Акт № 1352 от 06.11.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- 4128/2026
- Подписан
- 06.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 91, ал. 3 · Закон за автомобилните превози
- чл. 92, ал. 1 · Закон за автомобилните превози
- чл. 92, ал. 2 · Закон за автомобилните превози
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 24, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27, ал. 4 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27, ал. 4 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 47, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 2, б. "о" · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 53, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1352 гр. В., 06.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20263110204128 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., обл. Р., ул. „С.К.“ № 11, подадена чрез процесуалния му представител адвокат П. П. от Адвокатска колегия – В.Т., със съдебен адрес: гр. Г.О., ул. „Св. К.Б. I“ № 1, офис 7, против Наказателно постановление № 23- 0000417 от 02.09.2026 г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – В. към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1533,88 евро (хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем цента), с левова равностойност 3000,00 лв. (три хиляди лева), за извършено нарушение на чл.
139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.
В жалбата са изложени доводи за материална незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление. Жалбоподателят поддържа, че 1 наложената глоба в абсолютен фиксиран размер от 1533,88 евро противоречи на принципа на пропорционалност, закрепен в чл. 10д от Директива 96/53/ЕО на Съвета и чл. 49, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), както и на принципите на правовата държава и справедливостта.
Изтъква се, че претоварването от 860 кг (около 2,15%) е минимално, не разкрива завишена обществена опасност и попада в рамките на допустимите технологични отклонения, като нормативната липса на диапазон за индивидуализация по чл. 27 от ЗАНН препятства съобразяването на смекчаващите обстоятелства и имотното състояние на дееца. Позовава се на трайната практика на Съда на Европейския съюз (решения по съединени дела C-497/15 и C-498/15 Euro-Team Kft, дело C-210/10 Márton Urbán, дело C-61/23 Екострой ЕООД и дело C-733/23 Бийч енд бад мениджмънт ЕООД) и на принципа за примат на съюзното право, обуславящ оставянето без приложение на несъответстващата национална санкционна норма. Прави се искане за цялостна отмяна на наказателното постановление. При условията на евентуалност е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз на основание чл. 267 от ДФЕС. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в размер на 306,00 евро (598,00 лв.).
Въззиваемата страна – началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – В., редовно призована за съдебното заседание, не изпраща процесуален представител. В депозирано по делото придружително писмо и писмено становище административнонаказващият орган оспорва жалбата като неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Твърди, че нарушението е безспорно установено от фактическа и правна страна, актовете отговарят на формалните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и са издадени от компетентни органи при спазване на процесуалните правила. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
2
На 05.08.2026 г. около 10:49 часа в гр. В., в южната промишлена зона, по автомобилен път в посока пристанище ПЧМВ – В. (географски координати:
43.187453N, 27.896317E), контролни органи от Областен отдел „Автомобилна администрация“ – В. и служители на ОД на МВР – В. в рамките на специализирана проверка спрели за проверка съчленено пътно превозно средство (състав от ППС) с пет оси, състоящо се от влекач марка „МАН“, модел „ТГХ“ с рег. № ВТ2625КТ (категория N3, с две оси) и прикачено към него полуремарке марка „ВИЛТОН“, модел „НВ 3“ с рег. № ВТ2944ЕЕ (категория O4, с три оси), собственост на „Транс Грейн“ ЕООД, гр. Г.О. (ЕИК *********). Превозното средство било управлявано от жалбоподателя И. С. К. в качеството му на водач, нает по трудово правоотношение при посочения превозвач.
При проверката контролните органи установили, че водачът осъществява обществен превоз на товари на територията на Република България – превоз на насипен товар „пшеница“ по маршрут гр. КаВ. – гр. В.
(пристанище ПЧМВ), придружаван от пътен лист серия № 360217 от 03.08.2026 г., товарителница серия М № 0053787 от 05.08.2026 г. и тахографска разпечатка от картата на водача. При изискване на документите за превоза жалбоподателят представил на старши инспектор Б. В. И. кантарна бележка / пътна прехвърлителна разписка № 31 от 05.08.2026 г., издадена в пункта на натоварване в гр. КаВ.. От съдържанието на представените документи се установявало, че масата на съчлененото пътно превозно средство с товара възлиза на: бруто тегло 40 860 кг, тара 14 860 кг и нето тегло на превозвания товар 26 000 кг. От съпоставката между отчетената в кантарната бележка обща маса от 40 860 кг и нормативно допустимата максимална маса за петносно съчленено ППС (влекач с 2 оси и полуремарке с 3 оси) от 40 000 кг съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, проверяващите констатирали превишаване на допустимата максимална маса с 860 кг (около 2,15%).
Водачът не представил валидно разрешително за движение на извънгабаритно и/или тежко пътно превозно средство, издадено от администрацията, управляваща пътя (Агенция „Пътна инфраструктура“), нито квитанция/документ за заплатена такса за превишението по реда на чл. 14, ал.
3
3 във връзка с чл. 8, ал. 5 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. При проверката водачът заявил, че автомобилът е бил натоварен и претеглен в зърнобазата и че е предприел управлението по разпореждане на своя работодател.
За констатираното нарушение старши инспектор Б. В. И. съставил в присъствието на водача и на свидетеля И. Й. Радев Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1849 от 05.08.2026 г. срещу И. С. К. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. Актът бил предявен лично на жалбоподателя, който го подписал без писмени възражения и получил екземпляр от него на същата дата. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу съставения акт. Във връзка с констатациите била издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-23-0090 от 05.08.2026 г. на началника на ОО „АА“ – В. за временно спиране от движение на превозното средство на основание чл. 171, т. 2, б. „о“ от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН, на 02.09.2026 г. началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – В. Коста Рашков Панайотов, оправомощен със заповед на министъра на транспорта и съобщенията по реда на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, чл. 92, ал. 2 от ЗАвП и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, издал атакуваното Наказателно постановление № 23-0000417. Постановлението е подписано с квалифициран електронен подпис на 03.09.2026 г. С него на И. С.
К. на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1533,88 евро (равностойност 3000,00 лв.) за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. Наказателното постановление е връчено по електронен път чрез Системата за сигурно електронно връчване на упълномощения адвокат на 23.09.2026 г. в 09:07 часа (съобщение № 25419294). Жалбата срещу наказателното постановление е депозирана пред административнонаказващия орган на 24.09.2026 г. и заведена в съда на 25.09.2026 г. под вх. № 74948.
От приетата декларация за имотно състояние се установява, че жалбоподателят не притежава недвижими имоти, притежава единствено лек автомобил „Пежо 308“ (производство 2022 г.) и получава месечно брутно 4 трудово възнаграждение като водач в размер на 742,00 евро, като няма други източници на доходи.
Така изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните и приобщени по делото писмени доказателства: АУАН № 1849/05.08.2026 г., НП № 23-0000417/02.09.2026 г., товарителница серия М № 0053787/05.08.2026 г., пътен лист серия № 360217/03.08.2026 г., кантарна бележка / пътна прехвърлителна разписка № 31/05.08.2026 г., тахографска разпечатка от 05.08.2026 г., Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-23-0090/05.08.2026 г., удостоверение за електронно връчване от ССЕВ, декларация за имотно състояние, както и от събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля-актосъставител Б.
В. И.. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Б. В. И., тъй като същите са последователни, логични, безпротиворечиви и кореспондират напълно с приложената по преписката писмена документация относно превоза.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в преклузивния 14- дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от легитимирано лице – адресат на санкционния акт, имащо правен интерес от оспорването, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол пред Районен съд – В. като съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.
При извършената служебна проверка за законосъобразност съдът констатира, че АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално и териториално компетентни административни органи.
Актосъставителят Б. В. И. е заемал длъжността старши инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – В. и е имал контролни правомощия по чл. 91, ал. 3 и чл. 92, ал. 1 от ЗАвП във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от началника на ОО „АА“ – В., определен за наказващ орган от министъра на транспорта и съобщенията по реда на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, чл. 92, ал. 2 от ЗАвП и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН (съобразено и със структурните промени в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, обнародвани в ДВ, бр. 15 от 20.02.2024 г., с които регионалните дирекции са преобразувани в областни отдели). Актовете 5 са съставени в установените преклузивни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
При съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени формалните изисквания на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци от обективна страна – дата, час и точно място на извършване, вид и регистрационни номера на превозните средства от състава, превозван товар, установена действителна маса (40 860 кг), нормативно допустима маса (40 000 кг), размер на превишението (860 кг) и липса на издадено разрешение/платена такса. Постановлението е подписано от издателя съобразно изискванията на чл. 57, ал. 2 от ЗАНН и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, като фактът, че електронният подпис е положен на 03.09.2026 г. при изписана дата на постановяване 02.09.2026 г., не представлява съществено процесуално нарушение и не засяга валидността на акта. Описанието на фактите кореспондира напълно с посочените за нарушени материалноправни норми, поради което правото на защита на санкционираното лице не е било накърнено.
Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Нормите за допустимите максимални маси са уредени в Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Според чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „а“ от посочената наредба допустимата максимална маса за съчленено пътно превозно средство, състоящо се от моторно превозно средство с две оси и полуремарке с три оси, е 40 тона (40 000 кг). Всяко превишаване на тази стойност определя превозното средство като „тежко“ по смисъла на чл. 3, т. 1 от Наредба № 11 и обуславя задължение за снабдяване с разрешение по чл. 8, ал. 2 от Наредбата, респективно заплащане на такса по чл. 14, ал. 3 във връзка с чл. 8, ал. 5 от същата наредба.
Разпечатката съдържа 32 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/46fc44fe-be44-40ec-8a0b-363ab9dd1390