Определение № 7726 от 02.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2519/2026
- Вид
- Определение № 7726
- Подписан
- 02.04.2026
- В сила
- 02.04.2026
- Състав
- Василена Дранчовска, Цветомир Милчев Минчев, Катя Николова Велисеева
Цитирани разпоредби
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 63, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 2 и ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 127, ал. 2 и ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 49 · Семеен кодекс
- чл. 49, ал. 1 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7726 гр. София, 02.04.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Василена Дранчовска
Членове:
Цветомир М. Минчев
Катя Н. Велисеева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно частно гражданско дело № 20261100502519 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3, вр. чл. 274 – чл. 279 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 18742/22.01.2026 г., имаща характер на частна жалба, подадена от ищцата И. З. С., ЕГН **********, чрез адв. С.М., срещу определение № 50145/05.12.2025 г., постановено по гр. дело № 49317/2025 г. по описа на СРС, 83 състав, с което е върната подадената от жалбоподателката искова молба срещу Д.М.С., ЕГН **********, съдържаща искане за прекратяване на брака на страните чрез развод по реда на чл. 49, ал. 1 СК и чл. 127, ал. 2 и ал. 3 СК за определяне на мерките относно родителските права, местоживеенето, режима на лични контакти и издръжката на родените от брака деца, като производството по делото е прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
В жалбата се твърди, че дадените указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба са били изпълнени, тъй като на 19.11.2025 г. страната е внесла по сметка на съда дължимата държавна такса, но е допуснала техническа грешка при изписване на една от цифрите в номера на делото, което вместо гр. дело № 49317/2025 г., е изписано гр. дело № 49817/2025 г., като същата техническа грешка е допусната и в подадената по електронен път придружителна молба от 20.11.2025 г. Заявява, че към датата на заплащане на държавната такса в размер на 25 лв. - 19.11.2025 г. тя не е била страна по друго висящо дело, за което внесената сума би могла да се отнася, поради което дадените указания следва да се считат за изпълнени. Като приложения към частната жалбата са представени придружителна молба от 20.11.2025 г., подадена по имейл от пълномощника на страната адв. М. с посочен номер на делото – 49817/2025 г. по описа на СРС, 83 състав, както и разписка за извършено плащане № 20251110042175/19.11.2025 г. по сметка на СРС в размер на сумата от 25 лв.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване (чл. 275, ал. 1 ГПК), изхожда от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се 1 явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред Софийски районен съд е образувано по подадена от И. З. С., ЕГН **********, действаща лично и като законен представител на малолетните си деца И.
Д. С., родена на **** г. и Д. Д. С., родена на **** г., срещу Д.М.С., ЕГН **********, с която са предявени искови претенции по чл. 49 СК за развод и прекратяване на сключения на 31.08.2021 г. брак между страните, както и по чл. 127, ал. 2 и ал. 3 СК за определяне на мерките относно родителските права, местоживеенето, режима на лични контакти и издръжката на родените от брака деца, както и за постановяване на привременни мерки. С исковата молба е направено и искане по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса и други разноски в производството, по което съдът се е произнесъл с определение от 05.11.2025 г., оставяйки го без уважение. Със същото определение исковата молба е оставена без движение, като на ищцата са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 25 лв. Напомнено е, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
С обжалваното определение от 05.12.2025 г., първоинстанционният съд е приел, че указанията за внасяне на дължимата държавна такса по исковата молба са надлежно получени от ищцата на 14.11.2025 г., но до изтичане на предоставения едноседмичен срок те не са изпълнени, като не е направено и искане по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК, поради което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба е върната, а производството по делото – прекратено.
Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното определение е неправилно, като съображенията за това са следните:
Когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128 ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Когато ищецът не отстрани в срок нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща. Предпоставка за връщане на исковата молба е не само ищецът да не е отстранил констатираните нередовности в предоставения от съда срок, но и указанията да са били законосъобразно дадени.
В случая, с оглед представената като приложение към частната жалба разписка за извършено плащане № 20251110042175/19.11.2025 г. може да се направи извод, че ищцата И.
С. своевременно е предприела съответните процесуални действия, насочени към отстраняване на констатираната нередовност на исковата молба, като видно е, че това е станало преди изтичане на предоставения едноседмичен срок – на 21.11.2025 г.
Действително, в изпратената по имейл придружителна молба от 20.11.2025 г. от страна на адв. М. е допусната техническа грешка при изписване на една от цифрите от номера на делото, за което внесената сума се отнася, но в същото време в молбата коректно е посочен 2 номерът на състава, както и етапът на делото „без движение, държавна такса“, без да има данни, че С. е била страна и по друго дело по описа на същия състав на СРС, за да се приеме, че платената държавна такса в размер на 25 лв. се отнася за него, а не за процесно такова. Нещо повече, видно е от съдържанието на разписката за извършено плащане от 19.11.2025 г., че платежната система е извела правилния номер на делото, от което може да се направи извод, че за администрацията на съда не е имало пречка да установи конкретното дело, по което се подава молбата, а именно: 49317/2025 г. по описа на СРС, 83 състав.
Действително, липсват данни, че молбата от 20.11.2025 г. и приложените към нея доказателства за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 25 лв. са достигнали до знанието на съдията – докладчик по конкретното дело, поради което по независещи от него причини същият е поставен в обективна невъзможност да установи, че ищцата своевременно е отстранила нередовностите на исковата молба, но в същото време няма основание да се приеме, че страната следва да понесе негативните последици от допуснатия пропуск при администриране на постъпилите книжа. Нещо повече, не се установява, че адв.
М. изобщо е уведомена за възникналата невъзможност подадената от нея молба от 20.11.2025 г. да бъде коректно администрирана, за да се приеме, че въпреки това същата е бездействала, поради което е пропуснала възможността своевременно да изпълни указанията на съда. За сравнение прави впечатление, че при отправяне от нейна страна на последващото искане от 30.12.2025 г. за предоставяне на електронен достъп до делото, тя своевременно е била уведомена за коректния номер на делото, а именно: 49317/2025 г., получавайки входящ номер на молбата си, от което може да се направи извод, че дори и при допусната грешка при неговото изписване, не съществува пречка тя да бъде своевременно констатирана, като постъпилите книжа бъдат отнесени към делото, за което се отнасят.
По изложените съображения, обжалваното определение № 50145/05.12.2025 г., с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба е върната и е прекратено производството по делото, е неправилно и следва да се отмени, като делото следва да се върне на съдебния състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 50145/05.12.2025 г., постановено по гр. дело № 49317/2025 г. по описа на СРС, 83 състав, с което подадената от И. З. С., ЕГН **********, чрез адв. С.М., срещу Д.М.С., ЕГН **********, искова молба е върната и производството по делото е прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, ГО, 83 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4