Присъда № 1 от 16.01.2025, Районен съд - Разград

Мотиви към Присъда №1/16.01.2025г., постановена по НЧХД №268/2024г. по описа на Разградския районен съд .

Постъпила е тъжба от А Н Аот с. Я, обл.Р срещу М ЮС от гр. Р с обвинение за това, че на 23.12.2023г. в гр. Разград, подсъдимият е причинил на тъжителя лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия– престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Тъжителят е предявил и граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 5000 лв, ведно със законната лихва, като същата сума се претендира като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението.

В заседанието пред РРС повереникът на тъжителя поддържа тъжбата.

Подсъдимият е дал обяснения по делото, в които отрича виновността си. Твърди, че ударил тъжителя при самозащита. В последното заседание подсъдимият не се явява.

Защитникът на подсъдимия моли същият да бъде оправдан, тъй като счита, че не са събрани доказателства за виновността му.

Съдът като обсъди събраните доказателства намери за установено следното:

Подсъдимият М Ю С е роден на **.**.20**г. в гр.Р. Живее в гр. Р. Същият е неженен, осъждан.

Подсъдимият М С и тъжителят А А се познавали, тъй като подсъдимият бил син на съдружник на тъжителя. Отношенията между тъжителя и неговия съдружник /бащата на подсъдимия/ били влошени, поради спорове във връзка с общия им бизнес и водени в тази връзка дела. Това настроило и подсъдимия срещу тъжителя. На 22 –ри срещу 23.12.2023г. тъжителят А. А посетил нощен бар „No Mercy“ в хотелски комплекс „Cartoon“ в гр. Разград.

След полунощ, около 2.30 ч., вече на 23.12.2023г., тъжителят излязъл навън пред заведението. Тогава в близост спряло такси, от което излязъл подсъдимия М. С и се приближил до тъжителя. Заставайки до него подсъдимият го обхванал с една ръка /лявата/ през раменете и му казал, че трябва да се откаже от делата, които води срещу неговия баща.

След тези думи подсъдимият започнал да нанася удари с юмрук в лицето на тъжителя с дясната си ръка. Тъжителят се опитал да го изблъска за да се защити, но получил още удари от подсъдимия и паднал на земята. В близост имало патрулен полицейски автомобил, дошъл по друг повод, в който били свидетелите Т. Я и А. А, полицейски служители, които видели случващото се и се намесили за да преустановят конфликта. Те спрели подсъдимия и помогнали на тъжителя да се изправи. След това и тъжителят и подсъдимият били отведени в РПУ за снемане на обяснения, а вече след това тъжителят посетил ЦСМП Разград, където бил прегледан.

По настоящото дело е назначена медицинска експертиза, от заключението на която се установява, че на тъжителя са причинени следните увреждания: оток по средата на челната област, хематом и оток на орбитите по типа „травматични учила“, разкъсноконтузна рана на долния клепач на лявото око, оток и кръвонасядане на лявата лицева половина, клинични данни за сътресение на мозъка без обективно установена отпадна неврологична симптоматика. Описаните увреждания по своята медико-биологична характеристика обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия и отминават за срок до две седмици, без последици за физическото здраве.

Могат да бъдат получени от поне четири удара с юмрук по лицето и отговарят да са нанесени с дясната ръка на нападателя при фронтално или във фронтална равнина разположение с пострадалия. Не се констатира изпадане в безсъзнателно състояние.

Съдът намира изложената по-горе фактическа обстановка за доказана по несъмнен начин. Съществено значение имат показанията на полицейските служители Т. Я и 1

А. А, които са очевидци на конфликта и показанията им подкрепят изложените в тъжбата твърдения. В този смисъл версията на подсъдимия, че се бил защитавал е опровергана – според показанията на полицейските служители пострадалият просто опитал да се защити, като изблъска подсъдимия, но дори това не могъл да направи, защото ударите на подсъдимия го повалили на земята. От показанията на двамата полицейски служители се установява, че именно подсъдимият е нападнал пострадалия, а от експертизата се установява наличие на поне четири удара нанесени в лицето на пострадалия, което също сочи на несъстоятелност на защитната теза на подсъдимия. При това съдът намира показанията на полицейските служители за достоверни и ги кредитира, доколкото са в синхрон и с експертното заключение. Експертното заключение също се кредитира като явно обосновано.

С оглед изложеното съдът не кредитира показанията на св. Д С, приятел на подсъдимия, който твърди, че бил очевидец и подкрепя тезата на подсъдимия. Същият свидетел всъщност явно не е бил очевидец - полицейските служители сочат, че същият излязъл /заедно с други лица/ от заведението впоследствие, след като те вече се намесили. При това съдът намира, че показанията на св. Д. С са явно недостоверни и са повлияни от приятелството му с подсъдимия. Обясненията на самия подсъдим за самозащитна реакция, както се каза, са също недостоверни, поради оборването им от обсъдените доказателства. В този смисъл представените от подсъдимия снимки сочещи насиняване по тялото, не обосновават причинност с разглеждания инцидент. Разпитан е и бащата на подсъдимия – св.Ю. Х, чиито показания не допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото, тъй като не е очевидец. По думите му той се карал същия ден с тъжителя в телефонен разговор, като разбрал за инцидента отишъл в полицейското управление, но така или иначе показанията му не изясняват конкретния конфликт, защото свидетелят разказва това, което подсъдимият му разказал. Разпитана е и св. Б. А, съпруга на тъжителя, която описва състоянието му след инцидента. В крайна сметка, като се позовава на показанията на двамата полицейски служители и с оглед заключението на медицинската експертиза, съдът приема, че обстоятелствата по делото са несъмнено доказани.

Съдът направи следните правни изводи: С деянието си подсъдимия М Ю С е осъществил състава на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, тъй като на 23.12.2023г. в гр.

Разград, подсъдимият е причинил на тъжителя лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 НК– престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Подсъдимият е нанесъл неколкократно удари в лицето на пострадалия, при което го е повалил на земята и така й му причинил уврежданията, отчетени в медицинската експертиза. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл–целенасочено.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия съдът отчита, че спрямо него не са налице условия за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, тъй като е осъждан, а и чл.78а вече е прилаган спрямо него. Предвиденото наказание е лишаване от свобода до две години или пробация, като съдът намира, че в случая именно пробацията се явява адекватно наказание за разглеждания случай. При това на подсъдимия следва се наложи наказание пробация включваща следните пробационни мерки: 1.

Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година при периодичност на изпълнение два пъти седмично и 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

Частично основателен се явява предявеният от пострадалия граждански иск за неимуществени вреди. От неправомерното и виновно деяние на подсъдимия на пострадалия са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания. Отчита се и преживеният страх от пострадалия, причинен от деянието на подсъдимия. При това съдът намира, че с оглед причинените на пострадалия неимуществени вреди подсъдимия следва да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 2500 лв, ведно със законната лихва от датата на деликта. Този размер на обезщетението съдът намира за справедлив с оглед критериите на чл.52 от ЗЗД. В останалата му част /в частта му над 2500 лв до 5000 лв/ 2 гражданският иск следва да бъде отхвърлен като явно завишен и неоснователен в тази му част.

Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на пострадалия и направените от последния разноски, а също следва да бъде осъден да заплати по сметка на РРС сумата от 100 лв за държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№1 гр. Разград, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря РА.ЦА СТ. ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Наказателно дело частен характер № 20243330200268 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия М. Ю. С., роден на **.**.20**г. в гр.Р, ЕГН **********, неженен, осъждан ЗА ВИНОВЕН в това, че на 23.12.2023 г. в гр.

Разград е причинил лека телесна повреда на А. Н. А. от с.Я, обл.Р, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НКпрестъпление по чл.130, ал.1 НК, поради което на основание чл.54 НК във връзка с чл.57, ал.1 НК МУ НАЛАГА наказание „ПРОБАЦИЯ“, включваща следните пробационни мерки:

1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА, с периодичност на изпълнение ДВА ПЪТИ седмично и

2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА.

ОСЪЖДА подсъдимия М. Ю. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на А.

Н. А., ЕГН ********** сумата от 2500 лева, като обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от 23.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ гражданския иск в останалата му част до 5000 лева като неоснователен в тази му част.

ОСЪЖДА подсъдимия М. Ю. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на А.

Н. А., ЕГН ********** сумата от 1372 лева за деловодни разноски.

1

ОСЪЖДА подсъдимия М. Ю. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Разград сумата от 100 лева за държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15 - дневен срок от днес пред Окръжен съд Разград.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

2