Решение № 15584 от 05.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15584 гр. С., 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря СНЕЖА М. ДАМЯНОВА-ИВЧЕВА като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20231110152934 по описа за 2023 година

Производството е за съдебна делба във фазата по извършването й.

С решение № ***** по гр.д.№ ***** г. на СРС е допусната на основание чл.

344, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 34 от ЗС да се извърши съдебна делба на следните недвижими имоти:

1. Апартамент № 103, находящ се в гр. С., *****, със застроена площ 61 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, входно антре, мокро помещение, баня, тоалетна и балкон, при съседи: изток – двор, запад – двор, север апартамент № 102, юг – апартамент от вх. „Е“, заедно с прилежащите му: зимнично помещение № 4, с полезна площ 2,41 кв. м., при съседи: изток– мазе № 5, запад – мазе № 3, север – коридор, юг – мазета от вх. „Е“, както и 0,419 % ид. ч. от общите части на сградата и толкова ид. ч. от отстъпеното право на строеж върху държавна земя, съгласно Нотариален акт № *****, дело № ***** г. на нотариус при Софийски районен съд, между: В. А. Д., с ЕГН: **********, и Е. И. Б., с ЕГН: **********, при квоти:

В. А. Д.: ¾; Е. И. Б.: ¼.

2 . Поземлен имот с идентификатор ******, находящ се в ******, община Столична, област С. (столица), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ****** г. на Изпьлнителен директор на АГКК, последно изменение на кастралната карта и кадастралните регистри засягащо поземления имот: няма данни за изменение. Адрес на позмеления имот:

******., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м). Предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 119, квартал 40а, парцел II. Съседи на имота:

*******, ******3, ******, ****** като описанието е сгласно Скица на 1 поземлен имот Nº****** г. на СГКК-гр. С., а съгласно документ за собственост - нотариален акт за дарение на недвижим имот № ******, дело № ***** г. на нотариус с рег. № **** на Нотариалната камара, с район на действие - СРС, имотът представлява: дворно място, цялото от 519 кв.м., представляващо парцел II-119 от квартал 40а по плана на гр. С. - ******, с неуредени сметки по регулация за предаваемите се към парцела 9 кв. м., заедно с построената в това дворно място едноетажна жилищна сграда, състояща се от две стаи, антре и мазе, застроена площ 70 кв.м., при съседи на дворното място по нотариален акт: улица, П. Й. и наследници на К. Н., а по скица - от две страни улици, парцел I-117 и парцел III-118. между: А. Д. Г., с ЕГН: **********, и Е. И. Б., с ЕГН: **********, при квоти:

А. Д. Г.: ½; Е. И. Б.: ½.

3. Поземлен имот с идентификатор ********, в ******, община Столична, област С. (столица), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ****** г. на Изпьлнителен директор на АГКК, последно изменение на кастралната карта и кадастралните регистри засягащо поземления имот е от 24.06.2015 г. Адрес на поземления имот: ******, ******, площ: 1647 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м). Предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 71, квартал 38. Съседи на имота: ******, *******, *******, ******, ******, ******, сгради които попадат вырху имота няма данни за сгради, като описанието е съгласно Скица на поземлен имот № ****** г. на СГКК- гр.С., а съгласно документ за собственост - нотариален акт за дарение на недвижим имот № 168, том LVII, дело № ****** г. на нотариус при Софийски районен съд, имотът представлява: дворно място - селище, с планоснимачен номер 26 по плана на ******, Община Столична, цялото с площ от 1 200 кв. м., при съседи: А.П.С., А.К.Н., В. и А. Г.и и река, между: С. В. И., с ЕГН: **********, Е. И. Б., с ЕГН: ********** и А. Д. Г., **********, при квоти: С. В. И.: 2/4; А. Д. Г.: ¼; Е. И. Б.: ¼.

В първото по делото открито съдебно заседание във втора фаза на делбата, изрично е заявено от процесуалните представители на страните, че същите нямат претенции по сметки.

Съделителите са направили искания за искания за поставяне в дял, както следва:

1. С. В. И.: ПИ ******, кв. 38 с площ 1049,00 кв.м

2. В. А. Д.: Апартамент № 103, находящ се в гр. С., *****.

3. Е. И. Б.: ПИ с идентификатор ******, заедно с построената едноетажна жилищна сграда.

4. А. Д. Г.:: ПИ с идентификатор ******, заедно с построената едноетажна жилищна сграда.

Прието заключението на съдебно-техническа експертиза, в която вещото 2 лице е изложило следното: Апартамент №103, находящ се в гр. С., **** е с пазарна цена 135689.39 евро; Поземлен имот с идентификатор ******, находящ се в ****** е с пазарна цена 81778.21 евро.

Във връзка с Поземлен имот с идентификатор ********, находящ се в ******, вещото лице е посочило, че дворното място се намира между две улици и от същото са образувани два урегулирани поземлени имота /УПИ/, както следва: ******, кв. 38 с площ 1049,00 кв.м., м.****** и XI - 71, кв. 38 с площ 823,00 кв.м., м. ******. Имотите попадат в устройствена зона - Жм за малкоетажно застрояване и параметри: Плътност - 40%; Кинт— 1,3; мин.

Озел. площ 40%; кота корниз 10м. Предвидено е застроявна с двуетажни жилищни сгради. Приложило е извадка от действащия регулационен и застроителен план. УПИ ******, кв. 38 с площ 1049,00 кв.м - с пазарна цена 134349.48 евро и УПИ XI-71, кв. 38 с площ 823,00 кв.м. - с пазарна цена 105404.78 евро. Образуването на две УПИ-та от ПИ следва да се третира като новонастъпило обстоятелство по чл. 235, ал. 3 ГПК - съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

Вещото лице е посочило, че дяловете на съделителите от имотите имат следните стойности: В. А. Д. - 101767.04 евро, Е. И. Б. - 134750.03 евро, А. Д.

Г. - 100827.68 евро, С. В. И. - 119877.13 евро.

С експертизата са предложени три варианта на разпределение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1. По отношение на способа за извършване на делбата:

Във втората фаза по извършване на делбата съдът следва да реши въпроса чрез кой способ да бъде ликвидирана съсобствеността върху делбеното имущество, след като с влязло в сила решение, постановено в първата фаза по допускане на делбата, са установени със сила на пресъдено нещо принадлежността на правото на собственост и съответните квоти на всеки един от съделителите. Съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределяне на имотите по чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349, ал.1 и 2 на ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан по реда на чл.

348 ГПК. Основни критерии за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.

Съгласно общия принцип за извършване на делбата всеки от съделителите следва да получи реален дял от делбеното имущество, съответен на квотата му от съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари – чл. 69, ал.2 от ЗН. Посоченият принцип е приложим съответно в настоящото производство на основание препращащата разпоредба на чл. 34, ал. 2 ЗС , съгласно която е налице съответно приложение 3 на правилата за делба на наследство по отношение на делбата на дялова съсобственост. Само при неподеляемост и невъзможност за възлагане делбеното имущество следва да се изнесе на публична продан и съделителите да получат паричната равностойност на дела си от продажната цена. Когато броя на имотите съответства или е по-голям от броя на съсобствениците, делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК чрез разпределение така, че да получи всеки дял в натура, а неравенството да се уравни парично.

Следователно, с оглед гореизложеното, предвид обстоятелствата по делото би било неправилно имотите да бъдат изнесени на публична продан.

Публичната продан е допустим способ за извършване на делба само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем (в този смисъл Решение № 83 от 10.06.2016 г. по гр.д. № 6052/2015 г. I Г.О. на ВКС). С оглед възможността да бъдат формирани реални дялове за всеки от съделителите, както и предвид водещия принцип на чл. 69, ал. 2 ЗН, приложим чрез чл. 34, ал. 2 ЗС, делбата следва да се извърши чрез разпределение по чл. 353 ГПК, а не чрез изнасяне на имотите на публична продан. Делбата не може да бъде извършена и чрез теглене на жребий по чл.

352 ГПК, доколкото дяловете на страните са различни и имотите се различават по площ, обем и стойност ( т. 5, б. „б“ от ППВС № 7/28.11.1973 г. и Р. № 140 от 28.05.2014 г. по гр. д. № 7627/2013 г. на І г. о. на ВКС). Съдът счита, че делбата следва да бъде извършена по реда на чл. 353 от ГПК .

По повод приложението на чл. 353 ГПК е прието Тълкувателно решение № 2 от 11.04.2022 г. по т. д. № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС. В ТР е постановено, че съгласно чл. 353 ГПК, аналогичен на чл. 292 ГПК /отм./, съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно (както е в настоящия случай). Със задължителна съдебна практика, актуална и при действащия ГПК, поради аналогичността на разпоредбите, в т.13 от Постановление № 4 /1964 на Пленума на Върховният съд е прието, че за да се приложи този способ за извършване на делбата, от имотите, по отношение на които е допусната делба, следва да могат да се съставят реални дялове за всеки съделител. Този способ не може да се приложи по начин, че някой от съделителите да получи само парично уравнение, тъй като това би било принудителна продажба, което е недопустимо. В това се изразява принципът на равнопоставеност на страните. Негативните предпоставки за прилагане на чл. 353 ГПК – съставянето на дялове и тегленето на жребий да е невъзможно или много неудобно, са дефинирани в т. 5 от Постановление № 7/1973 г. на Пленума на Върховният съд, чийто постановки също не са загубили силата си.

Според приетото невъзможността за теглене на жребий е налице, „когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни“.

В ТР е прието и че няма изискване в закона - ЗН и ГПК, дяловете да се формират от еднородни имоти. Необходимо е обособените реални дялове да 4 бъдат съобразени с обема права на съделителите, за да се избегне парично уравнение дяловете на съделителите на значителна стойност. Следователно за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение, т. е. да са еднородни /в този смисъл Тълкувателно решение № 2 от 11.04.2022 г. по т. д. № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС/.

Съделителите са направили искания за искания за поставяне в дял както следва: С. В. И.: ПИ ******, кв. 38 с площ 1049,00 кв.м; В. А. Д.: Апартамент № 103; Е. И. Б.: ПИ с идентификатор ******, заедно с построената едноетажна жилищна сграда; А. Д. Г.: ПИ с идентификатор ******, заедно с построената едноетажна жилищна сграда. Предвид квотите в съсобствеността е правилно именно на В. А. Д. да се постави в дял: Апартамент № 103, а на С. В. И. в дял ПИ ******, кв. 38 (при последното съдът взе предвид поголямата площ на ПИ ****** от XI-71).

Видно от представените от страните молби за искания за поставяне в дял, възниква проблемът дали на Е. И. Б. или на А. Д. Г. да бъде възложен ПИ с идентификатор ******, заедно с построената едноетажна жилищна сграда.

Преценката кой от имотите в дял на кой от съделителите да бъде поставен, се извършва при съобразяване на съотношението между пазарната оценка на имота и стойността на дела на съответния съделител в съсобствеността. Друг критерий е извършването на подобрения в някой от имотите – ако някой от съделителите е извършил в един от имотите значителни подобрения, този имот следва да бъде поставен в негов дял.