Решение № 1206 от 14.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1206 гр. Варна, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20243100101191 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от К. Я. срещу Прокуратурата на Република България искове с правно осн. чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 40 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по досъдебно производство № 469/2011г.

По описа на Пето РУ на ОД на МВР - Варна, приключило с постановяване на оправдателна присъда № 9/29.05.2023г. по ВНОХД № 402/2022г. по описа на Апелативен съд - Варна, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 19.06.2024г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 5 502, 80 лв., претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва от деня на влизане в сила на оправдателната присъда - 14.06.2023г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба 18.06.2024г. /вкл./, както и за заплащане на сумата от 3 500 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба от заплащане на адвокатско възнаграждение, от което 1 500 лв. по НОХД № 396/2021г. на Окръжен съд Варна и 2 000 лв. по ВНОХД № 402/2022г. На Апелативен съд - Варна, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 19.06.2024г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 481, 49 лв., претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва от деня на влизане в сила на оправдателната присъда 14.06.2023г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба - 18.06.2024г. /вкл./.

Претендират се и сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Предявени са искове от К. Я. срещу Прокуратурата на РБ с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД.

Претенциите на ищеца се обосновават с отговорността на държавата за незаконната дейност на нейните правозащитни органи и по-конкретно на разпоредбата на член 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ, съобразно която Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, разследващите органи, прокуратурата, съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, в случаите, когато лицето е оправдано.

В обстоятелствената й част, ищецът К. Я. е бил привлечен като обвиняем по ДП № 1

469/2011г. по описа на Пето РУ на ОД на МВР - Варна за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, за това, че на 11.07.2011г. В гр. Варна, в условията на независимо съпричиняване с други лица, причинил смъртта на 13 - годишната С.Е., поради немарливо изпълнение на осъществена в периода от 07.03.2001г. до 13.11.2011г. правно - регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, в качеството на ръководител отдел и на упълномощен представител на “Е.Г.А.” ЕООД - Варна и изпълнител на комплексното строителство на работите по част “басейни” на обект “Реконструкция, пристрояване и надстрояване на съществуващите сгради - хотел “Б.”, ресторант, амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ, масажен кабинет, козметичен кабинет, аптека за готови лекарствени продукти, закрит и открит басейн с бар, външно кабелно захранване от трафопост № 950 по ГРТ, която дейност е извършена в нарушение на нормите на ЗУТ и Наредба № 7/22.05.2001г. на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, което производство е приключило с оправдателна присъда № 9/29.05.2023г. по ВНОХД № 402/2022г. по описа на Апелативен съд - Варна, с която е отменена присъда № 51/19.09.2022г., постановена по НОХД № 396/2021г. на Окръжен съд - Варна.

Поддържа се, че за времето от привличането на ищеца в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК - 23.02.2016г. до влизане в сила на оправдателната присъда - 14.06.2023г., К. Я. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, повишено безпокойство, срам, тревожност, страх, чувство за вина, провокирали отсъствие на базово доверие в света, предразположение към нервни сривове и афективни реакции, затруднена социална адаптация към нови задачи и реализиране на нови приятелски отношения, в резултат на което отключил “генерализирана тревожност” и “други реакции на тежък стрес”, за което е провеждал терапия два пъти месечно за период от 3 години и приемал медикаменти.

Накърнен бил авторитета и доброто име, с което ищецът се е ползвал при осъществяване на търговска дейност, чрез “К.” ЕООД, довело до отсъствие на мотивация и невъзможност за изпълнение на възложени ангажименти, както от обвинението, така и от шумно разгласените обстоятелства в журналистически материали, огласени в национални и регионални издания.

Повдигнатото обвинение, провокирало и страх от факта, че четирите му деца, биха били етикирани с незаслужено клеймо.

Наред с неимуществените вреди, ищецът претендира и имуществени под формата на претърпяна загуба от заплащане на адвокатски възнаграждения пред две инстанции, за които следва да бъде обезщетен.

Въз основа на изложеното се настоява за уважаване на осъдителните претенции в заявените размери.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Прокуратурата на РБ, е депозирал писмен отговор, в който оспорва ищецът да е претърпя сочените от него вреди, които не се намират в причинно - следствена връзка в повдигнатото обвинение, за което е оправдан.

Твърди се, че Прокуратурата на РБ не е огласявала факти и данни от наказателното производство, поради което липсва и причинно-следствена връзка между претърпените вреди и воденото наказателно производство. Такива данни са били оповестявани от пресцентъра на съда, в който делото е разглеждано.

Оспорва се размера на заявените претенции, като несъобразени с икономическия стандарт в страната, съдебната практика в аналогични случаи и тази на ЕСПЧ.

Оспорват се и претендираните имуществени вреди от заплатено адвокатско възнаграждение, поради отсъствие на документи, установяващи извършването на сочените разходи.

2

Съдът, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На 11.07.2011г. е образувано досъдебно производство по описа на V РПУ – Варна, за това, че на 11.07.2011г. неизвестен извършител, е причинил тежка или средна телесна повреда на германската гражданка С.Е., родена на 13.05.1998г., поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, съставляващо престъпление по чл. 134, ал.

1 НК.

В хода на досъдебното производство на 23.02.2016г. с постановление на разследващ полицай при V РПУ – Варна, ищецът К. Я. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, за това, че на 11.07.2011г. в гр. Варна, в условията на независимо съпричиняване с други лица, причинил смъртта на 13 - годишната С.Е., поради немарливо изпълнение на осъществена в периода от 07.03.2001г. до 13.11.2011г. правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, в качеството на ръководител отдел и на упълномощен представител на “Е.Г.А.” ЕООД - Варна и изпълнител на комплексното строителство на работите по част “басейни” на обект “Реконструкция, пристрояване и надстрояване на съществуващите сгради - хотел “Б.”, ресторант, амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ, масажен кабинет, козметичен кабинет, аптека за готови лекарствени продукти, закрит и открит басейн с бар, външно кабелно захранване от трафопост № 950 по ГРТ, която дейност е извършена в нарушение на нормите на ЗУТ и Наредба № 7/22.05.2001г. на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Като обвиняеми са привлечени и други лица.

Постановлението е предявено на обвиняемия и на неговия защитник адв. А.Д., видно от отбелязването върху акта. Обвиняемият е разпитан в присъствие на защитника си.

Със същото постановление е взета най-леката мярка за процесуална принуда – подписка, която е отменена с постановление на прокурор от 23.08.2017г.

На 19.01.2018г. ищецът отново е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК с постановление от същата дата, предявено на обвиняемия и неговия защитник.

Обвиняемият е разпитан отново в присъствие на защитника си.

На 23.02.2018г., на 03.12.2019г. и на 02.02.2021г. на обвиняемия и неговия защитник са предявени материалите по разследването, видно от съставените протоколи. Обвиняемият е разпитан отново в присъствие на защитника си.

На 15.05.2018г. ищецът е предаден на съд с внасяне на обвинителния акт в Окръжен съд – Варна, по който е образувано НОХД № 523/2018г. по описа на ВОС. Производството по делото е прекратено с протоколно определение от 25.07.2018г. и върнато на Окръжна Прокуратура – Варна за отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на наследниците на пострадалата и правата на обвиняемите. Прекратителното определение е потвърдено с определение по ВЧНД № 90/2020г. на Апелативен съд – Варна.

Н а 31.12.2019г. отново е внесен обвинителен акт срещу подсъдимите. Образувано е НОХД № 1480/2019г. по описа на Окръжен съд – Варна, производството по което е прекратено с протоколно определение от 19.02.2020г. и върнато на Окръжна Прокуратура – Варна за отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на наследниците на пострадалата и на подсъдимия А.Г..

След отстраняването им, ищецът и останалите подсъдими са предадени на съд. По внесения обвинителен акт на 13.04.2021г. е образувано НОХД № 396/2021г. по описа на Окръжен съд – Варна.

3

Разглеждането на делото е продължило от 13.04.2021г. до 19.09.2022г. Проведени са 13 съдебни заседания с участието на подсъдимия К. Я. и неговия защитник. Поради наличие на процесуални пречки, касаещи нередовно призоваване на наследниците на починалото дете, в първото съдебно заседание, ход на делото не е даден.

С присъда № 51/19.09.2022г., подсъдимият К. Я. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което, на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

Осъдителната присъда е обжалвана от подсъдимия К. Я.. По подадена от него жалба е образувано ВНОХД № 402/2022г. по описа на Апелативен съд – Варна. Производството пред въззивната инстанция е протекло в две съдебни заседание, в които е проведено съдебно следствие.

Присъдата на първоинстанционния съд е отменена и вместо нея е постановена нова присъда № 9/29.05.2023г. по ВНОХД № 402/2022г. по описа на Апелативен съд – Варна, с която К. Я., е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.

123, ал. 1 НК.

Присъдата е влязла в законна сила на 13.06.2023г., поради неподаване на касационни жалби и протест от прокурор при ВОП.

В периода на воденото наказателно производство, в различни електронни издания са били отразени обстоятелства във връзка с повдигнатите обвинения. Изявления са направили, както прокурора, така и подсъдимите и техните защитници.

По реда на чл. 60е, ал. 2 ЗСВ е постигнато споразумение между ищеца и Министерство на правосъдието. Ищецът К. Я. се е съгласил да получи обезщетение в размер на 2 700 лв. за нарушаване на правото на разглеждане и решаване на наказателното дело в разумен срок, което съгласие е обективирано в писмено споразумение от 19.02.2024г. с нотариална заверка на подписите.

За установяване твърденията за настъпили вреди, вкл. влошаване на психическото състояние на ищеца, са ангажирани писмени и гласни доказателства. Изслушано е и заключение по допусната съдебно – психиатрична експертиза /СПЕ/, неоспорено от страните и кредитирано от съда.

В периода от 26.10.2021г. до 26.06.2023г. /л. 42 до 54/, ищецът К. Я. е посещавал различни психиатри по повод различни оплаквания, за което са съставени множество амбулаторни листове – един през 2021г., седем през 2022г. и два през 2023г. Поставени са следните диагнози: „Други реакции на тежък стрес“ и „Генерализирана тревожност.“ Предписано е медикаментозно лечение.