Решение № 841 от 30.12.2025, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 841 гр. Силистра, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ при участието на секретаря Жанет Ж. Иванова като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело № 20253420101602 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск от В. П. Д. срещу Р. Т. Р. за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди с правно основание по чл.45 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че с влязла в сила Присъда № 47 от 10.10.2024 г. постановена по НОХД № 518/2024 г., по описа на Районен съд Силистра ответникът Р.

Т. Р. е признат за виновен в това, че на 23.08.2023 г. в с. Гарван, община Ситово, област Силистра се заканил с убийство спрямо В. П. Д. от същото село, като е опрял последователно нож в шията и, в областта на сърцето и в областта на стомаха и, и това заканване възбудило основателен страх у нея за осъществяването му, поради което и на основание чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 НК и чл.58а ал.1 НК го ОСЪЖДА като му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, ОТЛАГА, на основание чл.66 ал.1 НК вр. чл. ал.2 НК, изпълнението на наложеното наказание за срок от ПЕТ ГОДИНИ. Предявеният граждански иск не е бил приет от съда за съвместно разглеждане, в съдебно заседание проведено на 10.10.2024 г.

Р. Т. Р. обжалвал присъдата пред Силистренския окръжен съд и с Решение № 41 от 18.03.2025 г. постановено по ВНОХД № 526/2024 г. по описа на Окръжен съд Силистра ИЗМЕНЯ Присъда № 47 от 10.10.2024 г., постановена по НОХД № 518/2024 г. на Силистренския районен съд, в частта, с която на подсъдимият Р. Т. Р. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което намалява на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА и намалява изпитателния срок по чл.66 ал.1 на четири години. Присъдата влиза в сила на 18.03.2025 г. Ищцата се изплашила много от 1 случващото се и през цялото време викала за помощ, кръвното и налягане било много високо - 210/108. Обадила се на телефон 112. Твърди, че от приложената по наказателното дело СПЕ на процесната дата преживяла остра стресова реакция с неимоверен интензивен страх за живота си с последваща протрахирана тревожна реакция с избягващо поведение. В протокола за аудио-техническата експертиза е отразено тежко дишане, задъхване, заекване при съобщението, че подсъдимият се е опитал, да я надупчи, в гърдите, в стомаха с един голям нож.

В резултат на извършеното престъпление, на ищцата била причинена психическа травма и свързаните с нея тревожност, депресивни състояния. Твърди, че от данните в наказателното производство се установява, че с агресивното и нападателно поведение на Р. Р. насочено към нея и съпроводено с реално изрични и директни по смисъл и съдържание заплахи за лишаването и от живот, което е съпроводено с допиране на нож в различни области от тялото и е преживяла остра стресова реакция - с неимоверен интензивен страх за живота си с последваща протахирана тревожна реакция с избягващо поведение. Случилото се довело до промяна в начина и на живот трудно заспивала, страда от безсъние, което продължава и в момента, живее в постоянен страх, не излиза от дома си, за да не и се случи нещо лошо. Престъплението е предизвикало състояния на притеснения и тревожност, неудобство и емоционален дискомфорт, които негативни последици за душевния и мир несъмнено следва да бъдат обезщетени, доколкото се намират в пряка и непосредствена последица от извършеното спрямо нея престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Р. Т. Р. от с.Гарван, община Ситово, област Силистра да и заплати сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за нанесените ми неимуществени вреди от извършеното от него престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на извършеното престъпление - 23.08.2023 г., както и да и присъди направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявеният иск. В отговора на исковата молба се твърди, че предявеният допустим иск за посоченото обезщетение за нанесени неимуществени вреди в исковата молба е изцяло неоснователен и недоказан и трябва да бъде отхвърлен, ведно със следващите се законни последици, алтернативно, размерът на присъденото обезщетение да бъде намален.

Оспорват се изцяло твърденията, че в следствие на случилото се, в живота на ищцата е настъпила промяна, довела до трудно заспиване, безсъние, притеснение, тревожност и емоционален дискомфот за душевния й мир, тъй като, счита, че не е налице причинна връзка между твърдяната вреда и извършеното от ответника.

2

Конкретната причинна връзка, която се твърди от ищцата в исковата молба, не е обуславяща за правоотношението.

Твърди се, че заявените искови претенции са в завишен размер, което от своя страна не би довело до справедливо обезщетение, а би било източник на неоснователно обогатяване, както и, че е недоказана причинната връзка между деянието и твърдяната вреда.

Относно размера на претендираното обезщетение, твърди че по НОХД №518/2024 г. по описа на Районен съд - Силистра, е претендирала обезщетение за нанесените и неимуществени вреди, в размер на 4000,00 лева, докато сега покачва размера си до сумата от 7000 лв.

Съгласно задължителната съдебна практика /ППВС №4 от 23.12.1968 г./, съдилищата следва да извършват задълбочена и всестранна преценка на всички обстоятелства, които имат значение при определяне на обема на неимуществените вреди и съответно - на дължимото за тях обезщетение. Понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но при всички случаи следва да е обусловено от съобразяване с общите критерии, чиито рамки не могат да бъдат надхвърляни. Многократно в практиката на ВС и ВКС е разяснявано също, че размерът на присъденото обезщетение не може да служи като източник за неоснователно обогатяване.

На следващо място, в хипотезата на чл. 45 ЗЗД, доказването на причинноследствената връзка между поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца. Това значи, че той следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата. Изискването към причинната връзка между деянието и вредата е, деянието да предшества във времето настъпването на вредата и да я обуславя под влиянието на вътрешни, решаващи и съществени връзки на необходимост. Следователно, найнапред се прилага принципа за еквивалентността, въз основа на който следва да се отсеят тези фактори, без които вредата не би настъпила.

Смята, че твърденията за настъпила тревожност, емоционален дискомфорт на душевния й мир и безсъние е възможно да се дължат на друга причина, както и напълно или почти изцяло времево да предшестват наказателния процес.

Моли съда да отхвърли предявеният иск по чл. по чл. 45 ЗЗД., като неоснователен и недоказан, алтернативно, ако уважи същият, то размерът на присъденото обезщетение да бъде намален значително под претендирания понастоящем размер, тъй като и първоначално претендираният размер от 4000 лева се явява неоснователно завишен. Претендира направени по делото разноски.

3

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приложеното НОХД № 518/2024 г., по описа на Районен съд Силистра, че с влязла в сила Присъда № 47 от 10.10.2024 г. ответникът Р. Т. Р. е признат за виновен в това, че на 23.08.2023 г. в с. Гарван, община Ситово, област Силистра се заканил с убийство спрямо В. П. Д. от същото село, като е опрял последователно нож в шията и, в областта на сърцето и в областта на стомаха и, и това заканване възбудило основателен страх у нея за осъществяването му, поради което и на основание чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 НК и чл.58а ал.1 НК го съдът го е ОСЪДИЛ, като му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, ОТЛАГА, на основание чл.66 ал.1 НК вр. чл. ал.2 НК, изпълнението на наложеното наказание за срок от ПЕТ ГОДИНИ. Предявеният граждански иск не е бил приет от съда за съвместно разглеждане, в съдебно заседание проведено на 10.10.2024 г.

По подадената от Р. Т. Р. въззивна жалба е образувано ВНОХД № 526/2024 г. по описа на Окръжен съд Силистра, като с Решение № 41 от 18.03.2025 г. съдът ИЗМЕНЯ Присъда № 47 от 10.10.2024 г., постановена по НОХД № 518/2024 г. на Силистренския районен съд, в частта, с която на подсъдимият Р. Т. Р. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което намалява на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА и намалява изпитателния срок по чл.66 ал.1 на четири години. Присъдата влиза в сила на 18.03.2025 г.

От гласните показания на свид. Румен Илиев – син на ищцата, се установява, че откакто е извършено престъплението спрямо майка му, тя е станала по-нервна, започнала е да вдига кръвно, не е същата, която била. Постоянно е под напрежение, т.к. ответникът не е престанал да се заяжда, всеки ден вика през улицата, псува и кълне. Здравословното и състояние се променило - нощно време става, ходи по болници по-често. При медицинските прегледи са и изписали хапчета, но свидетелят не знае какви.

От гласните показания на свид. Десислава Д. – Братоева се установява, че познава ответника, т.к. живеят в едно село. Твърди, че ищцата и ответника имат конфликт от години защото Р. си е намерил жена и ищцата му завижда. Към настоящия момент те не контактуват. Според свидетеля ищцата е в добро здравословно състояние, разхожда се, ходи до магазина.

От гласните показания на свид. Стоян Стоянов се установява, че знае за конфликт между страните, но не знае за какво. Не контактуват в момента. Виждал е ищцата пред тях и на чешмата, смята че е добре здравословно.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави 4 следните правни изводи:

Предявен е иск за обезщетяване на неимуществените вреди от непозволено увреждане по реда на чл.45 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, който обхваща следните елементи: деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина. Основният състав на чл.45 от ЗЗД е изграден върху общата забрана да не се вреди другиму. За да се уважи иск за деликтна отговорност, трябва да са налице всички елементи от фактическия състав на текста, а именно: ответникът с деянието си, действие или бездействие, виновно да е причинил вреда на ищеца. Трябва да е налице и причинна връзка между вредата и виновното деяние на ответника. Елемент от състава е виновността на поведението на ответника. Съгласно ал.2 на чл. 45 от ЗЗД, тя се предполага по отношение причинителя до доказване на противното. Вината представлява психическото отношение, изразено в умисъл или непредпазливост, което извършителят на неправомерното действие или бездействие има към своето противоправно поведение и произтичащия от него резултат. Задължение на дееца е да обори това твърдение като докаже липсата на вина, като само доказана липса на вина го освобождава от отговорност.

Ищцата е предявила иск за обезщетяване на причинените й неимуществени вреди в резултат от извършеното от ответника престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 НК – закана с убийство, за което деяние е признат за виновен по НОХД № 518/2024 г., по описа на Районен съд Силистра. На обезщетяване подлежат всички вреди на пострадалия, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, в случая причинените от ответника на ищцата неимуществени вреди.

Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед задължителните предели на присъдата, следва да се приемат за безспорно установени всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, с изключение на размера на настъпилите вреди за ищцата от деянието на ответника, който подлежи на доказване в настоящото производство.