактическа обстановка. В тежест на жалбоподателя е да обори констатираното в акта, което въпреки предоставената възможност, включително двукратно отлагане на делото за осигуряване на друг свидетел – очевидец, при довеждане от страна на жалбоподателя, не бе сторено. Безспорно неизпълнението на задълженията на правилата за движение по пътищата е скрепено с административни санкции, при изяснено авторство на деянието и вина на водача.
Относно приложението на материалния закон съдът е на становище, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че К. Н. М. в качеството на водач на л.а. е осъществил нарушението по чл.119, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят не спори, че на посочените в АУАН дата и време е управлявал гореописаното МПС - лек автомобил. Изложеното кореспондира с показанията на разпитаните свидетели – актосъставител и св. по акта.
Предвид изложеното, съдът приема за установено, че поведението на водача е било в нарушение на правилата за движение по пътищата и в частност на чл.119, ал.1 от ЗДвП.
Относно наложеното наказание за установеното нарушение, АНО адекватно е определил същото на основание чл. 183, ал.5, т.2 от ЗДвП, съгласно която норма се наказва с глоба 100 (сто) лв. водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека. Изложеното обосновава заключението на съда, че наложеното с НП наказание спрямо жалбоподателя е правилно определено, съобразно конкретно фиксирания в закона вид и размер, и в пълно кореспондиране със съответстващата на нарушението санкционна норма от ЗДвП, поради което и следва да бъде изцяло потвърдено. Наказанието е адекватно на тежестта на извършеното, съответства на степента на обществена опасност на деянието и 4 адекватно за постигане на целите на административните наказания по чл. 12 от ЗАНН, а именно би имало възпитателно - възпиращо и коригиращо въздействие върху нарушителя.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0237-000159/23.08.2023 год. на Началник група към ОД на МВР – Бургас, РУ - Айтос, с което на К. Н. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, за нарушение на чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.183, ал.5, т.2 от Закона за движение по пътищата е наложено наказание глоба в размер на 100,00 (триста) лева и на осн. Наредба № Iз-2539 на водача са отнети 10 контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Разпечатката съдържа 30 от 32 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4707345f-8c43-4513-9753-3039fc2c367d