Решение № 13676 от 09.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13676 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. Н. при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. Н. Гражданско дело №

20241110142102 по описа за 2024 година

Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ и по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Т.“ ЕАД срещу П. Р. И., както следва:

-иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 1474.91 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 36, находящ се в гр.София, ж.к. „Младост 1“ бл.88А, вх.Б, ет.5, абонатен № 86987, за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 12.09.2023 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 217.18 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 29.08.2023 г.;

-иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 18.72 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 12.09.2023 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване 1 съществуване на вземане за сумата 4.44 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 29.08.2023 г. и срещу Р. Р. И., както следва:

-иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 1474.91 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 36, находящ се в гр.София, ж.к. „Младост 1“ бл.88А, вх.Б, ет.5, абонатен № 86987, за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 12.09.2023 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 217.18 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 29.08.2023 г.;

-иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 18.72 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 12.09.2023 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 4.44 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 29.08.2023 г.

Ответникът П. Р. И. е получила препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор, чрез адвокат И. Н.-пълномощник. Оспорва предявените искове по основание и размер. Заявява, че не е потребител на топлинна енергия, респ. не е собственик/ползвател на имота. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Претендира разноски.

Ответникът Р. Р. И. е получила препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор, чрез адвокат Д. Ч.-пълномощник. Оспорва предявените искове по основание и размер. Заявява, че не е потребител на топлинна енергия, респ. не е собственик/ползвател на имота. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Претендира разноски.

С Определение № 25991/15.06.2025 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „Н.“ АД.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Представен е Протокол от 19.08.2002 г. за проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/ 2 за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В изпълнение на взетото решение е сключен Договор о т 19.09.2002 г., между Етажната собственост, където се намира процесното жилище и Фирмата за дялово разпределение. По делото е прeдставен Договор № Д-О-68/03.06.2020 г. между ищец и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца и третото лицепомагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имота е топлоснабден. А и ответниците не възразяват, че процесния имот е топлоснабден.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., следователно и към процесния период) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице - ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Следователно тази законова уредба свързва качеството потребител с лицето, което е носител на право на собственост или ограничено вещно право на ползване по отношение на топлоснабдения имот. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

По делото от представения Нотариален акт за собственост върху апартамент построен върху държавно място от ЖСК „Ремонтстрой 83“ № 100, том XXXXVIII, дело 8532/15.11.1990 г. се установи, че процесния имот- апартамент № 36, находящ се в гр.София, ж.к. „Младост 1“ бл.88А, вх.Б, ет.5 е собственост на Радойко И. Влъчков. От Удостоверение за наследници № 37/30.06.2000 г. се установява, че Радойко И. Влъчков е починал на 24.06.2000 г., като се наследява от Б.П.В.-съпруга; Р. Р. И.-син и П. Р. И.-дъщеря. От Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.09 г. по искане № 80/06.07.2026 г. се установява, че Б.П.В. е починала на 10.06.2019 г., която се наследява по равни части от Р. Р.

И.-син и П. Р. И.-дъщеря. Още повече, че ответниците не проведоха обратно доказване.

В мотивите на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК при ВКС е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената 3 топлинна енергия.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Предвид изложеното, ответниците се явяват потребители по смисъла на закона на доставената за имота топлинна енергия и са страна по облигационното правоотношение с „Т.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на СД на „Т.“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, в сила от 10.07.2016 г.

Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи задължението за топлинна енергия, включва сума за отопление от 467.57 лева; сума за битово-горещо водоснабдяване от 1462.19 лева; сумата от изравнителните сметки (за доплащане) от 1140.02 лева /изчислена от ССЕ и/, като е извършено плащане от 119.94 лева .

Така се получава общо сумата от 2949.84 лева, включваща сумите за отопление, за битовогорещо водоснабдяване и за изравнителни сметки (за възстановяване), като е отчетено и извършеното плащане от 119.94 лева както и лихва от 603.17 лева, считана от първия ден след срока на забавата за плащане на задължението до 29.08.2023 г.

Ответникът е въвел надлежно възражение за погасителна давност, което следва да бъде разгледано, като в случая следва да се вземе предвид, че ищецът твърди, че към процесния договор за покупко-продажба на топлинна енергия е приложим чл. 33 от Общите условия, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Т.“ ЕАД и са одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл.150, ал.1 ЗЕ, в сила от 10.07.2016 г., съобразно което клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал.2, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по тълкувателно дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС периодичното изпълнение на задължението на потребителя на топлинна енергия е задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и в тази връзка се прилага тригодишната давност. Заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 12.09.2023 г., поради което от този момент по аргумент от чл. 116, б. „б” от ЗЗД, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК е прекъснато теченето на специалната погасителна давност, като от този момент назад са погасени по давност вземанията, от която изискуемост е изминал период от три години и повече (т.е. до 11.09.2020 г. ) . В случая по делото липсват доказателства, че ответника е изпълнил надлежно и своевременно задълженията си, като с оглед клаузата от Общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД (въвеждаща 4 принципа dies interpellat pro homine), следва да се направи извод, че ответника е изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Според вещото лице са налице вземания станали изискуеми преди 11.09.2020 г., в размер на 130.53 лева, представляващи главница и 40.00 лева-лихва. В тази връзка и предвид диспозитивното начало в гражданския процес, предвидено в чл.6 ГПК, предявения иск следва да бъде уважен за сумата от 1441.48 евро(равностойността на 2819.29 лева), или по 720.74 евро ( равностойността на 1409.65 лева) за всеки ответник, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 12.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 12.09.2023 г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 2949.82 лева (или по 1474.91 лева срещу всеки ответник) и за периода от 01.05.2020 г. до 11.09.2020 г. следва да бъде отхвърлен.