Определение № 3671 от 24.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3671 гр. София, 24.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20258002901747 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Ф. С. срещу решение № 410 от 07.04.2025г. по в.гр.д. № 236/2025г. на Апелативен съд - София в частта, с която е потвърдено решение № 260486 от 16.09.2024г. по гр.д. № 3316/2019г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу „Застрахователно акционерно дружество „Асет Иншурънс““ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ над размера от 400 000 лева до пълните претендирани 800 000 лева, със законна лихва за забава от 14.11.2018г. до окончателното плащане. Търсеното обезщетение е за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания от травматични увреждания) при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.05.2018г. по причина на водача на товарен автомобил “Мерцедес“, модел „2540 Л Актрос“, с ДК № С 0103 ХА, гражданска отговорност на когото е била застрахована при застрахователното дружество.

Касаторът намира въззивното решение в обжалваната част неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Излага оплаквания, че определеното от 1 въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Въззивният съд не е взел предвид всички обективно съществуващи факти – високия интензитет на търпените болки и страдания и продължителния период на лечение. В тази връзка от касатора са посочени конкретно причинените на Е. Ф. С. травматични увреждания, които са в пряка причинна връзка с претърпяното ПТП, както и извършените оперативни интервенции. Според страната е следвало да се отчете бавният и продължителен лечебен и възстановителен период, както и обстоятелството, че увредената е била 8 месеца нетрудоспособна, а към момента й е призната трайна неработоспособност 100% с чужда помощ пожизнено. Състоянието на ищцата е безпомощно. Тя не може да съществува сама. Не са били съобразени също лимитите по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, икономическата обстановка и инфлационните процеси в страната към момента на настъпване на деликта.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд - касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1.) Задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия?

Според касатора въззивното решение в обжалваната част е постановено в противоречие с ППВС № 4/1968г., както и с решение № 118 от 24.10.2023г. по гр.д. № 953/2023г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

2.) Следва ли при определяне на справедливото застрахователно 2 обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?

Във връзка с въпроса касаторът сочи решение № 28 от 09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 4 от 08.03.2021г. по т.д. № 2940/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

От насрещната страна по жалбата „Застрахователно акционерно дружество „Асет Иншурънс““ АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна.

Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

От дружеството е подадена насрещна касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд за заплащане на обезщетение по чл. 432, ал. 1 от КЗ над размера от 200 000 лева до присъдените 400 000 лева. „Застрахователно акционерно дружество „Асет Иншурънс““ АД счита, че в тази част въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Иска решението да бъде допуснато до касация, частично отменено и присъденото на Е. Ф. С. обезщетение – намалено на 200 000 лева.

Представено е изложение с формулирани два въпроса - относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и оплаквания, релевирани с въззивната жалба, както и за задължението на този съд да съобрази икономическата конюнктура към датата на деликта. Посочените допълнителни основания за допускане на касационно обжалване са по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба на Е. Ф. С. е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от 3 обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да постанови решението си, с което насрещната въззивна жалба на Е.

Ф. С. е била оставена без уважение, съставът на Апелативен съд - София е приел, че към 10.05.2018г. „Застрахователно акционерно дружество „Асет Иншурънс““ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно товарен автомобил “Мерцедес“, модел „2540 Л Актрос“, с ДК № С 0103 ХА. На същата дата, около 13.45ч., в гр. София, на кръстовището на ул. „Резбарска“ е настъпило пътнотранспортно произшествие. При управление на товарния автомобил в нарушение на правилата за движение по пътищата (чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП и чл.120, ал.1, т.3 от ЗДвП), Д. Д. Д., навлязъл на пешеходна пътека, регулирана с пешеходен светофар, спрял в зоната за пресичане на пешеходци, след което потеглил, без да следи пътната обстановка пред товарния автомобил и без да се убеди, че пътят пред него е свободен. Той не забелязал навлизащата от дясно на ляво спрямо посоката му на движение пешеходка Е. Ф. С., на 63 години, и по непредпазливост я ударил. След удара с превозното средство пешеходката паднала напред и с глава наляво, автомобилът преминал през нея и я влачил. Единият й крак бил прегазен, както и са били причинени множество други телесни увреждания.

Виновното противоправно поведение на водача Д. Д. Д. е било прието за установено по реда на чл. 300 от ГПК въз основа на влязлата в сила присъда от 27.04.2022г. по н.о.х.д. № 16522/2020 г. на Софийски районен съд. С нея той е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“, пр.

1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. С решение № 234/05.04.2023 г. по н.о.х.д. № 2492/2022 г. на Софийски градски съд присъдата е изменена единствено в частта относно наложеното наказание. Обстоятелствата относно механизма на ПТП са били потвърдени и от изслушана пред Софийски градски съд съдебна автотехническа експертиза. Като свидетел е бил разпитан също водачът на 4 лекия автомобил „Мерцедес“.

За уврежданията на Е. Ф. С. и проведеното лечение в първоинстанционното производство е била изслушана съдебно-медицинска експертиза, както и е била приета медицинска документация. Въз основа на тези доказателства въззивният съд е направил извод, че в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие ищцата е получила телесни увреждания с травматичен характер: съчетана травма - травматичен шок, състояние дължащо се на политравма, реализиращо разстройство на здравето, с опасност за живота; контузия на главата с голяма скалпова рана: челно – слепоочно-тилно - деколман на скалпа с дължина 40 см; рани на дясна мишница, рани на дясна предмишница - деколман; рана на дясна подбедрица; мекотъканен дефект от коляното до глезена и петата вдясно, самостоятелно и съвкупно, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота; линеен раневи белег в лявата част на челото, около 10 см, с наличие на следи от хирургически бодове, характеризиращо се като обезобразяване на лицето; коремна травма с лезии на вътрекоремни кухи органи, с просмукване на перитонеума над симфизата, наложило евакуация на кръв, кръвни съсиреци 700 мл., представляваща общо разстройство на здравето, опасно за живота; счупване на таза: на двете срамни кости; счупване многофрагментно с разместване на костните фрагменти на страничната маса на кръстната кост в дясно и счупване на напречния израстък на 5-ти поясен прешлен, и двете довели до трайно затруднение на движенията на долните крайници/снагата за срок по-дълъг от 30 дни; открито разместено счупване на дясната подбедрица (голямопищялна и малкопищялна кости); счупване на десния ацеталабулум (главулечна явка), в която ляга главата на бедрената кост; травми на горните крайници: счупване на главата на дясна раменна кост, разместено с деформация на крайника в областта на дясното рамо; открити разместени, многофрагментни счупвания на лъчевата и лакътната кости на дясна предмишница.

Във връзка с лечението на ищцата са били предприети множество оперативни интервенции (седем). Първоначално за периода до 31.05.2018г. е било извършено хирургично отваряне на коремната кухина с евакуация на 700 мл. кръвенисти течности и коагулуми. Извършена е била също реплантация на скалп. По спешност е била направена ампутация през горна трета на дясна подбедрица поради смачкване и авиталност на меките тъкани на същата, оформен ампутационен чукан. При увреди на дясна 5 предмишница, е била извършена хирургическа обработка и фиксация.

Извършена е била кръвна репозиция и метална фиксация на дясна раменна кост, както и некротомия и свободна кожна пластика с автоприсадък от корема на дясна предмишница. След изписването й ищцата отново е била хоспитализирана, като на 19.07.2018г. е била направена кръвна репозиция и метална фиксация на дясна лакътна кост.

Също съгласно възприетото от въззивния съд въз основа на събраните доказателства, ищцата е била временно нетрудоспособна (8 месеца), а в последствие – и трайно инвалидизирана (100%). Поради ампутираната дясна подбедрица под коляното движението й е било със затруднена походка и чужда помощ. Имала е всекидневни затруднения в бита, както и последици от преживения стрес - страх да излиза навън, със смущения в съня. Налице са били още ограничени движения в дясна раменна става (вдигала с дясна ръка до 90 гр., при нормата 180 гр., 5-ти пръст е бил във флексорна контрактура.

Ищцата се оплаквала от периодични болки в корема, поради което взема слабителни лекарства. Имала болки в областта на реплантирания скалп.

Останали са трайни белези по тялото — корем, чело, дясна мишница и дясна предмишница.

Относно физическото и психическо състояние на ищцата и проведеното лечение съставът на Апелативен съд - София е съобразил също показанията на Надежда Табачка, нейна дъщеря. Свидетелката е дала показания, че когато разбрала за ампутацията, която била извършена със съгласието на дъщеря й, ищцата казала, че ако е зависило от нея, никога нямало да даде разрешение.

Месец и половина била в легнало положение. Правила рехабилитации, получила рани, ръката й се възпалявала. След 6 месеца била в инвалидна количка. На третия месец започнала да сяда и ходили да й направят протеза, която не била сполучлива, тъй като разранявала. Можела да я ползва да стане еднократно до тоалетна. Повече стояла на количката и на стола за тоалетна.