Решение № 158 от 05.10.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Бургас, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно гражданско дело № 20262000500241 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 276/16.04.2026 година, постановено по гражд. дело № 1030/2025 година по описа на Окръжен съд - Бургас, е осъдено „Застрахователно дружество Инстинкт“ АД, ЕИК 207335761, със седалище и адрес на управление: град София, район „Люлин“, ж.к.

„Люлин - 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър Център”, ет. 3, представлявано от изпълнителните директори Неделчо Йорданов Спасов и Станимир Светославов Василев, начин на представляване: заедно, да заплати на Н. С. К., ЕГН **********, от град Б., сумата от 8 550.14 евро - главница, представляваща неизплатено дължимо застрахователно обезщетение за настъпил на 31.12.2024 година застрахователен риск „Пожар на застраховано имущество“: къща с обзавеждане с движими вещи, съгласно сключен договор, обективиран в застрахователна полица по имуществена застраховка „Уиннърс дом“ № **; 224.52 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от 02.04.2025 година до датата на предявяване на иска; законната лихва върху главницата от 8 550.14 евро, считано от предявяване на иска - 13.06.2025 година до окончателното изплащане на сумата; направените по делото разноски в размер на 768.58 евро, като са отхвърлени исковете за разликата над уважения размер от 8 550.14 евро главница до претендирания такъв от 20 451.67 евро, като частичен от сумата 31 573.52 евро, представляваща неизплатено дължимо застрахователно обезщетение за настъпил на 31.12.2024 година застрахователен риск „Пожар на застраховано имущество“: къща с обзавеждане с движими вещи, съгласно сключен договор, обективиран в застрахователна полица по имуществена застраховка „Уиннърс дом“ № **; както и исковете за разликата над 1 уважения размер от 224.52 евро до предявения размер от 565.25 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от 02.04.2025 година до датата на предявяване на иска, ведно със съответната законна лихва върху претендираната главница, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Присъдени са разноски.

Постъпила е въззивна жалба от Н. С. К., чрез адв. И. Синигерова - БАК, с адрес за връчване: град Бургас, ул. „Цар Симеон I” №102, ет. 1, ап. 2, срещу така постановеното решение в неговата отхвърлителна част, като се претендира присъждането на допълнителна сума от 3 866.69 евро като главница, представляваща неизплатено дължимо застрахователно обезщетение за настъпил на 31.12.2024 година застрахователен риск „Пожар на застраховано имущество“ - къща и движими вещи, находящи се на адрес с. Б., община Средец, област Бургас, както и допълнителна сума от 101.54 евро като обезщетение за забава върху главницата, считано от 02.04.2025 година до датата на предявяване на иска.

Въвеждат се оплаквания за заниженост на присъденото обезщетение с оглед настъпилата тотална щета - сградата и намиращите се в нея движими вещи. Излагат се аргументи, че в дължимото обезщетение освен разходите за разчистване на строително петно, за проектиране и одобряване на строителна документация, за фактическо възстановяване, за строителен надзор и разходите за възстановяване на движимите вещи, следва да се включат и разходите по въвеждане на сградата в експлоатация. Настоява се за прибавяне на съответната сума за ДДС към присъдената сума като възстановителна стойност за недвижимия имот. Претендира се и преизчисляване на релевантното обезщетение за забава с оглед завишената главница.

Претендират се разноски.

Не се ангажират доказателствени средства.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Застрахователно дружество Инстинкт“ АД, чрез юрк. М. К., в който се навеждат доводи за нейната неоснователност. Възразява се срещу включването в присъдената сума на разходите за въвеждане и експлоатация, като се сочи, че правилно съдът не е включил в нея и такива за строителен надзор. С административния характер на посочените два вида разходи се обосновава твърдението, че същите не са покрити от сключената между страните застраховка. Сочи се т.11.6 от Общите условия и се препраща към показанията на св. Н.М..

Изтъква се, че като предшестващи строителството, тези разходи представляват бъдещи такива. Изразява се позицията, че обезщетението се равнява на вредата към деня на събитието - разходите за възстановяване на имуществото до предсъбитийното му състояние, а не стойността за изграждане на изцяло нова сграда. Възразява се и срещу включването на разходите за разчистване на строително петно и за проектиране и одобряване на строителна документация.

Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение.

Претендират се разноски.

2

Въвежда се възражение за прекомерност на разноските за адвокат на въззивника и се моли присъждане на съответния минимум съгласно Наредба № 1 от 09 юли 2004 година.

Срещу горепосоченото решение, в осъдителната му част, е депозирана и насрещна въззивна жалба от „Застрахователно дружество Инстинкт“ АД, чрез юрк. М. К., в която се настоява за отхвърляне изцяло на предявените искове. Възразява се срещу включване на административни разходи в стойността на присъденото обезщетение, а именно: разходи за разчистване и разходи за проектиране и одобряване на строителна документация. Сочи се, че разходите за разчистване не се покриват по риска „Пожар“, а по отделно покритие „Допълнителни разходи за разчистване“ по т.5.12. от ОУ, за което няма предявена претенция по делото. Твърди се, че разходите за проектиране са присъщи единствено на ново строителство, както и че включените са изчислени на некоректно РЗП на имота. Претендира се завишаване на оценката на движимо имущество от страна на вещото лице и се сочи, че описът на движими вещи е предоставен лично от ищцата при огледа на 07.01.2025 година, извършен от в.л. Митев. Поддържа се направеното от страната възражение за прихващане с размера на запазените останки в имота, годни за повторна употреба, съгласно т.11.1.3. от ОУ и се претендира приспадане на стойността им от присъдената сума. Изразява се недоволство от приетата по делото СТЕ, оспорена от страната с молба вх.№ 5392/16.03.2026 година.

Изброяват се несъответствия и противоречия в установените площи и изводи на вещото лице. Изтъква се, че съгласно условията по застраховката, тя покрива единствено вреди на законно притежавано имущество. В тази връзка се твърди наличие на незаконна тераса.

Въвеждат се оплаквания, че съдът не е взел предвид направената в о.с.з. на 16.03.2026 година корекция на стойностите от самото вещо лице. Оспорва се времевият период за присъдената мораторна лихва. Настоява се, че най-ранният момент на забава следва да е датата на решението, а не 02.04.2025 година.

Моли се за отмяна на обжалваното решение в осъдителната му част, евентуално - за намаляване на присъденото обезщетение до размер, съобразен с направените възражения, включително възражението за прихващане.

Претендират се разноски пред двете инстанции.

По насрещната въззивна жалба е постъпил отговор от Н. С. К., чрез адв. И.

Синигерова - БАК, в който се твърди неоснователност на същата. Сочи се, че разликата между изчисленията на в.л. И. Великова и експерта на застрахователите се дължи на това, че същият е отчел само площта на сградата, намираща се вътре между зидовете. Оспорват се оплакванията на застрахователя за незаконност на тераса от 12 кв. м. и се твърди тяхната недоказаност. Заявява се, че няма данни за момента на изграждане на терасата, нито по делото са ангажирани доказателства за установяване на нейната незаконност. Навеждат се аргументи, че намерените на място останки от каменна зидария следва да се приемат единствено като строителен материал и като такъв са включени в приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Възразява се срещу допускане на повторна такава и се претендира правилност на изводите на в.л. Великова. Оспорват се аргументите на въззивника за изключване от присъденото обезщетение на разходите за разчистване и 3 проектиране. Навеждат се доводи, че според чл. 400, ал. 2 от КЗ във възстановителната стойност влизат и всички присъщи разходи за доставка, строителство и монтаж, включително и за разчистване на строителното петно, без което няма как да се извърши възстановяването на обекта. Сочи се, че в.л. Великова е ползвала същия опис на движими вещи, визиран от застрахователя. Оспорва се направеното възражение за периода на изчисляване на мораторната лихва и се сочи, че същият е правилно определен - три месеца при постъпване на заявлението за изплащане на обезщетението на 02.01.2025 година.

Възразява се срещу приемането на приложеното писмено доказателство от застрахователя, като се сочи, че поради липса на подпис на неговия автор, същото не е документ, а посочените в него данни не са своевременно оспорени.

Моли се за оставяне на насрещната въззивна жалба без уважение.

Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същите са допустими за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. от 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на наведените в жалбите съображения за неговата неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното:

Установява се от доказателствения материал по делото, а и това не е спорно между страните, че същите са сключили договор за имуществена застраховка „Уиннърс дом“, обективирана в застрахователна полица № **, по която ищцата Н. С. К. има качеството на застраховащ и застрахован, а „Застрахователно дружество Инстинкт“ АД - на застраховател.

Застраховката е сключена при застрахователни рискове и суми, посочени в полицата и при приложимите Общи условия на същата. По риск „Пожар” застрахователната сума/лимит на отговорност - за недвижимо имущество е 102 000 лева, а за движимо имущество - 18 000 лева. На 31.12.2024 година (в срока на застрахователното покритие) е настъпило покрито по полицата застрахователно събитие/риск „Пожар“ в имот на застрахованата на адрес с. Б., община Средец. В сроковете, указани в писменото съглашение, ищцата е депозирала заявление за щета, по която дружеството е приело, че застрахованото имущество се намира на адрес с. Б. (Средец), поземлен имот № **. Предявената застрахователна претенция на ищцата за изплащане на обезщетение по горепосочената застраховка по повод настъпилото на 31.12.2024 година събитие, по което покрит риск е „Пожар“, е била заведена под № ** при застрахователя, като последният и е изплатил застрахователно обезщетение е в размер на 58 247.56 лева.

При горните безспорни обстоятелства и при съобразяване на становищата на страните, изразени в хода на делото, а и извършеното плащане от страна на ответника още преди завеждане на делото, сочат, че спорът между тях се свежда единствено до това дали това плащане представлява пълната дължима на ищцата възстановителна стойност, 4 съобразно уговорките и поясненията на това понятие в Общите условия, или на същата се дължат и други суми до достигане на пределния размер на възстановителната стойност на погиналото застраховано имущество. При съобразяване на изложеното във въззивната жалба на ищцата се налага извода, че същата счита за такава стойността от 42 198.33 евро (като равностойност на 82 532.76 лева), от която 30 162.16 евро на недвижимия имот с включен ДДС, който се дължи върху определената сума предвид начисляването и включването му в стойността на изплатеното застрахователно обезщетение и от самия застраховател.