Определение № 316 от 09.06.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 316 гр. Варна, 09.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Д.а

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно търговско дело № 20263001000240 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ГПК, образувано по частна жалба на адв.П. Д., пълномощник на ищцата Р. С. С., срещу определение рег.№216/20.04.2026г., постановено по ТД №170/2024г. на ОС-Добрич, по реда на чл.248 ГПК, с което съдът е отхвърлил молба на адв.Д., гр.София, в качеството му на пълномощник на страна в производството, за изменение на решение №20/17.02.2026г., в частта за определените и присъдени в полза на страната разноски съгласно чл.38 от ЗАдв.

Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно. Изтъкват се доводи, че съдът не е определил дължимото на пълномощника възнаграждение в справедлив размер съгласно Наредба №1/2004г. за възнагражденията за адв.работа, а именно в размер на 2 173 евро, с левова равностойност от 4 250 лева. По същество жалбоподателят излага следното:

Твърди се представяне на списък на разноските, в който е включено адв.възнаграждение, договорено по реда на чл.38 ЗАдв., което следва да е съобразено с Наредба №1/2004г. и въведения материален интерес по всеки от исковете. Представен бил договор с уговорка за престиране на безплатна адв. услуга. Въз основа на изложеното молителят счита, че съдът е следвало да определи възнаграждението му като пълномощник в размер на сумата от 2 173 евро. Излагат се съображения за завишаване и присъждане на адекватен размер на възнаграждението за предоставената правна помощ по делото. Изтъква се, че съгласно разпоредбата на чл.2, ал.9 от Наредба №1/2004г., размерът му се определя при приключване на производството в съответната инстанция, тъй като едва в този момент могат да се преценят действително извършените вид и обем процесуални действия.

Поддържа се довод, че съдът следва да приложи корективно решението на СЕС относно необвързващия характер на Наредбата за адв.възнаграждения. Счита, че не следва да бъдат определяни от съда възнаграждения за адв.работа под минимумите по цитираната Наредба.

Изтъква се като довод в тази връзка сравнение с договорените и изплатени възнаграждения в размери много над минимума по Наредбата. Твърди се, че относно определяне на тази категория възнаграждения е налице противоречива практика на съдилищата, по отношение на която ВАС следва да вземе становище и приеме точен механизъм за определянето им.

Продължаване практиката на съдилищата по неприлагане на подзаконовия акт, според 1 жалбоподателя, би довело до изкривяване пазара на предоставяните адв.услуги и отказ на адвокатите да предоставят безплатна правна помощ. Това от своя страна ще доведе до ограничаване достъпа до правна помощ на не малка част от населението, която има нужда от адв.услуга, но не може да си позволи заплащането й. Цитирана е актуална практика във връзка с възнагражденията, обективирана в определение №3476/20.12.2024г. по ЧТД №1945/2024г. на Първо т.о. на ВКС, съгласно което съдът действително не е обвързан от посочените в Наредбата минимуми, но няма пречка да изхожда от тях като инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адв.възнаграждения.

Поради изложеното, адвокатът, осъществил помощ по реда на чл.38 ЗАдв., претендира отмяна на определението и присъждане в негова полза на пълния дължим размер на възнаграждението, посочено от него по размер.

Съдът намира производството за допустимо – частната жалба срещу определението по разноските е подадена от легитимирана страна в производството, чрез редовно упълномощения процесуален представител, в чийто интерес е произнасянето по чл.248 ГПК, в законовия срок. Не е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна ЗАД ЕВРОИНС АД.

За да се произнесе по молбата съдът съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на Р. С. С. от гр.Добрич, действаща чрез адв.Н.Д. срещу ЗАД Евроинс АД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от нея в резултат на ПТП на 19.08.2024г. в гр.Добрич, причинено виновно от трето застраховано при ответното дружество по риска ГОА лице. Ищцата е била освободена от заплащане на държавни такси по делото, на основание чл.83, ал.1 ГПК съгласно определение №135/28.04.2025г. по първ.дело, но не и от разноските за същото /л.156/. Видно от приложените от ищцата доказателства, същата е представлявана по спора от адв.Д. и адв.Д. по реда на чл.38 от ЗАдв. /вж. на л.245 и сл./ В последно заседание е направено искане за определяне адв.възнаграждение в полза на адв.Д.. С решение №20/17.02.2026г. съдът е уважил предявените обективно кумулативно съединени искове по чл.432 КЗ вр.чл.51, ал.1 ЗЗД и чл.429, ал.2 КЗ за сумите 23 008.14 евро – обезщетение за неимуществени вреди, с левова равностойност на 44 999.74 лева както и за сумата от 1 709.50 евро, равняващи се на 3 343.49 лева, ведно със съответните законни лихви върху главниците. Съгласно мотивите на решението съдът е определил на адв.П. Д. адв.възнаграждение в размер на 500 евро, съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв. Разноски са присъдени и на насрещната страна съобразно отхвърлената част от исковете като същевременно застрахователят е осъден да заплати и дължимата държавна такса по спора, на осн.чл.78, ал.6 ГПК.

С молба от 18.03.2026г. адв.Д. и адв.П.Д., пълномощници на ищеца, са депозирали молба по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта на присъденото в тяхна полза адв. възнаграждение от 500 евро, което не съответства на чл.38 и чл.36 от ЗАдв., като се претендира определянето му в размер на 2 173 евро /с левова равностойност от 4 250 лева/. Изложени са подробни съображения, намерили израз и в коментираната по-горе частна жалба. По молбата на адв.Н.Д. производството по чл.248 ГПК е прекратено, тъй като съдът е приел, че същият няма интерес да иска изменение на присъдено по реда на чл.38 ЗАдв. възнаграждение на друг пълномощник – адв.П.Д..

Съобразно постъпило становище на ЗАД Евроинс АД, молбата по чл.248 ГПК е неоснователна. В същата били изложени аргументи единствено за приложение на посочените в Наредба №1/2004г. за възнагражденията за адв.работа минимуми, но не и относно извършената от съда преценка на фактическата и правна сложност на спора и останалите критерии при определяне на възнаграждението по чл.38 ЗАдв.

С определение №216/20.04.2026г. съдът е оставил без уважение искането на адв.Д. за изменение на решението в частта за разноските. В мотивите на акта си съдът е коментирал 2 именно критериите за определяне размер на адв.възнаграждение в хипотезата на предоставена безплатна правна помощ на страна в производството – фактическа и правна сложност на спора както и обема на извършените от процесуалния представител адв.Д. дейност по делото. Намерил е, че присъденото възнаграждение на последния в размер на 500 евро е справедливо и обосновано, ерго отговаря на чл.38 вр.чл.36, ал.2 ЗАдв.

По същество на молбата въззивният състав намира следното:

Съгласно чл.38, ал.2 ЗА, дължимото на адвоката – пълномощник възнаграждение се определя в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 ЗА. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, въведените с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, минимални размери на адвокатските възнаграждения и национална правна уредба, според която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер понисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС и националният съд следва да откаже да ги прилага. Следователно, при преценка размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК и при определяне на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение.

Съгласно определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, без да са обвързващи за съда. /в този смисъл е постоянната практика на съдилищата/ Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на представените услуги, като от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Съдът следва да съобрази при определяне на размера и правилото в чл.36, ал.2 ЗАд в . възнаграждението да бъде обосновано и справедливо.

В случая, при определяне размер на обосновано и справедливо адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца са съобразими предметът и сложността на производството, материалния интерес и осъществената от процесуалния представител защита, изразяваща се в депозиране на допълнителна искова молба /л.175 по делото/ съвместно с другия пълномощник адв.Н.Д., молба за неявяване в открито заседание /на л.207 по делото/, също съвместно подписана с адв.Д., молба за приобщаване на писмено доказателство /л.236/, приподписана от двамата пълномощници, подаване и подписване на списък по чл.80 ГПК, договор за правна помощ и пълномощно за тримата процесуални представители на ищцата /адв.Д., адв.Д. и адв.Д./, молби на л.318 по делото във връзка с изпълнение на съдебно присъдени суми и на л.350. Претендиращият адв.Д. не се е явявал в открито заседание, не е изразявал еднолично становище по процесуален или материален въпрос, на финала е посочена клиентска адв. сметка на адв.Н.Д. като същият е удостоверявал и получаване на съобщенията до страната. Констатацията при извършване преценка за обема на извършената адв.работа, съответства на действителното участие на пълномощника по делото. Същевременно, съдът отчита, че право на възнаграждение по спора има само един от пълномощниците съгласно правилото на чл.78, ал.1 ГПК и в случая такова възнаграждение се претендира от адв.Д., подписал договора за правна помощ.

Последователно в практиката на касационна инстанция се приема, че преценим при определяне отговорността за разноски е обхвата, не и конкретното съдържание, извън обективирането му /доколко е относимо и изчерпателно / или качество на осъществената процесуална защита / доколко е компетентна и задълбочена /, след като успешно е защитен конкретен материален интерес, като критерий е и размера на същия. Съобразимите като 3 критерии, фактическа и правна сложност на спора също се извеждат от предмета, вида и обхвата на предприетите процесуални действия, приложимите правни институти, отклоненията в развитието на производството и пр., т.е. все от обективни предпоставки, не и от субективна преценка на съда за качеството на предприетата защита, като се отчита единствено обективния резултат от същата. Критерий за този резултат е уважената част от иска. Като взе предвид размера, до който са уважени двата главни преки иска съобразно ориентировъчните размери в т.2 и т.4 на чл.7, ал.2 от Наредба за възнагражденията за адв.работа, съдът констатира, че страната претендира в пълен размер изчисления по Наредбата минимум единствено върху интереса, формиран от неимуществените вреди – 4 250 лева, или 2 173 евро, без да отчита уважения размер за имуществени вреди и без да начислява ДДС.

Действително, защитеният интерес не следва да е основен и водещ критерий при определяне възнаграждението по чл.38 ЗАдв., като практиката отдава предпочитание на критерия за фактическа и правна сложност на спора, но от друга страна определеният размер на адв.възнаграждение следва да е обоснован и справедлив. Съдът отчита и обстоятелството, че се касае за възнаграждение за първоинстанционно производство, което с оглед процесуалното поведение на застрахователя, разрешава окончателно спора. Извън спора за разноските, решението е влязло в законна сила поради липса на обжалване.