Определение № 591 от 04.11.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 591 гр. Варна, 04.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иваничка Д. Славкова

Членове:

Светлозар Г. Георгиев

Д. Михайлова като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно частно наказателно дело № 20243100601536 по описа за 2024 година Предмет на въззивното производство е определение на ВРС, с което е оставена без разглеждане жалба срещу постановление на прокурор за прекратяване на досъдебно производство, с правно основание чл. 243 ал.1 вр. чл. 24 ал.1 т.1 от НПК, като производството пред ВРС е било частично прекратено. Разглежда се по реда на чл. 323 ал.2 от НПК вр. чл. 345 от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на адв. Бр.Б., с която се иска отмяна на определението на ВРС, който да реши въпросите в първоначалната жалба по същество.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становището на жалбоподателя, намира за установено следното.

По досъдебно производство №566/23г. на ОД МВР Варна прокурор при В Р П с постановление частично е прекратил и спрял производството по делото, като е указал препис от постановлението да се изпрати на ОД МВР Врана. По делото не е имало привлечен обвиняем, а делото е водено по чл. 309 ал.1 от НК. Срещу това постановление е подадена жалба до PC – Варна от адв.Бр.Б., упълномощен по пр. преписка №6032/23г. на Д. и И. И., по чиято първоначална жалба е образувана преписката и впоследствие ДП.

В жалбата пред РС адвокатът е твърдял, че постановлението е неправилно и е искал съдът да го отмени и върне делото з а доразследване.

При преценка на процесуалната допустимост на жалбата на адв. Б., съдът е преценил, обсъдил и решил следното:

1

-намерил е жалбата за процесуално недопустима поради липса на представителна власт на адв. Б., тъй като той е упълномощен само по прокурорската преписка, но не и за нуждите на провеждания наказателен процес, в неговата досъдебна фаза.

- установил е, че по делото няма данни, от които да се направи извод, че двете жалбоподателки са именно наследници на починалия К.И- по делото няма удостоверение за наследници.

- обсъдил е , че значение за преценка на спазването на преклузивния срок има липсата на указание от прокурора да се връчи постановлението на Д. и И. И. / като това показвало че според прокурора няма пострадала по делото/, както и данни кога е връчено постановлението или кога те са узнали за него.

- мотивирал е, че няма правна възможност да се обжалва постановлението пред съд, защото по дела, с правна квалификация по гл. ІХ от НПК принципно няма лице, което пряко и непосредствено да е пострадал от деянието.

- с определението на ВРС : жалбата е оставена без разглеждане и върната на подателя, а съдебното производство е прекратено.

Без да се спира подробно на всички изложени от районния съд съображения, някои от които са изцяло правилни /тези относно представителната власт за конкретно наказателно производство, чието начало се поставя с досъдебната фаза, а не с преписката на прокурора/, или неправилни /извода за липа са доказателства кога жалбоподателките са узнали за постановлението на прокурора -обстоятелство, което трябва да се цени в тяхна полза/, то същественият момент е дали по дела по гл. ІХ от НК има пострадал, защото отрицателният отговор ще води до извод, че редът за обжалване на акта на прокурора е само пред по-горния прокурор по реда на чл. 200 от НПК, а и няма да стои за обсъждане въпросът за представителната власт.

Когато производството е по реда на чл. 243 ал. 4 за проверка на постановление на прокурор за прекратяване на наказателно производство на някое от основанията по чл. 24 ал.1 или ал.6, както и когато обвинението не е доказано по несъмнен начин, то тогава за лицата, които имат участие в процеса, възниква възможност да атакуват това постановление по два начина.

В случай че имат качество на пострадал, съгласно нормата на чл. 74 от НПК, то те могат да обжалват постановлението на прокурора пред съда по реда на 2 чл. 243 ал. 4 от НПК. Когато липсва това качество, за тях остава възможността да атакуват постановлението на прокурора пред по-горния прокурор, съгласно чл. 243 ал.10 от НПК.

Въпреки донякъде неяснотата за реда по който да се разглежда жалбата по – дали като постановление за прекратяване или в частта на спирането на производството, която съдът се е опитал да отстрани, процесуалната легитимация е идентична и обжалвалият трябва да има качество на пострадал.

При проверката за допустимост на жалбата, която е счел че реферира оплаквания по чл. 243 от НПК, съдът мотивирано е направил правилна преценка, че подателите на жалбата, нямат качество на пострадали от деянието, за което се води разследването по делото, позовавайки се на трайна съдебна практика на ВКС, както и с препращане към Директива 2012/29 ЕС относно правата на постарадалите в наказателния процес. Кръгът от лица, които имат право на жалби са пострадалите, респ. и ощетените юридически лица, съгласно чл.74 от НПК, които са претърпели имуществени или неимуществени вреди от деянието, които вреди следва да се пряка и непосредствена последица от него. По дело, п о ко е т о се разследва документно престъпление, пострадали лица по смисъла на НПК няма , тъй като не може да има пряка и непосредствена последица, дори и пострадалия да смята така или обективно вредна последица за него да има, но тя ще е винаги опосредена. Възможност за разширително тъкуване на понятието за пострадал в наказателния процес няма. Затова и в закона е предвидена възможността както за възобновяване на досъдебното производство, при наличие на предпоставки за това съгласно чл. 245 от НПК, така и за служебно разглеждане на постановлението пред по-горния прокурор, по реда на чл. 243 ал.10 от НПК. В този случай няма ограничение за атакуване на прокурорско постановление с оглед процесуалната легитимация и кръга от заинтересовани лица.

С оглед казаното, съдът намира, че след като не е налице пострадал, който да може да претендира за вреди, които да са пряка и непосредствена последица от деянието. Поради това не може да се предизвика по реда на чл.

243 от НПК съдебен контрол, а само прокурорски. Съдът винаги и по силата на служебното начало е длъжен да следи за допустимостта на жалбата, и едва след това да се произнася по нейната основателност и правилно не е взел отношение по съществото на акта, като е приел, че не е налице активна 3 процесуална легитимация. Поради това и определението на ВРС за оставяне без разглеждане е правилно и следва да се потвърди и на основание чл. 323 и чл. 345 от НПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение на РС Варна по ЧНД № 3626/2024г , с което е оставена без разглеждане жалба срещу постановление на прокурор от РП Варна за частичмно преклрратяване и спиране на досъдебно производство по ДП № 566/23 на ОД МВР-Варна.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4