Определение № 379 от 10.03.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 379 гр. Варна, 10.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело № 20213100900686 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано след прекратяване на гр.д.№ 12946/ 2021г. по описа на ВРС, 35-ти с-в, на основание чл. 104, т.4 и т.6, вр. чл. 118 ГПК и изпращането му подсъдност на Варненски окръжен съд.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове н а „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, гр. София, действащо чрез процесуален представител адв. Р.М., срещу Д. В. Д., ЕГН **********, гр.

Варна, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер от 31 517.66 лева, включваща главница в размер на 27 345.60 лева, /от които просрочена главница за периода 25.02.2016 г. – 22.08.2017 г. в размер на 2 462.77 лева и редовна непогасена главница за останалия срок на договора в размер на 24 882.83 лева/; договорна лихва в размер на 3 450.86 лева за периода 25.02.2016 г. – 22.08.2017 г.; наказателна лихва в размер на 623.70 лева за периода 25.02.2016 г – 27.09.2017 г. и такси /нотариална такса за обявяване на предсрочна изискуемост/ в размер на 97.50 лева, дължими по Договор за потребителски кредит № РК14 - 041432 от 25.08.2014 г., сключен между „СИБАНК“ ЕАД /понастоящем „Обединена българска банка“ АД/ и Д. В. Д., което вземане е прехвърлено от „Обединена българска банка“ АД на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия от 25.06.2019 г., и за което е издадена Заповед № 7938/29.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК по ч.гр.д. № 14724/2017 г. по описа на ВРС, на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението в съда /28.09.2017 г./ до окончателното й изплащане.

С определение № 1443/04.11.2021 г. съдът е постановил преписи от исковата молба ведно с приложенитe към нея доказателства да се изпратят на ответника.

В срока по реда на чл. 367 ГПК, ответникът Д. В. Д., чрез пълномощника си адв. Ц.А., оспорва предявения иск по основание и размер.

Обективира доказателствени искания.

1

В срока по чл. 372 ГПК, ищецът е подал допълнителна искова молба, с която, с която поддържа депозираната първоначална такава и оспорва направените от ответника възражения. Обективира доказателствени искания.

В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, с който поддържа всички наведени с отговора оспорвания и възражения. Излага твърдения за неясноти в исковата молба и допълнителната такава относно твърдените в тях факти и обстоятелства

Съдът намира исковата молба за редовна, тъй като същата съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити. Посочени са фактите, на които ищецът основава претенциите си и са направени доказателствени искания.

При постъпване на исковата молба, след изпращането й по подсъдност от ВРС, производството по делото е било оставено без движение с Определение № 1314/07.10.2021 г., като на ищеца са дадени указания да уточни претенциите си. В изпълнение на дадените указания в срок са постъпили уточняващи молби по имейл на Окръжен съд - Варна с вх. № 21555/25.10.2021 г. и вх. № 21783/28.10.2021 г., с които са представени доказателства по делото. След постъпването им няма данни същите да са били връчени на ответника за изразяване на становище. По тази причина, както и с оглед надлежното извършване на размяна на книжа по делото, съдът намира, че същите следва да бъдат връчени на ответника за изразяване на становище в срок до открито съдебно заседание.

Предвид изложеното съдът счита, че не са налице процесуални пречки и производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № РК14 - 041432 от 25.08.2014 г. между ответникът Д. В. Д. и „Сибанк“ ЕАД /понастоящем „Обединена българска банка“ АД/, вземането по който е прехвърлено от правоприемника на „Сибанк“ ЕАД – „ОББ“АД на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 25.06.2019 г., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 7938/29.09.2017 г. по ч.гр.д. № 14724/2017 г. по описа на ВРС. При служежбна справка по приложеното ч.гр.д. № 14724/2017 г. на ВРС е видно, че срещу посочената заповед в преклузивния срок е постъпило бланкетно възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в срока по ГПК е предявил исковете за установяване на вземанията си, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Сезиран е компетентен съд, който приема, че предявените искове са допустими.

По предварителните въпроси:

На страните следва да се укаже, че съдът на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор, както и че при констатиране на наличието на неравноправни клаузи съдът ще се произнесе преюдициално по неравноправния характер на клаузата, освен ако потребителят изрично не се противопостави на това.

Съдът констатира, че при депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение заявител в производството е било дружеството 2

„Сибанк“ ЕАД /понастоящем „Обединена българска банка“ АД/. Към момента на предявяване на иска с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е придобил вземането по силата на договор за цесия от заявителя в проведеното заповедното производство, поради което посочената в заявлението банкова сметка е с титуляр цедентът /заявител, а не цесионерът / ищец. Макар и установителен иск, при евентуално позитивно за ищеца решение, издадената заповед за изпълнение на парично задължение ще му придаде изпълнителна сила, съдът намира за уместно, че следва да укаже на ищеца да посочи банкова сметка или друг начин за плащане.

Предвид обективираното в исковата молба нарочно искане на ищеца да задължи ответника да посочи банкова сметка, съдът намира за уместно да укаже и на ответника да посочи своя банкова сметка, по която, при евентуално позитивно за него решение, ищецът да преведе дължимите суми за разноски.

По доказателствата:

С депозираната исковата молба и допълнителната такава не са представени писмени доказателства, макар и да са посочени като приложения (освен доказателства за представителна власт на процесуалния представител на ищеца). Доказателства са представени с подадените уточняващи молби, които следва да бъдат връчени на ответника за изразяване на становище по тях. По изложената причина, по допустимостта и относимостта, респективно по допускането и прилагането на представените от ищеца писмените доказателства, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание, след изразяване на становище от ответника.

Съдът намира представените от ответника с отговора на искова молба доказателства за допустими и относими към предмета на спора, поради което следва да бъдат допуснати, като по прилагането им по делото съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.

С оглед оспорването на авторството от страна на ответника Д. В. Д. на договор за потребителски кредит от 25.08.2014 г., че същият не е подписан от него, следва да бъде открито производство по реда на чл.193 от ГПК. За целите на оспорването е необходимо изискване на документа по реда чл.183 от ГПК от ищеца.

Направеното с отговора на искова молба искане с правно основание чл.

190 ГПК, съдът намира за допустимо и относимо по спора, поради което същото следва да бъде уважено.

Съдът намира за относимо и допустимо искането за допускане на съдебно-графологична експертиза с поставената в отговора на искова молба задача, поради което същото следва да бъде уважено.

Относимо и допустимо е и искането за допускане на съдебносчетоводна експертиза с поставени задачи в отговора на искова молба и допълнителна искова молба, поради което искането следва да бъде уважено.

СЪДЪТ намира, че настоящото определение следва да се съобщи на страните, на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.

Воден от горното и на основание чл. 374 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „ЕОС МАТРИКС“

ЕООД, ЕИК 131001375, гр. София, действащо чрез процесуален представител адв. Р.М., обективно съединени установителни искове с правно основание чл.

3

422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът Д. В. Д., ЕГН **********, гр. Варна, дължи на ищеца сума в общ размер от 31 517.66 лева , включваща главница в размер на 27 345.60 лева, /от които просрочена главница за периода 25.02.2016 г. – 22.08.2017 г. в размер на 2 462.77 лева и редовна непогасена главница за останалия срок на договора в размер на 24 882.83 лева/; договорна лихва в размер на 3 450.86 лева за периода 25.02.2016 г. – 22.08.2017 г.; наказателна лихва в размер на 623.70 лева за периода 25.02.2016 г – 27.09.2017 г. и такси /нотариална такса за обявяване на предсрочна изискуемост/ в размер на 97.50 лева, дължими по Договор за потребителски кредит № РК14 - 041432 от 25.08.2014 г., сключен между „СИБАНК“ ЕАД /понастоящем „Обединена българска банка“ АД/ и Д. В. Д., което вземане е прехвърлено от „Обединена българска банка“ АД на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия от 25.06.2019 г., и за което е издадена Заповед № 7938/29.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.

417, т. 2 от ГПК по ч.гр.д. № 14724/2017 г. по описа на ВРС, на основание чл.

422 във връзка с чл. 415 от ГПК, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението в съда /28.09.2017 г./ до окончателното й изплащане.

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл. 32 „Производство по търговски спорове”.

ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад по делото :

Сочи се в исковата молба, че между „СИБАНК“ ЕАД /понастоящем „Обединена българска банка“ АД/ от една страна и Д. В. Д., като кредитополучател от друга, е сключен Договор за потребителски кредит № РК14 – 041432 от 25.08.2014 г., по силата на който кредиторът предоставил на длъжника сумата от 30 000 лева, която била усвоена изцяло. Страните по договора приели приложим годишен лихвен процент, както следва: в размер на 10.95 % за първите 6 вноски; 10.05 % ГЛП за вноски от 7 до 12; 9.55 % ГЛП за вноски от 13 до 18; 8.95 % ГЛП за вноски от 19 до 30 и 8.25 % ГЛП за останалия период от договора – вноски от 31 до 120. Кредитополучателят се задължил да погаси задължението си на 120 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, считано от 25.09.2014 г.

Цялото задължение към дата на сключване на договора за потребителски кредит било в размер на 49 523.17 лева, с ГЛП в размер на 11,55 %.

Твърди се, че кредитът е обявен на длъжника за предсрочно изискуем, считано от 14.08.2017 г. с нотариална покана с рег. № 9194/2017 г., том 2, № 187 по описа на Кънчо Ицков.

Излага, че към датата на депозиране на исковата молба общият размер на дълга е бил 31 517.66 лева. Твърди се, че по заявление на „Сибанк“ ЕАД /понастоящем „Обединена българска банка“ АД/ е образувано заповедно производство, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 7938/29.09.2017 г., въз основа на документ по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 14724/2017 г. по описа на ВРС.

Въз основа на издадените в заповедното производство заповед и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 640/2017 г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова.

Вземането е прехвърлено с договор за цесия от 25.06.2019 г. на ищеца в настоящото производство „ЕОС Матрикс“ ЕООД, въз основа на което последният е конституиран в качеството на взискател по посоченото изпълнително дело. Сочи се, че на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, вследствие на което длъжникът е подал възражение срещу 4 заповедта за изпълнение.