Определение № 56 от 31.01.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 56 гр. София, 30.01.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20231800500492 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274-278 ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на К. Л. И. срещу Определение № 244 от 28.04.2023 г. по гр.д. № 581/2022 г. по описа на РС – Ихтиман, с което е оставена без уважение молбата й с вх. № 1778 от 07.04.2023 г., с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение № 52 по същото дело в частта относно присъдените разноски.

Жалбоподателката излага оплаквания, че разноските на молителя на са доказани, тъй като в представения Договор за правна защита и съдействие от 02.06.2022г. изрично било посочено, че сумата от 1800 лв. – адвокатски хонорар, е заплатена от трето лице, а не от клиента по договора Б. К.. Моли на Б. К. да бъде заплатена единствено сумата, която той лично е платил в размер на 133.35 лв., а обжалваното определение да бъде отменено в останалата част.

В срока за отговор адв. П. Б.– пълномощник на молителя, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за настоящото производство.

Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Частната жалбата на К. Л. И. срещу определението по разноските е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Договорът за правна защита и съдействие от 02.06.2022г., в частта в която съдържа изявление, че сумата от 1800 лв. е заплатена от Б. К. има характер на разписка и е доказателство за извършеното плащане. Не сочи на различен извод обстоятелството, че сумата е заплатена в брой чрез трето лице, в какъвто смисъл е направеното отбелязване, доколкото в договора изрично е посочено, че сумата се заплаща от клиента Б. К., следователно 1 същият има качеството на длъжник по договора, а третото лице е извършело плащането от името и за сметка на задължения по договора. Подобен способ за погасяване на задължения е предвиден в разпоредбата на чл. 73 ЗЗД, съгласно който задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. Вътрешните отношения между Б. К. и третото лице, чрез което е изпълнил задължението, не са предмет на настоящото производство и не могат обусловят извод за недоказаност на извършеното плащане, по което длъжник е Б. К..

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а първоинстанционното определение правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

В производството по чл. 248 ГПК не се дължат нови разноски на страните с оглед изхода на спора (включително и разноски за адвокатско възнаграждение), както в първоинстанционното производство, така и във въззивното производство. По въпроса за разноските в производството по чл.

248 ГПК има формирана трайна съдебна практика, според която се приема, че в производството по чл. 248 ГПК не се дължат разноски на страните. Този извод на ВКС се мотивира с обстоятелството, че производството по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер, а е функционално свързано с производството по съществото на спора. Ето защо, независимо от отхвърляне на частната жалба, съдът не присъжда разноски на ответника по жалбата Б. К. за настоящото производство.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 244 от 28.04.2023 г. по гр.д. № 581/2022 г. по описа на РС – Ихтиман.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2