Решение № 99 от 26.04.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Кюстендил, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Гражданско дело № 20221500100281 по описа за 2022 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.439 от ГПК.

М. Т. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Кюстендил, община Кюстендил, ***, чрез пълномощника си адв. Т. П. от АК - Кюстендил, със съдебен адрес: гр. Кюстендил, ул. „***, е предявила против „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков - Казанджията" № 4-6, сграда Матрикс Тауър, ет. 6, представлявано от Р.И.М.-Т., отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника следните суми: 37 790,98 лева – главница /олихвяема сума/ невърнат кредит по договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия-плюс" BL1356/02.05.2006 г., Анекс № 1/16.05.2008 г. и Анекс № 2/03.07.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.03.2019 г. до 11.02.2022 г., която към момента на запорното съобщение е определена в размер на 11 075,97 лева и неолихвяема сума за законна лихва за стар период от 15.10.2014 г. до 25.03.2019 г., плюс договорната лихва за периода от 21.10.2013 г. - до 14.10.2014 г., възлизаща на общ размер 25 327, 09 лева, за които суми са били издадени заповед за изпълнение на парично задължение с разпореждане за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 21.10.2014 г., издаден по ч.гр. д. № 1768/2014 г. на КРС в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, вземането за които е прехвърлено на ответника с договор за цесия и които суми са предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 86/2022 г. по описа на ЧСИ М. Д., с per. № 744 в КЧСИ, като погасени по давност. Претендира се присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

1

Ищцата сочи следните обстоятелства, от които произтичат претендираните права:

В запорно съобщение с изх. № 1199/11.02.2022 г. на ЧСИ М.Д., е описано, че ищцата дължи заплащане на следните суми, които се събират принудително по изпълнително дело № 86/2022 г., с взискател „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 131001375, както следва: главница/олихвяема сума 34 790,98 лева; ведно със законната лихва върху главницата до момента 11.02.2022 г.в размер на 11 075,97лева и неолихвяема сума 25 327, 09 лева, както и такси и разноски по сметка на ЧСИ, съгласно изпълнителен лист, издаден на 21.10.2014 г. от Районен съд- Кюстендил на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр. д. № 1768/2014 г., срещу солидарния длъжник М. Т.. Съобщението е получено в „Райфайзенбанк България“ ЕАД на 18.02.2022 г. за запориране на притежаваната от ищцата банкова сметка, по която няма движение към месец февруари 2022 г.

С изпълнителен лист от 21.10.2014 г. по ч.гр. д. № 1768/2014г. „ПАКО ТРАНС" ООД, ЕИК 109583498, с адрес: област Кюстендил, гр. Кюстендил, *** и М. Т. М., ЕГН **********, с адрес: област Кюстендил, гр. Кюстендил, ***, са осъдени да заплатят солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749, сумите, както следва: 19 322,22 евро - главница, дължима по Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия-плюс" BL1356/02.05.2006 г. , Анекс № 1/16.05.2008 г. и Анекс № 2/03.07.2012 г,; 3002 евро договорна лихва за периода от 21.10.2013 г. до 14.10.2014 г.; 123,32 евро - такси за периода от 11.11.2013 г. до 14.10.2014 г.; законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2014 г. до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски: 878,07 лева държавна такса и 1426, 27 лева адвокатско възнаграждение.

С изпълнителен лист от 09.06.2015 г. на основание чл. 417 и чл. 418, ал. 2 от ГПК, издаден въз основа Разпореждане № 3096/04.06.2015 г, по ч.гр. д. № 1768/2014 г. по описа на Районен съд- Кюстендил е осъден и П.Г.М., ЕГН **********, с адрес: гр. Кюстендил, ***, да заплати солидарно с „ПАКО ТРАНС" ООД и М. Т. М., по отношение на които е издаден изпълнителен лист на 21.10.2014 г. на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, цитираните по-горе суми.

Вземанията произтичат от Договор за банков кредит, сключен на 02.05.2006 г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД и „ПАКО ТРАНС" ООД като кредитополучател, обезпечен на основание чл. 101 от ЗЗД, като съдлъжници на кредитополучателя - ищцата и още едно лице П.М..

Въз основа на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение с разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителният лист от 21.10.2014 г. на КнРС, е образувано изп.д. № 356/2015 г. при ЧСИ М.Д., по което са се водели съдебно изпълнителни действия и са връчени ПДИ. В последствие образуваното изпълнително дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК. След тази дата било образувано ново изп. дело № 86/2022 г. при ЧСИ М.Д., но с нов взискател, а именно настоящият ответник:

„ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 131001375.

Твърди се, че е налице пасивна легитимация за ответника, предвид прехвърляне на 2 изпълняемото право, което касае приемство в изпълнителния лист, а не приемство в изпълнителния процес. Длъжникът П.Г.М. починал на 06.04.2021 г., като ищцата предполага, че това обстоятелство не било известно на взискателя, който продължавал да иска извършване на съдебноизпълнителни действия и срещу починалото лице като длъжник по изп. дело № 86/2022 г.

На 14.01.2022 г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и ответното дружество е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който на ответника са прехвърлени и вземанията към ищцата. Ищцата твърди, че не е получавала известия и не е уведомявана за прехвърляне на вземането чрез цесия на ответника, считайки, че е опорочена процедурата по връчване на съобщенията за извършена цесия до длъжниците „Пако транс“ ООД, М. М. и П.М.. Твърди, че при връчване на книжата съдебният изпълнител следва да приложи нормата на чл. 47, ал. 5 от ГПК във всичките и хипотези, а не да уведомява длъжника чрез връчване по пощата с обратна разписка и впоследствие да назначи особен представител за сметка на взискателя. Ищцата сочи, че има сключен трудов договор от 19.10.2018 г. със „Софармаси 57“ ЕООД, като твърди, че книжа и съобщения от съдебният изпълнител по месторабота за извършена цесия не са й връчвани.

Твърди, че макар цесията да не е надлежно съобщена на ищцата, към 14.01.2022 г. вземането срещу нея, предмет на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 21.10.2014 г., издадени по ч.гр.д. № 1768/2014 г. от КнРС, преминало в патримониума на ответника, който бил конституиран като взискател по изп. дело № 86/2022 г. по описа на ЧСИ М. Д. и насочил изпълнението върху банковите й сметки, като на 18.02.2022 г. бил наложен запора на банкови сметки в „РАЙФАЙЗЕНБАНК" ЕАД.

Ищцата счита, че последното предприето към нея валидно изпълнително действие по изп.дело № 356/2015 г. е наложеният й запор на трудово възнаграждение към 2016 г. във фирма „Фарма Лек Кюстендил" ЕООД, където работела и по което са правени удръжки от трудовото й възнаграждение, последната такава била към месец май, 2017 г. Последващо повторно такова искане за запор на трудово възнаграждение от страна на съдебният изпълнител е правено с изх. № 6650/27.10.2017 г., но това действие от страна на взискателя не се приема за ефективно изпълнително действие, което би довело до осребряване на имущественият актив на длъжника, доколкото същото е било вече реализирано от съдебният изпълнител. Същият не е наложен и не е реализиран, доколкото ищцата била в дългосрочен отпуск по болест до 29.01.2018 г, и в последствие трудовото й правоотношение било прекратено. След тази дата е изминал период от време повече от 2 години, в който взискателят не е поискал предприемането на ефективни изпълнителни действия от страна на съдебния изпълнител спрямо длъжника, с цел удовлетворяване на имущественото му притезание и изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК или на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.

Ищцата счита, че гореописаните вземания /главница и лихви/ са погасени по давност към датата на предприемането на действия за принудително изпълнение с налагането на запора върху банковите й сметки в „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД, и получен в 3 банката на 18.02.2022 г., предвид което прави изрично възражение за изтекла погасителна давност и оспорва принудителното им изпълнение по изп.д. № 86/2022 г. на ЧСИ М.Д..

Въз основа на процесния изпълнителен лист от 21.10.2014 г., издаден на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1768/2014г.на Районен съд Кюстендил, е било образувано първоначално изп.д. № 356/2015 г. на ЧСИ М.Д.. По изпълнителното дело имало отбелязани плащания на гърба на изпълнителния лист от страна на ищцата съгласно наложен запор на трудово възнаграждение през 2016 г. и удържаното от трудовото й възнаграждение от страна на трето лице „Фарма лек Кюстендил“ ЕООД. От тогава до настоящият момент липсвали предприети надлежни изпълнителни действия водещи до събиране на вземането.

Позовава се на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, което в мотивите на т. 14 приема, че новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителният процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяване на иск /арг. чл. 116, б. Б ЗЗД/ за съществуване на вземането, но ако иск не е бил предявен, както е в случая, давността не се счита за прекъсната със заявлението. Започването на производство, в което длъжникът не участва / каквото действие е подаването на заявление по чл. 417 от ГПК/, не може да прекъсне давността. Поради това подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността, която е започнала да тече за съответното вземане съобразно общите правила, респективно с издаването на изпълнителен лист поради неподаване на възражение в срок започва да тече нова давност.

Позовава се на императивните норми на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, в които основание за спиране и/или прекъсване на давността свързани с инициирането на заповедното производство и издаването на изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение, не са предвидени. Подчертава, че от влизане в сила на заповедта за изпълнение, т.е 21.10.2014 г. е започнала да тече давността за събиране на вземането по нея като същото е могло да бъде и принудително осъществено.

Съгласно действащото към този момент ППВС № 3/1980 г. и до приемане постановките на новото тълкуване по този въпрос в ТР № 2/2015 г. на ОСГГК на ВКС на 26.06.2015г., давността по време на изпълнителния процес не е текла, на основание. чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД.

През м. април 2015 г. е подадена молба за образуване на посоченото ИД № 356/2015 г. Със същата не са възложени правомощия на съдебния изпълнител по чл. 18 от ЗЧСИ. По делото били извършени справки за имущественото състояние на длъжника -ищец, има връчена ПДИ и запор на трудово възнаграждение. Има надлежни плащания до края на месец 05.2017 г., съгласно наложен запор от 13.01.2016 г., като същият изпълнителен способ на успешно проведени изпълнителни действия е поискан повторно и на 27.10.2017 г.

Твърди, че е налице едно и също изпълнително действие по прилагане на един и същ изпълнителен способ, като меродавно е първото такова, т.е. с дата 13.01.2016 г., от която дата насетне валидно действие не е извършвано, респективно давността е изтекла към 4

13.01.2021 г.

Обобщава, че изп. дело № 356/2015 г. е било образувано преди обявяване на ТР № 2/2015 г. на ОСГГК на ВКС на 26.06.2015 г – през м. април, 2015 г. В молбата взискателят е посочил изпълнителни способи, поради което следвало да се приеме, че с тази молба е прекъснат давностния срок за вземането по изпълнителния лист. С оглед постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд следвало да се приеме, че давността е била спряна до 26.06.2015 г. , когато е обявено ТР № 2/2015 г. на ОСГГК на ВКС. С предприетото от страна на ЧСИ действие срещу длъжника М. М. действие по налагане на запор на трудовото възнаграждение през 2016 г., то давността за същата е изтекла през 2021 г. Твърди, че в случая давностните срокове не са били прекъсвани преди наложения запор по изп.д. № 86/2022 г., по описа на ЧСИ Д., тъй като до тази дата не са били предприемани действия за принудително изпълнение в рамките на определен изпълнителен способ, които действия да са насочени към принудително удовлетворяване на вземанията, водещи до прекъсване на давността, доколкото липсва надлежно връчена цесия и правоприемство от страна новия взискател, ответник по делото. Счита, че акцесорните вземания за лихви, в това число: