Решение № 3545 от 01.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3545 гр. София, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20251110209394 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-4332-009074 от 08.05.2025г. издадено Д.Д.Д. на длъжност началник сектор към СДВР, отдел ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена със заповед № 8121 з-1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал. 1 т.5 пр.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.44 ал. 2 от ЗДвП от 24.03.2025г. на Й. П. С., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

Недоволен от наказателното постановление останал С., който го обжалва в срок с аргумент, че заради възникналото „неразбирателство“ не следва да се налага административно наказание .

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и моли за отмяна на НП, доколкото имало само зажулване на двата автомобила. Заявява, че бил афектиран и възникнал спор. Намира инцидента за „ежедневие“.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Депозира писмени бележки, с които моли НП да бъде потвърдено, претендира юрисконсултско възнаграждение.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

1

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 24.03.2025г около 20:35 часа в гр. София, свидетелката С. П. управлявала лек автомобил *** с рег.№ *** по ул. БЕЗ ИМЕ в ж.к. Захарна Фабрика с посока на движение от площада към ул. Божана, в който участък улицата била двупосочна. По същото време жалбоподателят С. управлявал МПС товарен автомобил *** с регистрационен номер *** по ул. БЕЗ ИМЕ в ж.к. Захарна Фабрика с посока на движение от улица „Божана“ към площада.

Улицата имала две платна за движение – по едно във всяка посока. Отдясно на жалбоподателя били паркирани автомобили върху платното за движение, които стеснявали лентата му за движение и С. навлязъл в лентата за насрещно движение, където в този момент се намирал автомобилът на свидетелката П., която превозвала майка си и детето си.

Пред блок № 29 двата автомобила се намирали един срещу друг, като П. се движела в дясната лента за движение, а С. бил навлязъл в нейната лента поради паркираните отдясно автомобили. Водачите спрели, но С. не предприел действия да освободи лентата за движение на П., която имала предимство да премине първа, доколкото за С. това била лентата за насрещно движение. Същият бил афектиран от ситуацията и искал П. да освободи лентата, за да премине той пръв. Същата преценила, че не може да осъществи маневра на заден ход, тъй като в близост имало детска площадка с играещи деца и не било безопасно. С. влязъл в спор с нея на висок тон и когато видял, че тя няма да премести автомобила си, вместо той да изпълни задължението си да я пропусне да мине първа, решил да заобиколи автомобила отляво като потеглил напред. Поради недостатъчно място да се извърши разминаване между двата автомобила, настъпило ПТП, като автомобилът на С. получил съприкосновение с този на П., вследствие на което бил увреден автомобилът на свидетелката П., като била ожулена предната лява броня на МПС, като автомобилът на С. получил сходни увреждания в същата част.

Двата автомобила преустановили движение и водачите слезли от тях като започнали да спорят чия е вината за настъпилото ПТП. П. уведомила органите на МВР, като на място бил изпратен екип на ОПП–СДВР, в който участвал и свидетелят И..

На жалбоподателя бил съставен АУАН серия № GA3255101, от 24.03.2025 г и му бил връчен срещу подпис.

В срока по чл.44, ал. 1 ЗАНН от жалбоподателя не постъпили възражения.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление (НП) № 25-4332-009074от 08.05.2025г. издадено Д.Д.Д. на длъжност началник сектор към СДВР, отдел ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена със заповед № 2

8121 з-1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал. 1 т.5 пр.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.44 ал. 2 от ЗДвП от 24.03.2025г. на Й. П. С., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели Д. И. (актосъставител), С. П., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно: декларация от свидетелката П.; протокол за ПТП, справка картон на водач - за жалбоподателя С., заповеди за компетентност на АНО и на актосъставителя и другите надлежно приобщени писмени доказателства по реда на чл.283 от НПК.

Съдът кредитира показанията на свидетелката П., които са логични, детайлни, непротиворечиви и същевременно съответстват на събрания по делото писмен доказателствен материал – протокол за ПТП и декларация на участник в ПТП. Следва да се посочи, че жалбоподателят не оспорва механизма на ПТП и не се установяват други доказателства и доказателствени средства, които да оборват или да внасят съмнение в съобщеното от П.. На база на така съобщеното от нея съдът изгради своите фактически изводи по отношение на посоката на движение на двата автомобила, мястото на произшествието, както и действията на двамата водачи. Свидетелката е категорична, че пътят за движение е бил двупосочен, с по една лента във всяка посока, като тази на жалбоподателя е била заета от паркирани автомобили. Действията на С. непосредствено преди инцидента, респективно по управлението на собственото му МПС преди и по време на ПТП са детайлно пресъздадени от П. и съдът дава вяра на заявеното. На база на така депозираните показания съдът изгради своите фактически изводи.

Съдът кредитира и показанията на свидетеля И., който не е очевидец на инцидента, но дава сведения за извършената проверка на място, попълването на документите във връзка с ПТП и снемане на сведения от участниците в него. Показанията му са логични и кореспондират с тези на П. по отношение на взетото отношение от органите на ОПП СДВР и съставянето на АУАН на С..

Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, от които се прави извод за предишни нарушения на жалбоподателя на ЗДвП, както и по отношение на механизма на ПТП, за което са налични протокол за ПТП и попълнена декларация от П.. От заповедите за компетентност, съдът установи наличието на правомощие у наказващия орган да издава НП, а и актосъставителя - да съставя АУАН.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от наказаното лице, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН.

АУАН и НП съдържат изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в НП пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени.

В тази връзка съдът намира, че както АУАН, така и НП са издадени в съответствие 3 с процесуалния закон.

Във връзка с нарушението по чл.44, ал.2 от ЗДвП съдът намира следното:

Съдът установи, че правилно е приложен и материалният закон. Разпоредбата на чл.

44, ал. 2 ЗДвП, сочена за нарушена, вменява задължение ако разминаването не може да се извърши безопасно поради наличието на препятствие или стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна лента е заета, да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. Установи се, че на 24.03.2025г около 20:35 часа в гр. София, жалбоподателят С. е управлявал МПС товарен автомобил *** с регистрационен номер *** по ул. БЕЗ ИМЕ в ж.к. Захарна Фабрика с посока на движение от улица „Божана“ към площада и пред блок № 29 при разминаване поради това, че е от страна на паркираните МПС не пропуска и с насрещно движещия се лек автомобил *** реализира ПТП, с което С. е нарушил разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ЗДвП.

С оглед на това и установеното по делото, че въпреки това си задължение жалбоподателят не е осигурил безпрепятственото преминаване на автомобила с предимство и така причинил ПТП – законосъобразно е прието от административнонаказващия орган, че е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т.

5 ЗДвП. Съгласно нормата на чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение на правилата за предимство, в резултат на което е настъпило ПТП, се предвижда налагане на административно наказание "глоба" в размер на 200, 00 лева. Доколкото предвидената глоба е в абсолютно определен размер и с оглед невъзможността за определяне на по-ниско наказание, излагането на съображения досежно нейната индивидуализация не е необходимо Нарушението е извършено при непредпазливост като форма на вина от вида на самонадеяността – С. не е целял, но е предвиждал настъпването на общественоопасните последици и си е мислил, че ще ги предотврати и избегне. Това е така, доколкото по делото безспорно се установи, че двата автомобила преди неуспешния опит за разминаване са спрели и водачите са били наясно, че няма възможност да се разминат пред блок 29 и жалбоподателят не е предприел действия, за да осигури предимството на другия водач, а е решил да се размине на участък с препятствие в неговото платно, разчитайки да не настъпи ПТП, а реално е предизвикал такова.

Аргументите на жалбоподателя, че за нарушението не следва да се ангажира административнонаказателната му отговорност са несподеляеми от настоящия съдебен състав. Деянието не е маловажно, доколкото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от други сходни такива. Установи се, че не е налице небрежност, а самонадеяност като по-тежка форма на непредпазлива вина, респективно същият е влязъл в конфликт с имащата предимство П., не е предприел никакви действия да освободи заетата неправомерно лента, не признава нарушението си, а дори омаловажава стореното. Същият е увредил обществените отношения, свързани с безопасността на транспорта, поставяйки в 4 риск здравето и увреждайки имуществото на други участници в движението. Отделно същият има множество нарушения на ЗДвП, видно от справката, налагани само глоби както с НП, така и с електронни фишове и нарушението му няма инцидентен характер. Съдът намира, че е оправдано понасянето на ангажираната отговорност.

Право на разноски има въззиваемата страна, която претендира юрисконсултско възнаграждение в депозираното становище. Съдът намира, че такова следва да се присъди в размер на 100 лева.

Водим от горното, Софийски районен съд, НО, 116ти състав,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 25-4332-009074 от 08.05.2025г. издадено Д.Д.Д. на длъжност началник сектор към СДВР, отдел ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена със заповед № 8121 з-1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал. 1 т.5 пр.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.44 ал. 2 от ЗДвП от 24.03.2025г. на Й. П. С., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

ОСЪЖДА Й. П. С., ЕГН ********** да заплати по сметка на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5