Решение № 602 от 23.12.2024, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 602 гр. Габрово, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Т. Христов при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева в присъствието на прокурора М. П. А. като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20244210101399 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се води по иск на Т. Ц. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.

Габрово, бул."***********" № 59 срещу Прокуратура на Република България, с адрес: гр.София, бул."Витоша"№ 2.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

1. От страна на ищеца:

Сочи, че на 05.01.2024г. бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 530/2023 г. по описа на РУ-Габрово за престъпление с правна квалификация по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3, т. 1 от НК.

За защита по цитираното досъдебното производство ползвал услугите на договорен адвокат, като защитата била реално осъществена чрез консултиране и участие в процесуални действия по предявяване на постановлението за привличане и разпит на обвиняем, и запознаване с материалите по досъдебното производство. От страна на защитата били направени искания за събиране на нови доказателства и след тяхното приобщаване по досъдебното производство материалите отново били предявени.

За предоставената услуга по силата на Договор за правна защита и съдействие от 06.03.2024 г. ищецът уговорил адвокатски хонорар в размер 1000 лева /хиляда лева/, който следвало да бъде заплатен от К. в срок до 29.03.2024г. Ha 01.04.2024г. сумата от 1000 лева била заплатена в брой от страна на ищеца на защитника адв. Димитьр Д., за което била изготвена нарочна хонорарна разписка.

С Постановление от 26.04.2024г., на основание чл.243, ал.1, т. 1 във вр. с чл.

1

24, ал. 1, т. 1 от НПК Районна прокуратура-Габрово прекрати л а наказателното производство срещу него. Постановлението му било връчено на 17.06.2024г.

Разходите за платения адвокатски хонорар били направени поради необходимост от защита и били последица от неоснователната наказателна репресия срещу него, започнала с образуването на бързо производство по реда на чл.356, ал.3 от НПК на 06.10.2023г. и последвано от привличането му в качеството на обвиняем по делото, поради което тези разходи представлявали имуществени вреди, подлежащи на репариране от държавата в лицето на Прокуратурата на Република България.

Искането на ищеца е да му бъде присъдена сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар по досъдебно производство № 530/2023 г. по описа на РУ-Габрово, ведно със законната лихва от 25.06.2024 г. /датата на влизане в сила на прокурорския акт/ до окончателното й изплащане.

Претендира да му бъдат присъдени сторените съдебно - деловодни разноски по делото.

2. От страна на ответника:

Ответникът чрез представляващия прокуратурата прокурор намира иска за допусим, но го оспорва по основание и по размер.

В тежест на ищеца било да установи основанието на иска си, както и търпените от него имуществени вреди в причинна връзка с воденото производство и техния размер, но ищецът не представил доказателства в тази насока.

За да имал характер на разписка договорът за правна помощ следвало да отговаря на определени условия, а именно: да е уговорено възнаграждение, същото да е заплатено, като ако плащането е в брой, това обстоятелство следва да бъде отбелязано в самия договор. Приложената хонорарна разписка в качеството си на частен документ не доказвала извършено плащане.

Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар с оглед вида и характера на обвинението, за което била оказана правна помощ и съдействие и малкият брой процесуално следствени действия с участието на адвокат, които се изразявали в присъствие при предявяване на обвинението, присъствие при провеждането на разпит и предявяване на разследването.

Оспорва началният момент на дължимост на законната лихва, тъй като актът, на който се основававала исковата претенция, влязъл в сила на 26.06.2024г., от която същият пораждал последици за ищеца.

ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:

1. От фактическа страна:

2

Видно от приложеното по настоящото дело ДП № 530/2023 г. по описа на РУГаброво /пр.пр. № 2901/2023г. на РП-Габрово/, по същото с постановление от 05.01.2024г. ищецът бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3,т. 1 от НК, за което се предвижда наказание глоба до хиляда лева.

Постановлението за привличането било предявено на ищеца на 13.03.2024 г., на която дата бил извършен и разпита му като обвиняем. За защита по посоченото досъдебното производство ищецът ползвал услугите на адвокат Д. Д. от АК Габрово, който участвал в процесуалните действия по предявяване на постановлението за привличане и разпита му в качеството на обвиняем. Процесуалното си качество адвокат Д. Д. легитимирал с пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 06.03.2024 г., в който било договорено възнаграждание в размер на 1000 лева, платимо в брой до 29.03.2024 г. В последствие защитникът на ищеца участвал в запознаване с материалите по досъдебното производство. От негова страна били направени искания за събиране на нови доказателства и след тяхното приобщаване по досъдебното производство материалите отново му били предявени на 02.04.2024 г.

По настоящото дело е представена хонорарна разписка, съгласно която договореният хонор е заплатен от ищеца на защитавалия го адвокат на 01.04.2024 г.

С Постановление от 26.04.2024г. прокурор при Районна прокуратура-Габрово прекратила наказателното производство срещу ищеца на основание чл.243, ал.1, т . 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради това, че деянието не съставлява престъпление. Постановлението било връчено на К. на 18.06.2024г. и влязло в сила на 25.06.2024 г.

2. От правна страна:

Разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ дава възможност за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ за претърпени от ищеца неимуществени и/или имуществени вреди във връзка с повдигнато му обвинение, по което е бил оправдан, като съгл. чл. 4 от същия закон държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от повдигнато обвинение на ищеца, по което е бил оправдан.

Безспорно се установява, че ищецът е е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3,т. 1 от НК, за което се предвижда наказание глоба до хиляда лева, както и че досъдебното производство в последствие е прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление.

Спорът по делото е на първо място относно доказателствената стойност на хонорарната разписка, съответно дали са налице доказателства, че договореното възнаграждание е заплатеното.

Съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са 3 заплатени, така и че само са договорени. По досъдебното производство, на 13.03.2024 г., е представен договор за правна защита и съдействие за договорено възнаграждание в размер на 1000 лева, платимо в брой до 29.03.2024 г. Хонорарната разписка от 01.04.2024 г. е документ към договора и доказателство за заплащане на договорения хонорар в размер на 1000 лева.

Направените разноски от ищеца за адвокатско възнаграждение за защита по наказателното производство в досъдебната му фаза съставляват имуществени вреди за същия и са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение.

Следващото възражение на ответника по своята същност е относно прекомерността на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца за защитата му по досъдебното производство. С ТР № 1/01.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ВКС, ОСГК е прието, че при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер, по-малък от платения в наказателния процес. В този случай съдът не упражнява правомощието си по чл. 78, ал. 5 ГПК, а се произнася по предмета на предявения иск, като установява наличието или отсъствието на причинна връзка между незаконното обвинение и претендираната имуществена вреда, за да определи размера на дължимото обезщетение.

Съдът отчита, че защитникът е взел участие в следните действия по разследването: предявяване на постановлението за привличане и разпит на ищеца в качеството на обвиняем на 13.03.2024 г., запознаване с материалите по досъдебното производство, направил е искания за събиране на нови доказателства, ново предявеяване на материалите по ДП на 02.04.2024 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 600 лева.

Въведеното правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл.101, §1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС (в този см. са Определение №50015/16.02.2024г. по т.д.№1908/2022г. на 1т.о., Определение №959/05.03.2024г. по ч.гр.д.№5106/2023г., ІІІ г.о., Определение №50016/26.02.2024г. по т.д. №1964/2022г. на 1т.о. и др.)

Извършените действия по разследването и предявяване на материалите по досъдебното производство, в които е участвал защитникът и периодът през който са извършени – по-малко от месец, обуслявят дължимост на възнаграждение под посоченото в чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1, а именно в размер на 500 лева.

4

Поради това искът следва да бъде уважен до размера от 500 лева и отхвърлен над него до претендирания размер от 1000 лева.

Претенцията за присъждане на мораторна лихва е неоснователна за периода до предявяване на исковата молба. Влизането в сила на постановлението за прекратяване на досъдебното производство само по себе си не поражда задължение за заплащане на мораторна лихва. Досъдебното производство не съдържа доказателства за заплащане на договорения хонорар /съответно няма по досъдебното производство доказателства за претърпяни от ищеца имуществни вреди/ – посочената по-горе хонорарна разписка е представена едва в исковото производство. Поради това мораторната лихва следва да бъде присъдена от датата на подаване на исковата молба, тъй като освен, че към нея е представена процесната хонорарна разписка, тя представлява и покана за плащане.

3. Разноски:

Такива от ищеца са направени в размер на 10 лева държавна такса и 500 лева адвокатски хонорар, или общо в размер на 510 лева.

Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

В конкретния случай съразмерно на уважената част от иска ответникът дължи на ищеца сумата 255 лева разноски по делото.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

І. ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ НА Т.

Ц. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, бул. "***********" №59 сумата 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени нимуществени вреди – заплатен адвокатски хонорар по ДП № 530/2023 г. по описа на РУ- Габрово, ведно със законната лихва, считано от 20.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за разликата над 500 лева до претендирания размер от 1000 лв., като неоснователен.