Решение № 886 от 10.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 886 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев при участието на секретаря Галина Ил. С. като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Търговско дело №

20211100901946 по описа за 2021 година

Производството е по предявени от „Ф.М.“ ООД (с настоящо наименование „Ф.“ ЕООД) срещу „П. 73“ ООД при условията на обективно кумулативно съединяване: 1) осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 30 200,00 лв. – възнаграждение, дължимо по договор за консултантска услуга от 22.01.2020г.; 2) осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 2 055,28 лв. – лихви за забава, изтекли върху главното вземане в периода от 01.02.2021г. до 03.10.2021г.

Според твърденията в исковата молба договорът от 22.01.2020г. е сключен за предоставяне на консултантски услуги от ищеца във връзка с кандидатстване на ответника за финансиране по Мярка 2.3 „Насърчаване на нови производители на аквакултури, развиващи устойчиви култури“ по Програма за морско дело и рибарство 2014 – 2020г. срещу възнаграждение в общ размер 36 200,00 лв. с включен ДДС, платимо на две авансови плащания в размери от по 3 000,00 лв. и окончателно плащане в размер на 30 200,00 лв., дължимо в срок от 60 дни от сключване на договор за безвъзмездна финансова помощ по програмата. Ответникът е платил авансовите плащания, сключил е административен договор за предоставяне на финансовата помощ на 01.12.2020г. въз основа на изготвените от ищеца документи по договора за консултантски услуги, но не е платил остатъка от възнаграждението в уговорения срок.

Ответникът оспорва исковете с възражение за неизпълнен договор (конкретните твърдения са, че съставеният технологичен проект за изграждане и оборудване на нов обект за аквакултури – язовир „Влашки дол“, за чието изпълнение е сключен административният договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, е негоден и неприложим, тъй като предвижда необходим воден слой за изграждане и експлоатация на садкова инсталация от 6,5 – 7,0 м., а водният слой в най-дълбоката част на язовира е 5,5 м.), като с отговора срещу исковата молба отправя и изявление до ищеца за разваляне на договора за консултантски услуги на посоченото основание.

С допълнителната искова молба ищецът оспорва възражението на ответника и правото му 1 да развали договора между страните със следните съображения: 1) задълженията на ищеца по договора за консултантски услуги не включват и задължения във връзка с изготвяне на технологичния проект; 2) ответникът е приел извършената от ищеца работа по договора за консултантски услуги най-късно на датата 01.12.2020г., на която е сключил административният договор за предоставяне на финансова помощ; 3) възражения за недостатъци в извършената работа от ищеца по договора за консултантски услуги не са заявени от ответника в срока по чл. 265, ал. 3 ЗЗД; 4) самият технологичен проект представлява годен проект за изпълнение и финансиране по програмата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, което е установено с актовете на административни органи, постановени във връзка с този проект; 5) изграждането на садковата инсталация в процесния язовир представлява една от деветте дейности, за които е сключен административният договор за предоставяне на финансова помощ по програмата, поради което твърдяното от ответника неизпълнение на договорни задължения на ищеца, дори да е налице, не може да породи право на ищеца да развали договора за консултантски услуги в пълния обем на учредената с този договор облигационна връзка между страните.

С допълнителния отговор ответникът излага съображения, че: 1) договорът между страните разкрива белези на договор за изработка, но и на договор за поръчка, поради което правилата на чл. 264 и 265 ЗЗД не могат да намерят пряко приложение в отношенията по изпълнението на процесния договор; 2) технологичният проект представлява именно един от посочените в договора „всички необходими документи във връзка с кандидатстването по Мярка 2.3“ , чието изготвяне е регламентирано като задължение на ищеца; 3) техническата неприложимост на проекта представлява недостатък, който не може да се открие при обикновения начин на приемане на работата по договора; 4) ищецът няма право на пълния размер на уговореното възнаграждение по договора, тъй като задълженията му включват и действия по управление и отчитане на финансирания проект. Излага твърдения, че технологичният проект е изготвен именно по възлагане от ищеца и от лице, с което ответникът няма правоотношения, както и че ответникът своевременно е уведомил ищеца за недостатъците на проекта.

Сключването и съдържанието на договора за консултантски услуги, както и сключването и съдържанието на административния договор за предоставяне на финансова помощ, не са предмет на спор между страните.

Също безспорно е по делото, че административният договор е сключен от ответника въз основа на изготвени от ищеца документи за кандидатстване за финансова помощ, както и че предметът на административния договор включва финансиране на дейностите, описани в технологичния проект, който е представен с отговора срещу исковата молба.

Основният спорен въпрос между страните по делото касае наличието или липсата на задължения на ищеца по договора от 22.01.2020г. за съставяне на въпросния технологичен проект.

Според клаузата на т. 1.2 от процесния договор, консултантските услуги, които ищецът се е задължил да предостави на ответника по договора включват: „изготвянето на проектно предложение – бизнес план и заявление за подпомагане, както и всички необходими документи (заявление към РИОСВ, община и др.) във връзка с кандидатстването на ответника по Мярка 2.3 „Насърчаване на нови производители на аквакултури, развиващи устойчиви култури; подаването на проектното предложение в ИСУН 2020; управлението на проекта след одобрението му и подписването на договор между ответника и управляващия на програмата за морско дело и рибарство, като ищецът координира цялостното изпълнение на проекта, както и изготвя всички 2 заявки за плащане и всички необходими документи по отчитане и изпълнението на проекта; отчитането на одобрения проект в ИСУН 2020г.“.

Както е посочено и в доклада на делото по чл. 375, ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1 ГПК, съдържанието на цитираната клауза (която изчерпва регламентацията в процесния договор на основните задължения на ищеца по договора) не дава възможност за безусловен извод дали регламентираните в клаузата задължения на ищеца включват и задължения за изготвяне на технологичен проект за изграждане на обекта за аквакултури, за чието финансиране чрез средства от Европейските фондове и по предвидената за това процедура ищецът се е задължил да предостави консултантски услуги на ответника с процесния договор.

Съвкупната преценка на съдържанието на клаузата с останалите клаузи на договора, целта на самия договор и обичайните правила, наложени при сключване на договори с идентичен предмет – предоставяне на консултантски услуги при кандидатстване за финансиране със средства от Европейските фондове, а включително и нормативните правила за осъществяване на въпросната дейност, регламентирани в ЗУСЕФСУ, предпоставят извода, че задълженията на ищеца по т. 1.2 от процесния договор включват и се изчерпват до задължения за изготвяне на документите, необходими за изпълнение на нормативно установените изисквания относно форма, реквизити и съдържание на проектното предложение и останалите документи, необходими за отпускане на финансова помощ за финансиране на дейността на ответника, но не включват задължения за определяне на вида, обема и технологичните параметри на тази дейност, които са в пределите на свободната стопанска инициатива на ответника при осъществяване на въпросната дейност, а в частност – и задължения за изготвяне на технологичния проект за осъществяване на самата дейност.

Доказателства относно съдържанието на преговорите между страните за сключване на процесния договор или техни изявления във връзка с изпълнението на договора, респективно други доказателства, които да обусловят изводи, че предметът на договора включва и задължения на ищеца за изготвяне на технологичния проект за финансираната дейност, не са събрани в производството по делото.

При горните съображения и в приложение на последиците на доказателствена тежест по чл.

154, ал. 1 ГПК (указани с доклада на делото) съдът приема, че облигационните правоотношения, учредени с процесния договор, не включват задължения на ищеца във връзка с изготвянето на технологичния проект, представен с отговора срещу исковата молба и приет като писмено доказателство, поради което и възраженията на ответника, мотивирани с недостатъци на въпросния технологичен проект, поначало не могат да обусловят изводи за неизпълнение на задълженията на ищеца по договора.

Независимо и въпреки изложеното следва да се посочи, че възраженията на ответника за недостатъци на технологичния проект са основани единствено на твърдения, че предвиденият с проекта воден слой за изграждане и експлоатация на садкова инсталация от 6,5 – 7,0 м. не е съответен на водния слой на процесния язовир, който в най-дълбоката му част е с воден слой от 5,5 м., но тези твърдения, дори да са съответни на действителното положение и да обуславят недостатък на технологичния проект по смисъла на чл. 265, ал. 1 ЗЗД, при безспорно установения по делото факт, че язовирът е стопанисван от ответника по силата на договор за концесия, сключен преди процесния административен договор за финансиране (изрично така изявлението на процесуалния представител на ответника в проведеното открито съдебно заседание по делото), 3 изключва възможността за квалифициране на твърдяния от ответника недостатък на проекта като скрит недостатък по смисъла на чл. 264, ал. 2, пр. 2 ЗЗД (такъв, който не може да бъде установен от възложителя при приемане на възложената работа), доколкото проверката на съответствието между предвидения в технологичния проект минимално необходим воден слой за реализиране на проекта и действителната дълбочина на язовира не само е възможно при приемането на технологичния проект, но е и въпрос на полагане на елементарна грижа от концесионера на язовира при приемане на документите, изготвени от ищеца в изпълнение на процесния договор между страните, сред които ответникът твърди, че спада и въпросният технологичен проект.

Ето защо и дори да се приеме, че със сключването на процесния договор от 22.01.2020г. ищецът е поел и задължения за изготвяне и на технологичния проект за осъществяване на дейността, за чието финансиране ответникът е сключил административния договор за предоставяне на финансова помощ (факт, който по съображенията по-горе остана недоказан по делото), а самият проект има твърдените от ответника недостатъци (също недоказан факт по делото), въпросните недостатъци поначало не могат да обусловят право на ответника по чл. 265, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за съответно намаление на уговореното възнаграждение по договора, още по-малко право по чл. 87, ал. 1 ЗЗД за разваляне на договора с едностранно изявление до насрещната страна, тъй като съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД след изявлението на възложителя за приемане на извършената работа (извършено от ответника най-късно със сключването на административния договор от 01.12.2020г.) правата му, произтичащи от неточно или непълно изпълнение на договора от изпълнителя, се преклудират.

Изложеното предпоставя, че предявеният иск за присъждане на остатъка от уговореното възнаграждение по сключения между страните по делото договор за консултантска услуга от 22.01.2020г. се явява доказан по основание и за пълния му предявен размер от 30 200,00 лв.

Възраженията на ответника, че задълженията на ищеца по консултантския договор между страните включват и действия по управление и отчитане на финансирания проект по административния договор, а подобни действия не са извършвани от ищеца, не могат да обусловят различни изводи, тъй като: 1) изискуемостта на задължението на ответника за плащане на остатъка от уговореното възнаграждение в посочения размер от 30 200,00 лв. съгласно клаузата на т. 2.1 от договора за консултантска услуга не е обусловено от изпълнение на описаните задължения на ищеца, а именно и само от сключването на административен договор от ответника за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ; 2) неизпълнението на въпросните задължения на ищеца, предвидени в т. 1.2 от консултантския договор във връзка с отчитането на изпълнението на договора за финансова помощ, би могло да обуслови насрещни права на ответника (включително парични за обезщетение на вреди от неизпълнение на договорни задължения на ищеца, с които може да бъде извършено прихващане с паричното вземане на ищеца на възнаграждение по консултантския договор), но само в случай, че е осъществено основание за възникване на тези задължения на ищеца, а именно – изпълнение на задълженията на ответника по договора за финансова помощ и необходимост от извършване на действия от ищеца, необходими за отчитането на финансирания проект и получаването на финансовата помощ, но по делото е безспорно, че ответникът въобще не е предприел действия за изпълнение на проекта, за чието финансиране е сключен процесният административен договор.