Решение № 4205 от 22.11.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 11385/2025
- Вид
- Решение № 4205
- Подписан
- 22.11.2025
- В сила
- 24.03.2026
- Състав
- КРАСИМИРА НЕДЯЛКОВА ПРОДАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 124, ал. 2, пр. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 126 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 182, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 182, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 86 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 119 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 4205 гр. София, 22.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА Административно наказателно дело № 20251110211385 по описа за 2025 година
Производството е по член 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на ,,***‘‘ ООД, ЕИК: ***, срещу наказателно постановление № 832396-F823415/17.06.2025 г., издадено от Ц. М. С., заместник-директора на Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция по приходите (НАП) София-град, оправомощена със Заповед № ЗЦУ384/27.02.2024 г.
С наказателното постановление (НП), въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН), съставен от Д. Г. М., главен инспектор по приходите в ТД на НАП София, на жалбоподателя е наложено административно наказание ,,Имуществена санкция‘‘ в размер на 8 500 (осем хиляди и петстотин) лева на основание чл. 182, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за неотразена фактура № 1000000001/30.11.2024 г.
В жалбата се твърди, че процесното наказателно постановление е несправедливо, защото тежестта му не съответства на тежестта на извършеното нарушение. Жалбоподателят поддържа, че фактическата ситуация определя прилагането на чл. 182, ал. 2 ЗДДС поради факта, че дружеството е коригирало данъчния резултат и е внесло дължимия данък.
Освен това твърди, че нарушението е извършено за първи път и деянието се отличава с незначителна обществена опасност. Сочи, че деянието не представлява системно и продължително неизпълнение на законоустановеното нарушение. Посочва решение на Съда на Европейския 1 с ъ ю з C-259/12, според което националната юрисдикция трябва да се съобразява с обстоятелства като срок, тежест на нарушението и размер на наложената санкция. Моли за отмяна на НП и на имуществената санкция.
От съдържанието на обжалваното НП се установява, че същото е издадено въз основа на АУАН № F823415/17.06.2025 г., серия AN, съставен от Д. Г. М., главен инспектор по приходите в ТД на НАП София. В наказателното постановление е посочено, че при проверка на 14.05.2025 г. на дружеството е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения № П22221025087964-040-0001/14.05.2025 г. по електронен път. Изисканите документи са представени. На 21.05.2025 г. са представени допълнителни писмени обяснения, фактура и пълномощно. След анализ на посочените документи се установява, което се потвърждава в НП, че дружеството е издало фактура с данъчна основа 42 500 лв. и начислен ДДС в размер на 8 500 лв., която не е отразена в дневник продажби и СД по ЗДДС за данъчен месец ноември 2024 г., когато е следвало да бъде отразена. Отразена е за месец април 2025 г. Според НП това е довело до определяне на резултата за периода м. ноември 2024 г. данък за внасяне с по-малък от 8 500 лв. размер, тъй като е декларирало ДДС за внасяне в размер на 5 935.66 лв. Данъкът в размер на 8 500 лв. е внесен през м. май 2025 г., което нарушава чл. 124, ал. 2, пр. 2 ЗДДС.
В НП са отразени и мястото и датата на извършване на нарушението, компетентната териториална дирекция на НАП, както и че нарушението е установено за първи път. АНО приема, че е налице нарушение по чл. 124, ал.
2, пр. 2 ЗДДС, вр. чл. 182, ал. 1 ЗДДС. Постъпило е възражение, което в НП е счетено, за неоснователно. Според НП при определяне на наказанието са взети предвид всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Счита се, че не са налице основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН.
В проведеното съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. Д. Д., който моли съда да отмени обжалваното НП като неоснователно, неправилно и незаконосъобразно и да присъди сторените деловодни разноски.
В условията на евентуалност, моли съда да бъде постановено решение, с което да бъде намалена наложената санкция до минималната законоустановена.
Моли за срок за писмени бележки и претендира разноски, като прилага списък.
Въззиваемата страна заместник-директор на ТД на НАП София-град се представлява от юрк. М. К., който моли да бъде потвърдено НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по отношение на адвокатското възнаграждение. В предоставения срок депозира писмени бележки.
В писмени бележки адв. Д. моли съда да постанови решение, с което да уважи подадената от
,,***‘‘
ООД жалба срещу
НП
№
832396-F823415/17.06.2025 г. и да го отмени като незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения, а в условията на алтернативност, да го измени, като приложи нормата на чл. 182, ал. 2 ЗДДС, в случай че не са налице основания за отмяната на процесното НП. Твърди, че е изтекъл срокът по чл. 34 ЗАНН, тъй като нарушението е извършено на 15.12.2024 г., а АУАН е съставен на 22.05.2025 г. Счита, че относно незаконосъобразността на АУАН и НП не са спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН, съответно, тъй като не са посочени всички 2 обстоятелства. Сочи, че е нарушена процедурата по чл. 43, ал. 5 ЗАНН.
Извежда доводи, че е нарушено правото на защита на дружеството.
Алтернативно, моли да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН относно маловажност на нарушението, тъй като не съответства на степента на обществена опасност. Твърди, че дружеството доброволно е платило задълженията си, макар и със закъснение, на основание чл. 126 ЗДДС, което е преди датата на съставяна на АУАН. В случай на алтернативност, моли за изменение на НП и налагане на санкция съгласно чл. 182, ал. 2 ЗДДС в минималния законоустановен размер.
В писмени бележки юрк. К. моли да се постанови решение, с което жалбата се оставя без уважение като неоснователна и недоказана. Моли процесното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобрано, издадено в изискуемата от закона форма, от компетентен орган, в рамките на правомощията му и съдържащо всички нормативно определени реквизити.
Твърди, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, при правилно приложение на материалния закон, като не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Сочи, че те са издадени при спазване на реквизитите на чл. 42 ЗАНН, съответно чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като нарушението е описано ясно, при изрично фиксирани дата и място на нарушението, отбелязана е датата на установяване на нарушението и е налице съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението в АУАН и в НП. Счита, че са спазени преклузивните срокове по чл. 34 ЗАНН за издаването на АУАН и НП, тъй като нарушителят е би открит на 21.05.2025 г., а АУАН е издаден на 22.05.2025 г. И в двете твърди, че е посочено нарушението на правната норма на чл. 124, ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 182, ал. 1 ЗДДС, което отговаря на словесното описание на нарушението. Подчертава, че процесната фактура в данъчен период месец ноември 2024 г., като не е била отразена, е довела до определяне за периода месец ноември 2024 г. на данък за внасяне в по-малък размер с 8 500.00 лв., който е следвало да постъпи в бюджета в срок до 14.12.2024 г.
Вместо да декларира резултат – ДДС за внасяне в размер на 14 435.66 лв., дружеството е декларирало ДДС за внасяне в размер на 5 935.66 лв. Данъкът е внесен през месец май 2025 г., което се твърди, че е нарушение на чл. 124, ал.
2, пр. 2 ЗДДС, тъй като регистрираното по ЗДДС лице е длъжно да отразява издадените от него документи за извършени продажби за данъчния период, за който са били издадени, което ,,***‘‘ ООД не е направило. Съгласно чл. 182, ал. 1 ЗДДС регистрирано лице, което не отрази издаден или получен данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, поради което определи резултат за периода данък за внасяне в по-малък размер, се наказва с имуществена санкция за юридическите лица в размер на посочения данък в неотразения документ, но не по-малко от 1000 лв. Счита, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 ЗАНН – хипотеза на маловажност на нарушението, тъй като отговорността на юридическите лица по реда на чл. 83, ал. 1 ЗАНН е проява на засилена превенция на държавата срещу определени нарушения, които в случая са с финансов характер. Твърди, че значението на характера на нарушението се проявява в целите на държавата относно събирането на парични средства да упражнява свои функции. Сочи, че наложената санкция е правилно определена поради значителния размер на дължимия ДДС. Юрк. К. моли за присъждане на юрисконсултско 3 възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Установената фактическа обстановка се доказва от административнонаказателната преписка, съдържаща жалба № Ж-22-835/24.07.2025 г., АУАН № F823415/17.06.2025 г.,
Наказателно постановление
№
832396-F823415/17.06.2025 г., писмено възражение срещу АУАН, резолюция № П-22221025087964-0РП-001/14.05.2025 г., искане за представяне на документи и писмени обяснения № П-22221025087964-040-0001/14.05.2025 г., акт за прихващане или възстановяване № П-22221025087964-0400001/04.06.2025 г., дневник продажби за данъчен период месец ноември 2024 г. и СД по ЗДДС за същия период ноември 2024 г. с вх. № 22105776080/10.12.2024 г., дневник продажби за данъчен период месец април 2025 г. и СД по ЗДДС за същия период април 2025 г. с вх. № 221059601168/13.05.2025 г., фактура № 1000000001/30.11.2024 г., ЗЦУ384/27.02.2024 г. и други документи.
Свидетелят Д. Г. М. посочва, че е извършила проверка и на 21.05.2025 г. установила, че дружеството е издало приходна фактура, която не е отразило в отчетните регистри по ЗДДС за месец ноември 2024 г., което е довело до определяне на по-нисък размер на дължимия за периода. Процесната фактура е отразена април месец 2025 г., за извършеното нарушение е съставен АУАН, който е предявила и връчила на упълномощен представител.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на писмените материали по преписката, както и въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел, които са взаимно допълващи се, непротиворечиви, логични и последователни, поради което се кредитират изцяло.
Жалбата е подадена в предвидения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
От доказателствата по делото се установява, че АНО е компетентен, АУАН и НП са издадени от оправомощени длъжностни лица и при спазване на формалните реквизити на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушението по чл. 124, ал. 2, пр. 2 ЗДДС е надлежно описано както словесно, така и цифрово, като е посочена и правната квалификация по чл. 182, ал. 1 ЗДДС.
Не се установяват съществени процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразност на НП.
От събраните гласни и писмени доказателства, включително представените от жалбоподателя документи за последващо коректно отразяване на процесната фактура, съдът приема за безспорно установено, че:
Фактура № 1000000001/30.11.2024 г., с данъчна основа 42 500 лв. и ДДС 8 500 лв., е действително издадена и е следвало да бъде включена в дневник продажби и СД по ЗДДС за месец ноември 2024 г.
Дружеството не е отразило фактурата в съответния данъчен период, поради което е декларирало по-нисък резултат по ЗДДС.
На 21.05.2025 г., дружеството е предприело действия по коригиране на нарушението, като е отразило фактурата в отчетните регистри за м. април 2025 г. и е внесло изцяло дължимия ДДС в размер на 8 500 лв.
4
Съдът приема, че нарушението е доказано от обективна страна. Налице е неизпълнение на задължението по чл. 124, ал. 2 ЗДДС.
Правилно АНО е подвел установените факти под посочената материално правна норма като законосъобразно е констатирал, че е налице нарушение от страна на дружеството, в качеството му търговец, регистриран п о ЗДДС на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС , която изисква регистриране и отчитане на извършените в търговските обекти продажби чрез отразяване на отчетите за извършени продажби по чл. 119 НПК в дневника за продажби през данъчния период, за който са издадени.
В тази връзка и съобразно разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС съгласно която на лице, което допусне описаното по-горе нарушение, свързано именно с декларирането на данъка, се налага имуществена санкция в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв., законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на ,,***‘‘ ООД. Доколкото нарушението се явява извършено от страна на юридическо лице, изследването на субективната страна на нарушението се явява безпредметно.
Разпечатката съдържа 46 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/46ff0c39-c35b-4460-b1db-6eea58433242