Решение № 776 от 25.06.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1522/2026
- Вид
- Решение № 776
- Подписан
- 25.06.2026
- Състав
- Атанас Шкодров
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.178е · Закон за движението по пътищата
- чл.94 ал.3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 776 гр. Варна, 25.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Атанас Шкодров при участието на секретаря Иванка Й. Друмева като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно наказателно дело № 20263110201522 по описа за 2026 година
Производството е образувано по жалба на санкциониранотно лице срещу НП на Началник 01 РУП при ОД на МВР - Варна, с което му е наложено административно наказание ГЛОБА.
В жалбата си въззивникът моли да бъде отменено наказателното постановление.
Сочи, че не е било индивидуализирано мястото на нарушението правилно. Счита, че е допуснато процесуално нарушение т.к. в първоначално съставеният АУАН е била посочена различна дата на процесното нарушение.
Визира се допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН т.к. не ставало ясно къде и кога е извършено нарушението. Счита че нарушението не е доказано, както и че е несъставомерно по чл.94 ал.3 от ЗДП. Счита, че визираната разпоредба не е забранителна, а била допускаща при определени условия. Оспорва се и авторството на деянието. Прави искане за прилогане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
В с. з. въззивницата се явява. Процесуален представител моли жалбата да бъде уважена.
Претендира разноски.счито, че не е доказано авторството на нарушението.
Представител на въззиваемата страна не се явява.Писмено е изразил становище по неоснователността на жалбата.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На 24.01.2026г., около 10:25 часа , полицейски служители – между които св. Б., при обход в района на кръговото движение на „Шишковата градинка“ установил неправилно паркиран автомобил „Х*** върху тротоара и изградената велоалея в частта до ул.“М.Колони“. На това място тротоарът бил широк, но нямало поставен пътен знак който да позволява паркирането върху него.
Полицейските служители изчакали известо време и въззивницата се върнала при паркираният автомобил. За установеното нарушение първоначално св. Б. съставил фиш за налагане на глоба, който връчил на възз.Р.. В последствие същата оспорила приетото в 1 съставеният й фиш и поискала фишът да бъде анулиран.
На 09.02.2026г. св. Б. съставил акт за установяване на административно нарушение № 4999862, в съдържанието на който описал установеното и квалифицирал деянието като такова по чл.94 ал.3 от ЗДвП, но вписал като дата на извършване датата на съставяне на АУАН – 09.02.2026г.
С мотивирана резолюция от 09.02.2026г. производството по АУАН Серия GA № 4999862 било прекратено поради грешно посочената дата на нарушението.
На същата дата св.Б. съставил нов АУАН Серия GA № 4999863., в който като нарушение описал „ на 09.02.2026г. около 09:50 часа в тр.Варна…..ул.“Парижка комуна“30, ………
….За това че на 24.01.2026г. в гр.Варна на ул.“Михаил Колони“ до номер 1 управлява лек автомобил „Х***, като в населено място паркира МПСвърху тротоарите извън разрешените за това места, определени от администрацията или собственика на пътя…“.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивницата която го подписала, не вписвайки в съдържанието му възражения.
В срок по преписката постъпило възражение в което били изтъкнати доводи, че не е извършено нарушение.
На 24.02.2026г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП , видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от полицейският служител фактическа обстановка, като била посочена само правилната дата и масто на нарушението – 24.01.2026г. в 10:25 часа в гр.Варна на ул.“Михаил Колони“. На нарушението била дадена правна квалификация по ЗДП, идентична с посочената с АУАН и на основание санкционната норма на чл.178е от ЗДП, на въззивника било определено административно наказание в определения размер.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява от събраният по АНП доказателствен материал – показанията на св. Б. и свид.С., докладна записка и др.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Действително в АУАН е било допуснато двойно изписване на дата и място на нарушението, но в хипотезата на чл.53 ал.2 от ЗАНН административно наказващия орган е издал НП просочвайки само коректната дата и място на нарушението.
Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДП, като след разследване на спорните обстоятелства е дал правна квалификация на извършеното от въззивника нарушение. Въз основа на квалификацията на деянието правилно е била определена санкционната норма на ЗДП.
При определяне на размера на наказанието правилно е било взето предвид, че същият е с точно определен размер и е наложено визираното в закона наказание.
Що се отнася до наведените с жалбата доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид следното:
2
В жалбата се сочи, че не е било индивидуализирано мястото на нарушението правилно. Счита, че е допуснато процесуално нарушение т.к. в първоначално съставеният АУАН е била посочена различна дата на процесното нарушение. Визира се допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН т.к. не ставало ясно къде и кога е извършено нарушението.
Съдът не споделя възраженията доколкото и в АУАН и в НП е описано с достатъчна яснота кога – на 24.01.2026г. в 10:25часа, къде – в гр.Варна на ул.Михаил Колони, е било извършено процесното нарушение. Допуснатата неяснота в АУАН е била отстранена от АНО по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН. В случая е ирелевантно в първоначално съставеният АУАН какво е било отразено, доколкото производството по същият е било прекратено по предвиденият ред. Не е необходимо и навлизане в детайлна конкретизация точно пред кой адмнистративен адрес е извършено нарушението доколкото с посочването на населеното място и улицата нарушението е конкретизирано в достатъчна степен.
С жалбата се счита, че нарушението не е доказано, както и че е несъставомерно по чл.94 ал.3 от ЗДП. Счита, че визираната разпоредба не е забранителна, а била допускаща при определени условия. Оспорва се и авторството на деянието.
Съдът не споделя и това възражение доколкото разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДП изрично сочи, че „..За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци“. В случая забраната за паркиране върху тротоар произлиза от законова разпоредба и не е необходимо обозначаването с пътен знак. Видно и от приетите писмени доказателства относно организацията на движението в този участък, е,че липсва изрично поставен знак позволяващ паркиране върху тротоара.
Съдът намира и авторството на деянието за безспорно доказано предвид категоричните свидетелски показания в тази насока, както и предвид анулираният фиш, връчен лично на въззивницата на место.
На последно място с жалбата се прави искане за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Доколкото настоящия случай не показва по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, съдът намери, че правилно не е бил съотнесен към хипотезата на чл.28 от ЗАНН.
Предвид изложеното по- горе, след като обсъди възраженията на въззивника, съдът намери , че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото, с решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 26-0433-000131/24.02.2026г. на Началник 01 РУП при ОД на МВР - Варна, с което на Ж. Р. ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 51.13евро/100 лева/ на осн. чл.178е от ЗДвП.
3
ОСЪЖДА Ж. Р. ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 66,47 евро /130 лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4