Определение № 1756 от 08.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1756 гр. Варна, 08.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500696 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от СИТИ КЕШ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София,р-н Младост, бул.Цариградско шосе №115Е, ет.5, срещу определение №1425/31.01.2025г., постановено по гр.д.№6123/2024г. на Варненски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решение №4276/28.11.24г. по гр.д.№6123/24г. на ВРС в частта за разноските.

В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното определение. Излага доводи за наличието на злоупотреба с процесуални права от страна на ищцата, която, чрез един и същ проц.представител, образувала множество искови производства с идентични страни, оспорени клаузи и идентични петитуми. Позовава се на съдебна практика и на практика на СЕС.

Сочи, че делото е без фактическа и правна сложност и е приключило в рамките на едно заседание, като счита, че разноските за адв.възнаграждение се явяват прекомерно завишени. Предвид това моли да бъде отменено обжалваното определение като се остави без уважение искането на ищеца за разноски, а в евентуалност да бъде намален адв.хонорар.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК от насрещната страна Г. А. К., е постъпил отговор на частната жалба, с който счита същата за неоснователна.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за частично основателна по следните съображения:

С влязло в сила решение №4276/28.11.2024г. e прогласена за нищожна по иска на Г. А. К. срещу СИТИ КЕШ ООД клаузата на договор за паричен заем №*************** предвиждаща дължимост на такса за експресно разглеждане, и е осъден СИТИ КЕШ ООД да заплати на Г.К. сумата 1 от 35,66лв, представляваща платена без основание такса за експресно разглеждане по договор за паричен заем №***************, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба. Със същото решение са присъдени разноски в размер на 565лв, от които 480лв адв.възнаграждение.

В срока по чл.248 ГПК от СИТИ КЕШ ООД е постъпила молба с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

С обжалваното определение ВРС е приел, че не са налице основания за изменение на решението и е оставил молбата без уважение.

Видно от материалите по гр.д.№6123/24г. на ВРС налице е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адв.А.Д., в който е договорено възнаграждение за процесуално представителство по делото в общ размер на 480лв, платени в брой.

На първо място съдът съобразява, че с Решение на СЕС от 25.01.24г. по дело С-438/22 е прието, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл.4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. Прието е още, че чл.101, параграф 2 ДФЕС във връзка с чл.4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл.101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед на така даденото разрешение с решението на СЕС, което съобразно чл.633 ГПК е задължително за всички съдилища, следва, че съдът не е императивно обвързан в преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, вкл. и в хипотезата на чл.38 ЗАдв, с фиксираните в Наредба №1/09.07.04г. минимални размери на адв.възнаграждения, и може да определи възнаграждение и в понисък размер. Съгласно преобладаващата съдебна практика нормите от наредбата могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, като преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото.

Макар и по делото да не се спори наличието на образувани и други дела между същите страни, то видно от изявленията на страните тези производства имат за предмет различни договори за кредит, поради което и не би могло да се приеме, че е налице идентичен предмет, който да изисква разглеждането им в едно общо производство. Ето защо в случая не се установява да е налице твърдяната от жалбоподателя злоупотреба с права.

Същевременно съдът отчита, че защитата на ищцовата страна се изразява в подаване на искова молба и осъществяване на 2 процес.представителство в проведено едно открито съдебно заседание без събиране на други доказателства, освен вече представените писмени такива.

Действително касае се за потребителски спор, който обаче не се отличава с особена сложност с оглед типичните за потребителските спорове възражения и наличието на многобройна и постоянна съдебна практика по идентични дела. Макар и в случая да са предявени два иска – за недействителност на клауза от договор и за връщане на дадено без основание, то извършената работа е една и съща, доколкото исковете почиват на един и същ правопораждащ факт – сключването на един и същ договор, ангажирани са едни и същи доказателства и са извършени идентични правни действия от пълномощника, което обосновава и присъждането на едно адв.възнаграждение. С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че присъденият от ВРС размер на адв.възнаграждение от 480лв се явява завишен, като същото бъде намалено до размера от 100лв.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №1425/31.01.2025г., постановено по гр.д.

№6123/2024г. на Районен съд Варна, в частта, в която е оставена без уважение молбата на СИТИ КЕШ ООД, ЕИК 202531869, за изменение на решение №4276/28.11.2024г. по гр.д.№6123/2024г. на ВРС в частта за разноските за адв.възнаграждение за горницата над 100лв до присъдения размер от 480лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение №4276/28.11.2024г. по гр.д.№6123/2024г. на ВРС в частта на присъдените в полза на Г. А. К., ЕГН **********, разноски, като вместо него постановява:

ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Младост, бул.Цариградско шосе №115Е, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ на Г. А. К., ЕГН **********, с адрес ***********************************, СУМАТА от 185лв /сто осемдесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА определение №1425/31.01.2025г., постановено по гр.д.№6123/2024г. на Районен съд Варна в останалата му обжалвана част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3