Решение № 24 от 01.03.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Кюстендил, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Георгиева

Мария Ст. Танева при участието на секретаря Мая Др. Стойнева в присъствието на прокурора ИВ. В. ИЛ. като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно административно наказателно дело № 20211500600591 по описа за 2021 година

Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ НПК във вр. с глава ХХVІІІ НПК. Образувано е по

ПРОТЕСТ на КнРП - ТО Дупница срещу Решение №

260278/27.09.2021 г. на ДнРС, постановено по АНД № 402/2021 г. по описа на съда, с което обвиняемия ПЛ. СТ. ИВ., ЕГН **********, от с. *********, общ. ********** е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.325 ал.1 НК и на основание чл.305 ал.6 НПК му е наложено административно наказание“глоба“ от ***** лв. за нарушение на чл.185 ал.1 във вр. с чл.60ал.1 т.3 а б.“а“ ЗОБВВПИ. Релевирани са доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението и се поддържа, че при правилно установена фактическа обстановка съдът е направен грешен правен извод за неосъществяване на престъпление по чл.325 ал.1 НК от обективна и субективна страна от обвиняемия. Излагат се в протеста доводи за наличие на поведение на подсъдимия, грубо нарушаващо обществения ред – изстрел в центъра на населено място, предизвикало възмущението на свидетелите Д.Й. и Б.С.. Моли се за отмяна на решението по тези съображения и постановяване на ново осъдително решение, с което обвиняемия да бъде признат за виновен по обвинението по чл.325 ал.1 НК, с приложение на чл.78 а НК. Доказателствени искания в протеста не са направени..

В о.с.з. прокурорът поддържа протеста и моли за уважаването му, като подсъдимия бъде признат за виновен по обвинението поради засягането на различни обществени 1 отношения.

Защитникът на обвиняемия адв.Г. пледира за потвърждаване на І-инстанционната присъда поради недоказаност на елементи от обвинението.

КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му по чл.313 и сл.НПК правомощия, намери протеста за допустим като подаден в законовия срок и от надлежна страна и прие от фактическа и правна страна следното:

С атакуваното решение обвиняемия ПЛ. СТ. ИВ., ЕГН ********** е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.325 ал.1 НК – за това, че на ***** г. около ****** на стария площад в с.*********, общ. **********, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като е произвел изстрел с ловна пушка по собственото си куче, намиращо се на площада. На основание чл.305 ал.6 НПК с решението е наложено на И. административно наказание“глоба“ в размер на ***** лв. на основание чл.185 ал.1 във вр. с чл.60 ал.1 т.3а б.“а“ ЗОБВВПИ, като веществените доказателства – 1 бр.ловна пушка марка и модел“***************; 1бр. ловна пушка марка и модел***********, **************и ловна карабина марка и модел“******************, ********** и описаните в решението видове патрони, предадени с протокол за доброволно предаване от ***** г. е постановено да се върнат на собственика след влизане на решението в сила

ДнРС с решението си е установил правилно фактическата обстановка по делото, като е приел, че обвиняемият Пл.И. е ловец и притежава разрешително за носене на ловно оръжие и във връзка с това си занятие имал две ловни кучета. Кучетата били отглежадни в дворно място в близост до къщата – през улицата.

На ***** г. около обяд обвиняемият чистил ловното си оръжие в двора на къщата си в с.*********. Съпругата му - св. Л. И.а също била на двора, тъй като мислели да обядват под навеса.Обвиняемият помолил съпругата си да прибере кучетата, които по-рано пуснал навън да се разходят, а той останал на двора. Св.И.а излязла на улицата и извикала кучетата. Помалкото кученце се прибрало, а по-голямото отказало да се прибере. Тогава св.И.а го притеглила за каишката, но кучето я захапало за ръката и тя изпищяла. Обвиняемият чул писъка и излязъл на улицата. Съпругата му му обяснила, че кучето я захапало за ръката при опита си да го прибере. Ядосан от поведението на кучето, обвиняемият взел ловната си пушка, която била заредена със сачми и стрелял по кучето, което се намирало на улицататупик в близост до къщата на обвиняемия. Кучето било уцелено в тялото и избягало, а впоследствие изчезнало.

Св.Б.С., която живеела на около 100 м от обивняемия, видяла сулчилото се. След около десетина минути св.Д.Й. сигнализирал за случая на тел.112.

По сигнала за произведен изстрел на улицата в населеното място на място около 1 час по-късно отишли полицейските служители – свидетелите И.Ц. и И.С.. Обвиняемият, който бил във видимо нетрезво състояние, оказал съдействие на полицаите, като им предал 2 пушката, с която е стрелял. Полицаите видели и пострадалото куче, което лежало в тревата встрани от улицата и имало видима следа от рана, но се движело.

Съдът е анализирал доказателствата, въз основа на които е установил фактическата обстановка, като е кредитирал показанията на полицейските служители като незаинтересовани и обективни. Показанията на св. С. също са кредитирани изцяло, тъй като тя е пряк очевидец и е заявила, че обвиняемият е излязъл от къщата си и е стрелял по кучето на улицата и след това се е прибрал.

Доказателственият анализ следва да се допълни с това, че показанията на св.Л.И.а се кредитират частично само в частите им, в които се подкрепят от горепосочените кредитирани доказателства – че кучето е отказало да се прибере и я е ухапало по ръката, което е предизвикало последващите действия на обвиняемия –стрелбата по намиращото се на улицата в близост до къщата на св.С. и къщата на обвиняемия. В останалите им части – че полицаите дошли около 2 часа след случая и че обвиняемият при идването на полицаите не употребил алкохол, а след това по време на обяда, показанията й не се кредитират, тъй като са опровергани от показанията на полицейсикте служители.

Обясненията на обвиняемия в с.з. също се кредитират частично само в частите им, в които се подкрепят от кредитираните доказателстав – че е стрелял по кучето с пушката със сачми за пъдпъдъци, че то е останало живо и относно причината за стрелбата - че кучето ухапало жена му по ръката при опит да го прибере. В тези части те са годно доказателствено средство. В останалата им част – че не е убил употребил алкохол, когато дошли полицаите и че не е излизал от двора си, а е стрелял вътре в двора, обясненията му са опревергани от показанията на полицейските служители и на св.С., която видяла къде е произведен изстрела. Поради това в тези им части обясненията представляват защитна теза.

При така установеното от фактическа страна І-инстанционният съд е приел, че обвиняемият не е осъществил състава на престъплението по чл.325 ал.1 НК, тъй като действията му - произвеждане на изстрел по собственото му куче - са били насочени изцяло към животното, предизвикани от поведението на последното. Затова съдът е приел, че стрелбата по животното е проява на нехуманно отношение и проява на жестокост, но не и хулиганска проява по см.на чл.325 ал.1 НК. Съдът е приел и субективна несъставомерност на обвинението.

Съдът е приел, че извършеното от обвиняемия не представлява и престъпление по чл.325 б ал.1 НК, защото не е постигнат съставомерния резултат по см.на този текст – настъпване на смърт или трайно увреждане на животното, поради което липсва обективната страна и на това престъпление и следователно – липсва и субективната му страна.

Настоящият състав споделя изводите на І-инстанционния съд за несъставомерност на обвинението и липса на престъпление по чл.325 б ал.1 НК изцяло, като ги допълва със следното: За да е съставомерно престъплението „хулиганство“ по основния състав на чл.325 ал.1 НК, трябва да са извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно енуважение към обществото.Стрелбата на улицата / а не на площада, 3 както е посочеон в постановлението/,макар и по собственото куче, е укоримо деяние, но то в никакъв случай не е насочено към нарушаване на обществения ред, още по-малко – към изразяване на явно неуважение към обществото. Както се посочи вече, ухапването от кучето на съпругата на обвиняемия ог е ядосало и това е причината да вземе пушката и да простреля кучето. Наблизо не е имало никакви хора, св.С. от терасата на къщата си е видяла това, а св.Й. от къщата си е чул изстрела. Затова престъплението по чл.325 ал.1 НК е несъставомерно от обективна страна.

Обвинението по чл.325 ал.1 НК е несъставомерно и от субективната му страна, защото целта на обвиняемия с прострелването на кучето не е била да наруши обществения ред и да изрази явон енуважеине към обществото, а да накаже кучето за постъпката му – предхождащото ухапване съпругата на подсъдимия. Затова следва да се приеме, че липсва какъвто и да било умисъл за хулиганство у обвиняемия. А липсата на обективна и субективна страна на обвинението означава, че няма извършено виновно наказуемо престъпление и признаването на обвиняемия зеа невиновен и оправдаването за по обвинението за престъпление по чл.325 ал.1 НК е правилно и законосъобразно.

По-нататък в мотивите на решението с ДнРС е приел, че обв.И. като ловец, при осъществяване на правно регламентирана дейност с огнестрелни оръжия и боеприпаси за ловни цели, за които има надлежно разрешение, е нарушил забраната за носене и употреба на огнестрелни оръжия с цел, различна от целта, за която са придобити и която е визирана в чл.60 ал.1 т.3а б.“а“ ЗОБВВПИ. Затова съдът е ангажирал административно-наказателната отговорност на обвиняемия по санкционната норма на чл.185 ал.1 ЗОБВВПИ и след преценка на семейното и материално положение на обвиняемия му е наложил административно наказание „глоба“ в минималния размер от ***** лв.

И тези изводи се споделят изцяло от настоящия състав като правилни и законосъобразни.

Защото І-инстанционният съд е ангажирал административно-наказателната отговорност на обвиняемия в изпълнение разпоредбата на чл.305 ал.6 във вр. с чл.301 ал.4 НПК, тъй като при същите обстоятелства, описани в постановлението, обвиняемият е нарушил разпоредбата на чл.60 ал.1 т.3а б.“а“ ЗОБВВПИ и законосъобразно е наказан за извършено административно нарушение, а не за престъпление. Размерът на глобата е законосъобразно и справедливо определен, съответен е на вида и тежестта на извършеното административно нарушение и на чл.12 ЗАНН и не се налага неговото изменение.

По така изложените съображения въззивният съд намери доводите в протеста за отмяна на решението и признаване на обвиняемия за виновен в извършването на престъпление по чл.325 ал.1 НК за неоснователни.

Извън изложеното, при служебната проверка на решението въззивният съд не намери основания за неговата отмяна извън сочените в протеста.

Предвид всичко изложено решението на ДнРС следва да се потърди като правилно и законосъобразно и на основание чл.338 във вр. с чл.378 ал.5 НПК Кюстендилският окръжен съд

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2602678/27.09.2021 г. на ДнРС, постановено по АНД № 402/2021 г. по описа на съда.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5