Решение № 260070 от 22.10.2021, Районен съд - Провадия

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260070 гр. *****, 22.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 279/2020 г. по описа на РС - *****, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, , подадена от „Дивес Агро” ЕООД, ЕИК ********** против Ю.В.И., ЕГН **********, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.

В исковата молбата се твърди, че на 15.07.2010 г. между дружеството „Дивес Агро” ЕООД и ответника Ю.В.И. бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-968/22.12.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на с. *****, община *****, област *****, местност „Дамналийски път“, с площ съгласно предходен документ за собственост от 11 000 кв.м, а съгласно данни от СГКК - 10 998 кв.м., трайно предназначение на територията:

Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 3 /трета/, номер по предходен план: 037143, при съседи по кадастрална карта: ***, ***, ***, ***.

Съгласно подписания предварителен договор между „Дивес

Агро” ЕООД и Ю.В.И., страните се задължили да сключат окончателен договор в нотариална форма на 17.02.2020 г. срещу продажна цена в общ размер от 1320 лв., като сумата от 1220 лв. била платена от дружеството купувач на продавача, преди подписване на предварителния договор под формата на капаро, а остатъкът в размер на 100 лв. трябвало да бъде изплатен в деня на подписване на окончателния договор. С подписването на предварителния договор ответникът декларирал, че е получил сумата в размер на 1220 лв. и се съгласява остатъкът от 100 лв. да му бъде изплатен в деня на подписването. Твърди се, че ищцовото дружество „Дивес Агро” ЕООД е изпълнило задълженията си и преди сключване на предварителния договор е платило посочената сума от 1220 лв. на продавача.

Всички опити от страна на ищеца да се свърже с Ю.В.И. били неуспешни и той нямал информация за неговите намерения. От поведението на ответника било видно, че той нямал намерение да изпълни задължението си по предварителния договор. Ищецът изпратил покана с обратна разписка, с която поканило ответника Ю.В.И. да се яви на 17.02.2020 г. пред нотариус Илко Кънев, с рег. № 225 и район на действие PC - *****, за да подпишат окончателен договор в нотариална форма, както и да получи окончателното плащане по сделката. Поканата била върната в цялост с отбелязване върху плика, че същият е в Германия.

Въпреки това на 17.02.2020 г. управителят „Дивес

Агро” ЕООД - Стефан Иванов

Иванов, имал готовност за сключване на окончателен договор и плащане на остатъка от продажната цена, като се явил в кантората на нотариус Илко Кънев още в началото на работния ден на кантората. Представителят на дружеството купувач чакал продавача до края на работното време на кантората, но същият не се явил.

Към настоящия момент процесният имот все още бил собственост на ответника на основание решение за оземляване по чл. 20 от ЗСПЗЗ и чл. 21, ал. 6 от НОБМГ № 02216 от 25.01.2010 г., издадено от ОСЗ-*****, вписано в Агенция по вписванията, Служба по вписванията с дв. вх. рeг. № 222, акт № 73, том 1 от

04.02.2010 г.

Представеният с исковата молба предварителен договор надлежно конкретизирал бъдещата окончателна сделка, като съдържал всички задължителни условия относно индивидуализацията на недвижимия имот, цената, начина ѝ на плащане, срок за сключването ѝ и предаване владението на недвижимия имот.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да бъде обявен за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД сключения на 15.07.2010 г. предварителния договор, по силата на който Ю.В.И. се е задължил да прехвърли на „Дивес Агро” ЕООД поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-968/22.12.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на с. *****, община *****, област *****, местност „Дамналийски път“, с площ съгласно предходен документ за собственост от 11 000 кв.м, а съгласно данни от СГКК - 10 998 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 3 /трета/, номер по предходен план: 037143, при съседи по кадастрална карта: ***, ***, ***, ***. Претендира разноските, направени в настоящото и обезпечителното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника е депозирал писмен отговор, в който изразяват становище за недопустимост и неоснователност на исковата молба по следните съображения:

Навежда, че исковата молба е недопустима,тъй като не била вписана в Агенцията по вписванията, поради което моли същата да се остави без движение до отстраняване на нередовностите.

Счита, че исковата молба е неоснователна поради непредставено доказателство за платена от купувача под формата на капаро част от продажната цена за недвижимия имот, предмет на предварителен договор.

Заверяването на подписите на страните по предварителния договор (а не и на съдържанието) не било равнозначно с установяване на плащане на сумата в размер на 1220 лева. Разпоредбата на чл. 362, ал. 1 от ГПК в случая била неприложима. Същата била приложима, когато е представено доказателство за едновременност на престациите - тази на купувача за заплащане на част от продажната цена под формата на капаро за недвижимия имот, предмет на предварителния договор, и тази на продавача за прехвърляне на правото на собственост. Без да е представено доказателство за платената сума в размер на 1220 лева от ищеца, същият не можел да иска сключване на окончателен договор.

Навежда, че сключеният предварителен договор от 15.07.2010 г. е нищожен. Излага, че от представените доказателства с исковата молба било видно, че ответникът Ю.В.И. е придобил от Общинска служба по земеделие - ***** процесния имот на 25.01.2010 г. чрез прехвърляне правото на собственост от държавния поземлен фонд, на основание Решение № 02216 от 25.01.2010 г. за оземляване по чл. 20 от ЗСПЗЗ и чл. 21. ал. 6 от НОБМГ, издадено от Общинска служба по земеделие - *****, вписано с дв. вх. peг. № 1307 от 14.04.2010 г., Акт № 141, том 3 в Служба по вписванията - *****. Представеният от „Дивес Агро” ЕООД предварителен договор от 15.07.2010 г. за обявяването му за окончателен по смисъла на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД бил сключен като заобикалящ Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, тъй като купувачът е получил при подписването на предварителния договор капаро в размер на 1220 лв. - почти цялата сума от продажната цена в размер на 1320 лв. за процесния имот. Остатъкът от цената в размер на 100 лв. следвало да бъде заплатен от продавача в деня на подписване на окончателния договор. Друго обстоятелство за заобикалянето на закона било сключеният Договор за аренда между собственика на земята и ответник по иска Ю.В.И. и арендатора „Дивес Агро” ЕООД - ищец по делото, вписан с дв. вх. peг. № 1515 от 03.05.2010 г., Акт № 86, том 4 в Служба по вписванията - *****, който бил със срок за 10 стопански години, считано от 01.10.2009 г., което било преди придобиването на собствеността от Ю.В.И..

Навежда, че съгласно нормата на чл. 20, ал. 4 от ЗСПЗЗ, оземлените лица не могат да прехвърлят земята в срок от десет години от придобиването ѝ освен на държавата или общината. Всяко осъществено правно действие - каквото било разпореждането с имот, при императивна забрана за това в определен от закона срок, водело до неговата нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД - като противоречащо на закона.

Оспорва предявения иск. Оспорва съдържанието на предварителния договор от 15.07.2010 г., с което не бил запознат продавачът Ю.В.И. при полагането на подписа, че трябвало да получи от купувача „Дивес Агро“ ЕООД сумата в размер на 1220 лева, като част от продажната цена под формата на капаро за недвижимия имот, в момента на подписването на договора. Оспорва предварителния договор от 15.07.2010 г., като сключен при нарушаване на нормата на чл. 20, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Сключеният предварителен договор от 15.07.2010 г. бил нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречал на закона.

Оспорва ръкописно изписаната цифра 15 на датата на предварителния договор от 15.07.2010 г., като счита, че същата е поставена след нотариалната заверка на подписите на страните по договора.

Предвид изложеното, моли съда да отхвърли иска като недопустим, неоснователен и недоказан.

По възражението на особения представител на ответника за недопустимост на исковата молба поради невписването ѝ, съдът е изразил становището си в мотивите на определение № 260129/11.06.2021 г., поради което не намира за нужно да го повтаря.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска. Претендира разноски. Представя списък на разноските, фактури и извлечения от разплащателна сметка. Особеният представител на ответника поддържа отговора на исковата молба и моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

В първото по делото съдебно заседание особеният представител е оспорил автентичността на подписите, положени от ответника в представените в същото съдебно заседание оригинал на предварителния договор и ксерокопие на РКО, като е направил искане за откриване на производство по чл. 193 от ГПК с аргумент, че още с отговора е оспорил, че посочената в предварителния договор сума не е получена от ответника. Поради направеното изрично изявление от ищеца, чрез неговия процесуален представител, че ще се ползва от така представените документи, съдът е открил производство по чл. 193 от ГПК.

В гражданскопроцесуалното право понятието истински документ включва автентичен и верен, съответно неистински - неавтентичен или неверен документ. Критерий за автентичността на документа е авторството. Неавтентичният документ материализира изявление, което не е било направено от лицето, посочено като негов издател. Критерий за верността на документа е съответствието между документа и удостовереното с него, и се отнася само за свидетелстващите документи. Неверен е свидетелстващ документ, който не отговаря на удостовереното с него фактическо положение. Свидетелстващите официални документи, съгласночл. 179, ал. 1 от ГПК, съставляват доказателство за направените пред съответното длъжностно лице изявления и за извършени от него и пред него действия.

Подписът, положен в предварителния договор, чиято автентичност се оспорва, е нотариално заверен, т.е. по предвидения за това ред нотариусът е удостоверил, че лицето е положило подписа си пред него или е заявило, че подписът, ако вече е бил положен, е негов. В тази си част предварителният договор представлява официален свидетелстващ документ, който съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с обвързваща формална доказателствена сила до доказване неавтентичността на документа или неверността на нотариалното удостоверяване. При оспорване на подпис, който е нотариално заверен, тежестта на доказване се носи от страната, която го оспорва. Затова в случая ответникът е този, който при условията на пълно и главно доказване е следвало да ангажира доказателства, въз основа на които да се направи еднозначен извод, че подписът за продавач не е положен от него /така и в решение № 324 от 13.07.2011 г. по г.д. № 378/2009 г. на ВКС, І г.о./. По същия начин се разпределя доказателствената тежест и в случай на оспорване на подписа на представен по делото частен документ – в случая РКО, ако той е подписан от страната, която го оспорва - правило, изведено от презумпцията за истинност на подписания документ и регламентирано в чл.193, ал. 3, изр. 2-ро ГПК. Съгласно чл. 194, ал. 1 от ГПК в производството по чл. 193 от ГПК съдът извършва проверка на автентичността на документа с всички доказателствени средства, включително и чрез разпит на свидетели.