Решение № 71 от 26.03.2025, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. гр. Добрич, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20243200500686 по описа за 2024 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК и чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Община-гр.Т. срещу решение №50/28.06.2024 г. по гр.д.№157/2023 г. на Тервелския районен съд,с което е признато за установено по отношение на въззивника,че В. Н. А. с ЕГН ********** с адрес с.К.,общ.Г.Т.,обл.Д.,ул.“*** е собственик по наследство и давност по иска с правно основание чл.124 ал.1 предл. 2-ро от ГПК във вр. с чл.79 от ЗС на следния недвижим имот:ДВОРНО МЯСТО поземлен имот с пл.

№191 с площ от 3 460 кв.м. по разписен лист към КРП на село Б. от 1957 година,сега:ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КК на село Б.,общ.Т. с площ от 2 321 кв.м,трайно предназначение на имотаурбанизирана,НПТ-за друг вид застрояване,за който имот има съставен акт за частна общинска собственост №5273 от 20.01.2022 година,вписан при Службата по вписванията гр.Т. вх.рег. №152 от 26.01.2022 година,акт № 72,том 1,дело №101 от 2022 година,и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КК на село Б.,общ. Т. с площ от 1 140 кв.м.,трайно предназначение на имота-урбанизирана,НПТ-за друг вид застрояванеобщински остатъчен фонд,като е постановено,че ПРИЛОЖЕНИЕ №6 и №7 от 1

СТЕ-скица-Геодезическо заснемане на съществуващите граници и сгради в ПИ *** и ПИ *** по КК на село Б.,общ.Т.-лист 102 по делото,е неразделна част от решението.

Подадена е и частна жалба от В. Н. А. срещу определение №186/24.07.2024 г. по гр.д.№157/2023 г. на Тервелския районен съд,с което е оставена без уважение молба на А. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

В жалбата срещу първоинстанционното решение въззивникът Община-Т. сочи,че актът е неправилен като постановен при съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон.Съдът не обсъдил всички събрани доказателства в тяхната цялост и поотделно и достигнал до погрешни правни изводи.Същият не приел и не обсъдил представената декларация по чл.14,чл.27 и §2 от ПЗР на ЗМДТ,депозирана от В. А. в данъчната служба на общината,както и депозирания Акт за частна общинска собственост №5273/20.01.2022 г.Декларацията се отнасяла до имот в с.Б.,ул.“**,който бил различен от процесните и собственост на друго лице-факт известен на ищеца по делото.Нито ищецът,нито негов наследодател били поискали възстановяване на собствеността върху процесните имоти по реда и в срока по чл.11 от ЗСПЗЗ.При неподадено заявление до ОСЗ за възстановяване на собствеността и при непредявен в срок иск по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху поземлените имоти за ищеца липсвал правен интерес от провеждане на установителни искове.Имотите били включени в списъка на тези,станали общинска собственост съгласно чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ,тъй като не били заявени за реституиране.Обсъдени са показанията на разпитаните свидетели,от които се установявало,че ищецът А. живеел в Т. от 1989 г.,идвал инцидентно и не обработвал процесните имоти.В този смисъл изтекла придобивна давност в негова полза не била доказана.Настоява се за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявените искове.Претендират се от въззивника сторените от него разноски в двете инстанции до момента,вкл. присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият В.

Н. А. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.Доказало се по делото,че процесните имоти никога не били включвани в блокове на ТКЗС.Аргументирано е,че в 2 настоящата хипотеза имотите не подлежат на реституционно производство,поради което и общината не можела да придобие собствеността по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ.Първоинстанционният съд правилно не се произнесъл по депозираните от общината доказателства,тъй като последната не била подала отговор на исковата молба и възможността й да прави оспорвания,да навежда възражения и да сочи доказателства била преклудирана.Въззиваемият претендира сторените от него в настоящата инстанция разноски.

В частната жалба срещу определение №186/24.07.2024 г. по гр.д.

№157/2023 г. на Тервелския районен съд В. А. изразява недоволство от произнасянето на първоинстанционния съд по подадената от него молба на основание чл.248 от ГПК.С оглед изхода от спора същият имал право на сторените от него разноски и възнаграждение за адвокат,за чието извършване били налице доказателства по делото.Ответната Община-Т. била дала повод с поведението си за завеждане на делото,поради което носела отговорността за разноски.Настоява се за отмяна на определението и за присъждане на сторените от А. разноски в първоинстанционното производство.

В писмен отговор на частната жалба Община-Т. изразява становище за неоснователност на жалбата.Развива доводи,че с поведението си не е дала основание за завеждане на делото.Включването на имотите във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ дори било по вина на процесуалния представител на насрещната страна,действал като член на ОСЗ при предаване имотите на общината.Молбата по чл.248 от ГПК на В. А. била и недопустима като просрочена,поради което не подлежала на разглеждане от съда.Общината била лишена от възможността да възрази срещу размера на платеното от А. адвокатско възнаграждение като прекомерно,тъй като не й бил представен от насрещната страна списък на разноските и тя не била запозната с размера на възнаграждението.

Като постави на разглеждане двете жалби,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбите са депозирани в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът Община-Т. е получил препис от първоинстанционното решение на 01.07.2024 г.,а жалбата му срещу решението е подадена на 04.07.2024 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 15.07.2024 3 г.;частният жалбоподател В. Н.А. е получил препис от определението по чл.248 ал.3 от ГПК на 05.08.2024 г.,а частната жалба е подадена на 07.08.2024 г. в рамките на указания от районния съд двуседмичен срок за обжалване,изтекъл за страната на 19.08.2024 г./.Жалбите са процесуално допустими предвид горното и подаването им от активно легитимирани лица /страни в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодните за тях първоинстанционно решение и определение.

По въззивната жалба на Община-гр.Т. срещу решение №50/28.06.2024 г. по гр.д.№157/2023 г. на Тервелския районен съд:

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявените допустими установителни искове,правният интерес от които е обусловен от извършеното от ответника Община-Т. оспорване на претендираното от ищеца право на собственост.

Гр.д.№157/2023 г. на ТРС е образувано по повод искова молба вх.

№901/01.06.2023 г.,с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове на основание чл.124 ал.1 от ГПК от В. Н. А. с ЕГН ********** от с.К.,общ.Г.Т.,обл.Д.,ул.“*** срещу Община-гр.Т. за установяване правото на собственост на ищеца по наследство и изтекла придобивна давност върху поземлен имот с площ от 2 552 кв.м с идентификатор *** по кадастралната карта на с.Б.,общ.Т.,обл.Д. и върху поземлен имот с площ от 910 кв.м с идентификатор *** по кадастралната карта на с.Б.,общ.Т.,обл.Д..

Изложено е в исковата молба,че дядото на ищеца Ю.А.Х. /А./,починал на 29.03.1971 г.,бил собственик на дворно място от 3 460 кв.м с пл.№191 ведно с къща в с.Б.,общ.Т..След смъртта му имотът бил във владение на бащата на ищеца Н.Й. А. /Н.Д./ до 1989 г.,когато ищецът и семейството му се изселили в Р.Т..От 1989 г. до настоящия момент имотът бил владян от ищеца,който извършил и основен ремонт на жилищната сграда в него.Ищецът се позовава на свое право на собственост по наследствено правоприемство и давност.При посещение в Община-гр.Т. в началото на 2023 г. с цел снабдяване с документи за издаване на нотариален акт за собственост разбрал,че имотът се води 4 общински и вече е с два отделни идентификатора по кадастралната карта.Общината никога не била стопанисвала имотите и не ги придобила по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ.Дядото на ищеца никога не бил влизал в ТКЗС и собствеността върху процесното дворно място никога не му била отнемана.Реституция на земеделски земи се извършвала само в хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ,които не били относими към настоящата.ЗТПС /отм./ в чл.12 ал.1 регламентирал възможност за реално запазване на собствеността върху определен размер земеделска земя.Ако собственикът на такава не бил членкооператор с нея и е владял земята в реални граници до момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила,по отношение на тези имоти не се прилагало реституционното производство.Ако имотът не подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ,общината не можела да придобие правото на собственост върху него по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ.

Ответната Община-гр.Т. не е подала отговор на исковата молба в рамките на срока по чл.131 ал.1 от ГПК.Депозирала е писмено становище вх.

№1576/21.09.2023 г. /на лист 53 от делото на ТРС/,в което се съдържат доводи за неоснователност на предявените искове.В разписния лист към проекта за дворищна регулация на с.Б.,представен от ищеца,не било упоменато къде е точното местоположение на записания на името на Ю.А. А. имот,нито били посочени съседите и площта на имота.С декларация от 2005 г. ищецът бил декларирал като свой имот в с.Б.,ул.“**,който не бил идентичен с процесните имоти.Нито наследодателите на ищеца,нито самият ищец били поискали възстановяване на собствеността върху процесното дворно място по реда и в сроковете по ЗСПЗЗ.Оспорва ищецът да е осъществявал непрекъснато владение върху имота през последните 10 години преди предявяване на исковете-в имота живеели квартиранти,които го напуснали през августсептември 2023 г.Общината се легитимирала като собственик на процесните имоти,които били част от остатъчния фонд по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ.За удостоверяване правото й на собственост бил съставен и АЧОС №5273/20.01.2022 г.

Не е спорно по делото,че ищецът В. Н. А. е наследник по закон-низходящ /син/ на Н.Й. А. /в тази насока и изявление на процесуалния представител на Община-Т. в открито съдебно заседание на 26.02.2025 г. пред ДОС-на лист 154 от въззивното дело/.Последният с имената Н.Д. /за идентичността на лице с различни имена виж декларация на ищеца на лист 32 от делото на ТРС/ е 5 починал на 16.06.1999 г. в гр.И.,Р.Т.,видно от препис-извлечение от смъртен акт №153 /в превод на лист 7 от делото на ТРС/.От своя страна Н.Й. А. е наследник по закон /син/ на Ю.А.Х.,починал на 08.03.1971 г.,видно от удостоверение за наследници изх.№АО-1-43/29.05.2023 г.,издадено от Община-гр.Т. /на лист 6 от делото на ТРС/.Следователно ищецът В. Н. А. е и наследник по закон на Ю.А.Х. /негов дядо по бащина линия/.

Наследодателят на ищеца Ю.А.Х. /А./ фигурира като собственик на дворно място извън регулация с пл.№191 в разписния лист към кадастралния план на с.Б.,общ.Т. от 1957 г. /разписен лист-на лист 5 от делото на ТРС,идентичен на приложения на лист 140 от делото на ДОС/.Правата на горния наследодател на ищеца върху имот с пл.№191 по плана от 1957 г. не са оспорени изрично от ответната Община-Т..В разписния лист притежаваният от наследодателя имот е описан с планоснимачен номер по плана,което е достатъчно за неговата индивидуализация.

От заключението на вещото лице М. Х. по допуснатата от ДОС съдебнотехническа експертиза,което съдът кредитира като посистематизирано,детайлно и подкрепено с необходимия набор от скици в сравнение със заключението,изготвено в първоинстанционното производство,се установява,че първият и единствен действащ и понастоящем регулационен план на с.Б.,общ.Т. е одобрен със заповед №2560/28.11.1957 г.