Решение № 483 от 26.05.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. Сливен, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20232230102820 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за установяване съществуване на вземане на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

Ищецът твърди, че ответницата, в качеството на собственик на топлоснабден имот била клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и съответно страна по ОУ за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София АД на потребители за битови нужди в гр. София, регламентиращи търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и дружеството, които ОУ за процесния времеви период били Общи условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" АД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР , одобрени с, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.

Сочи, че ответницата използвала доставяна от дружеството ТЕ през процесния период и не погасила задължението си. Етажната собственост, в 1 която се намирал топлоснабденият имот сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма "Бруната България”. Въз основа на чл.139 ЗЕ, разпределението на ТЕ между потребителите в сграда ЕС се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а,ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имат били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Твърди, че на 17.01.2023г. дружеството депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата, като било образувано чгд № 933/2023г. на СлРС и издадена заповед за исковите суми. Заповедта била връчена на длъжника по чл.47, ал.5 ГПК, което обусловило исковия процес.

От съда се иска признаване на установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 120,52 лв., от която 89,39 лв., главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода месец 05.2020г. до м.04.2022г. за реално потребена ТЕ, ведно със законната лихва от 17.01.2023г. до изплащане на вземането, 9,97 лв., мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 04.01.2023г., 18,31 лв., главница за дялово разпределение за периода м.02.2021г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 17.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и 2,85 лв., мораторна лихва за периода 31.01.2020г. до 04.01.2023г.

Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Третото лице помагач не е депозирало становище по исковете.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ответницата в процеса от 25.03.2016г. е собственик на недвижимия имот, за който се твърди, че бил топлоснабден, видно то нотариален акт № 30, 2 том първи, рег.0 2109, дело № 28 на нотариус № 621 НК и район на действие СРС. Топлоснабдяването на имота се установява от договор № Д-072/09.06.2020г., Общи условияя за продажба на ТЕ за битови нужди от ищцовото дружество на клиенти в гр.София, Протокол от общо събрание от 01.09.2001г. на собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост, където е и обекта на ответницата, писмено съгласие на собствениците и договор № 747/25.10.2001г. за извършване на услуга „Топлинно счетоводство“, чрез система за индивидуално отчитане и разпределение на ТЕ. За дължимите за процесния исков период задължения ищецът издал фактури, приложени по делото.

Със заявление от 10.01.2018г. ответницата депозирала искане до ищцовото дружество за смяна партидата за топлоснабдяване от праводателите й /прехвърлители на имота на нейно име.

На 17.01.2023г. ищцовото търговско дружество “Топлофикация – София” ЕАД гр.София в качеството му на доставчик на топлинна енергия депозирало пред съда заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против ответника за дължими суми за топлоенергия за обект /жилище/, находящ се в ****

Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д. № 933/2023г. на СлРС /първоначално образуваното производство пред СРС е прекратено по подсъдност/ и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 584/02.03.2023г. за следните суми: главница в размер на 89,39 лв. за ползвана топлинна енергия, ведно със законната лихва за забава, считано от 01.03.2023г. до окончателното й изплащане, лихва в размер на 9,97 лв. за периода от 15.09.2020г. до 04.01.2023г., 18,31 лв., главница за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.03.2023г. до окончателното плащане, 2,85 лв. лихва за периода 31.01.2020г.

– 04.01.2023г., както и разноски в размер на 75 лв.

Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, което обусловило депозиране на настоящата претенция по реда на чл.422 ГПК.

Исковата молба е депозирана на 13.07.2023г.

След образуване на исковото производство в съда, ответницата заплатила на ищцовото дружество на 01.12.2025г. сума в общ размер на 3

360,91 лв., видно от фискален бон от същата дата, от която сума 107,70 лв. главница; 12,82 лв. мораторна лихва, 40,39 лв. законна лихва и 200 лв. съдебни разноски.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, като неоспорени от страните.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Предявената по реда на чл.422 ГПК претенция е допустима - предявена от субект - заявител, имащ правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването и дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

Разгледана по същество претенцията е неоснователна, поради настъпило плащане в хода на процеса.

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение. По този иск следва с пълно доказване ищецът, твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

Установи се в процеса, че за исковия период от време ответницата е собственик и съответно потребител на ТЕ в процесния обект, в който ищецът доставял ТЕ. Съобразявайки обаче настъпилия факт след предявяване на иска, а именно извършено плащане на сума в размер на 360,91 лв., включително и 200 лв. съдебни разноски от страна на ответницата, то исковата претенция бива отхвърлена.

По отношение на разноските за юрисконсултско възнаграждение, претендирани в исковото производство, съдът счита, че не следва да присъжда на ищеца такива отново поради плащането им. В запведното производство са присъдени разноски в размер на 75 лв., от които 25 лв. платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. В исковия процес ищецът сторил разноски в размер на 25 лв. платена държавна такса, а юрисконсултското 4 възнаграждение съдът определя в размер на 100 лв. Така общите разноски в двете производства възлизат на 200 лв. / 75 лв. в заповедното и 125 лв. в исковото/, които са платени от ответницата на 01.12.2025г. в хода на процеса.

Ето защо съдът не следва да държи изричен диспозитив относно деловодни разноски.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

О Т Х В Ъ РЛ Я , на основание чл.422

ГПК предявеният от

ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ” ЕАД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление ****, представлявано от изп.директор **** – Председател на УС против Е. И. Х., ЕГН: ********** от **** положителен установителен иск за признаване на установено, че дължи на дружеството сума в общ размер на 120,52 лв. / сто и двадесет лева и 0,52 ст./, от която 89,39 лв., главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.

05.2020г. до м.04.2022г. за реално потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 17.01.2023г. до изплащане на вземането, 9,97 лв., мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 04.01.2023г., 18,31 лв., главница за дялово разпределение за периода м.02.2021г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 17.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и 2,85 лв., мораторна лихва за периода 31.01.2020г. до 04.01.2023г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради настъпило в хода на процеса плащане.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца, а именно „ДАЛСИЯ“ ООД със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ****

Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице помагач.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5

6