Решение № 260036 от 30.05.2024, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260036

30.05.2024 година, град Пловдив

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на единадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3571 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на 17 ищци срещу 22 ответници, с която са предявени субективно и обективно съединени претенции по чл. 108 и чл. 109 ЗС за премахването на 22 броя антипаркинг скоби, за осъждането на ответниците да предадат владението на върху ид.ч. от тераса върху покривна плоча на сграда с идентификатор ……….., представляваща свободна дворна площ, алтернативно за предаването на ид.ч. от тераса-покрив на сграда с идентификато…….., като обща част по предназначение, евентуална претенция за установяване съществуването на бреме (право на въздействие) върху терена върху покривната плоча, изразяващо се в правото на ищците да паркират и да преминават през нея, както и евентуална претенция за премахването на сградата.

Ищците твърдят, че притежават правото на собственост върху подробно описани самостоятелни обекти в сгради с идентификатори .1, .2 и .3, всеки от тях ведно процент ид.ч. от правото на собственост на поземлен имот в идентификатор ………. В последния били изградени общо 4 самостоятелни жилищни сгради и едноетажна сграда представляваща подземен паркинг с идентификатор .5. Земята била обща част и всеки от собствениците имал право да я ползва. В сградите имало общо 64 апартамента, поради което за одобряването на проекта бил необходим и същият брой места за паркиране. Такива били осигурени, като 10 бр. от местата било предвидено в проекта да са от открит тип и разположени в свободна дворна площ на поземления имот върху покривната плоча на изградения подземен паркинг. Никой от ищците не притежавал място за паркиране в гараж или подземен паркинг, поради което оставала единствената възможност за използване на откритите места разположени на покривната плоча. След закупуването на обектите всеки от ищците ползвал свободно тази площ за паркиране на автомобила си. Изтъкват, че инвеститорът е построил подземния гараж в отклонение от одобрения проект. Според него покривната плоча е трябвало да бъде на кота 0, но реално изградената сградата била по-висока.

Поради това били изградени и две рампи, които позволявали слизането и качването на автомобили. Считат, че покривната плоча представлява обща част, защото служи за общо ползване- свободно паркиране, както и за преминаване на част от ищците, за да достигнат до входа на сграда .3. Ответниците оспорвали правата им, провели общо събрание на собствениците на сграда .5, на което разпределили ползването на покриваната плоча, като обособили 22 места за паркиране и поставили скоби.

При така изложените твърдения ищците считат, че покривната плоча представлява свободна дворна площ по смисъла на ЗУТ и искат ответниците да бъдат осъдени да предадат владението на 14.33% ид.ч. от нея. Алтернативно твърдят, че представлява застроена част от терена, но обща част за всички собственици, заради предвиденото в проекта ползване, като отново искат предаването на 14.33% ид.ч. от нея.

Твърдят, че с поставянето на скобите ответниците им пречат да упражняват правото си на собственост и искат осъждането им да ги премахнат. Претендират разноски.

С молба от ……..ищците насочват претенциите си срещу И.П.Х.И., с…… на ответника Н.И.И. и срещу М.И.Т..

С молба от …… ищците оттеглят евентуалната претенция за премахване на сграда с идентификатор ………..

С молба от …………ищците насочват претенциите си срещу Г.Ю.К.-К., с… на ответника А.К..

С определение от ………. са конституирани новите ответници, производството е прекратено по отношение на иска за премахване на сградата и исковата молба е върната по отношение на претенцията за установяване съществуването на бреме (право на въздействие).

В срок е постъпил отговор от ответниците И.Г., Й.С., Д.А., Н.И., Н.С., Р.М., И.М., В.Г., П.Д., Л.Г., А.Я., А.К., П.И., Ю.Д., Ю.Б., С.Б., С.Н., Ф.Ф., И.Ф., И.И., М.Т. и Г.К., с който се оспорват претенциите. Твърдят, че сградата 5 е напълно самостоятелна, като в нея са разположени 22 самостоятелни обекта- гаражи, собственост на част от ответниците. Тя, както и останалите сгради представлява застроена площ от поземления имот, като етажът над нивото на земята бил полуподземен. Твърдят, че ищците нямат никакви права в сградата, защото същата е самостоятелна. Считат, че никоя от частите на сградата не представлява обща част към никоя от другите сгради в обекта. В действителност съществували описаните в исковата молба рампи, но те били разположени в прилежащата част на сградата. Неоснователно било и твърдението, че площта на покрива на сградата била необхоД.за допълване на местата за паркиране. Броят на жилищата във всички сгради бил общо 60, като имало 24 гаража в самите сгради и 22 в сградата номер 5. Останалите 14 места за паркиране били налични, проектирани и изпълнени на други места в имота. Невярно било и твърдението, че заемането на покривната плоча пречело за ползването на обектите на ищците.

От ответниците В.Х., Н.К. и О.С. не е постъпил отговор на исковата молба.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа и правна страна следното:

Ищците са собственици на СОС в различните сгради, като всички придобивни сделки са от ……… и в тях е включено и правото на собственост върху идеална част от поземления имот. Всички нотариални актове са съставени след месец…….. към който момент с категоричност се установява, че сграда 5 е била изградена в груб строеж и е възникнала като самостоятелен обект на правото на собственост- нотариален акт на лист 42 и 43.

От приложения протокол от………. се установява, че част от ответниците, като собственици сградата, са взели решение за ползването на местата за паркиране, разположени на нейния покрив- общо 22 броя. Дали посоченото решение има характеристиките на такова взето от етажна собственост не е предмет на проверка и преценка в настоящото производство. Дори да се приеме, че сградата се притежава в обикновена съсобственост, документът удостоверява решение на съсобствениците за това как да се ползва част от нея по чл. 32 ЗС.

Поради това и конкретната правна природа на този акт е без значение за възникналия правен спор, който се изразява в това дали ищците имат право да ползват местата за паркиране и дали поставените скоби пречат за упражняване на правото им на собственост. Този въпрос следва да се реши като се направи преценка за това какъв всъщност е правния статут и съответно на кого принадлежи правото на собственост върху плоския покрив на сграда 5, изграден така, че да се ползва като паркинг.

За изясняване на този въпрос бе изслушана комплексна СТЕ, от което се установява, че съгласно одобрените проекти в имота е предвидено да бъдат изградени 5 сгради- четири жилищни и една представляваща подземен паркинг с означение буква „Д“ (или сграда 5 по КК). По предвижданията тя е следвало да бъде подземна с кота таван +0.00=165.00 и кота под -3.30=161.70, като в нея е било предвидено да има 24 бр. паркоместа. Върху покрива на сградата е предвидено обособяването на паркинг за 12 броя леки превозни средства и част от зоната за рекреация на имота (озеленяване и кътове за почивка). Тази сграда е предвидено да се изгради в пространството между останалите 4 жилищни сгради, като достъпът до две от тях, означени с букви „В“ и „Г“ (идентификатори .3 и .1) се осъществява само от това вътрешно квартално пространство. Съгласно заключението кота

+0.00=165.00 съвпада с котата на прилежащия терен на четирите жилищни сгради и конструкцията на гаража е трябвало да бъде разположена изцяло под земята. Поради това и застроената площ на този обект не е взета при определяне на устройствените показатели. Достъпът до гаражите в секции „В“ и „Г“ се осъществявала чрез алея с шИ.от 5 метра, разположена в югозападната част на имота с понижаване на нивото на прилежащия терен до -1.30 (кота 163.70). Достъпът до предвидения върху сграда „Д“ открит паркинг е проектиран да се осъществява от същата алея с рампа до достигане на котата на подземния гараж +165.00. (Тук следва да се добави, че необходимостта от изграждането на рампа е породено от понижаването на нивото на прилежащия терен за обслужване на гаражите в двете сгради, които са проектирани, като полуподземни) По време на строителството била направена преработка на проекта за сграда „Д“ (сградата 5), след която намалял борят на обособените в нея паркоместа- от 24 на 22, но няма изменение в абсолютната кота на тавана и пода на сградата. С категоричност се установява, че сградата е била реализирана, но с отклонение спрямо одобрения и преработен проект. Между сградите и около подземния паркинг е оформено дворно място задигнато по височина спрямо улиците/алеите. Самото дворно място е разделено на много участъци/площи с различни коти, като разликата между кота готов покрив на подземния гараж и котите на тези участъци е различна и варира от 0.30 м. до 1.4 м. При замерва се установило, че общо улиците/алеите в имота са на средна кота 165.00, а кота покрив на подземния гараж е 166.40. В заключението е посочено, че в имота са изградени и въведени в експлоатация 4 броя жилищни сгради, групирани две по две и един брой полуподземен гараж. Подходът към осъществения паркинг на покрива на полуподземния гараж е променен като вид и функционална организация, като е оформен с три броя рампи с цел преодоляване на денивилацията. Котата на покрива на обект „Подземе гараж“ е завишена и към момента е измерена на 166.40, като се ползва за паркиране. Установило се, че са обособени 22 броя паркоместа, като пред всяко от тях е поставена скоба за ограничаване на достъпа. Посочва се, че достъпът до входа на жилищна сграда „В“ (сграда 3) е значително затруднен с маркирането на паркомясто точно пред входа, монтираните устройства за ограничен достъп и изградения борд (наречен ограда) на обекта. Най-тясното разстояние между борда и входа е измерено на 1.66 м. Експертизата дава заключение, че на място е реализиран полуподземен гараж, което било с известни отклонения от одобрения архитектурен проект.

Същите се отнасяли до това, че обектът вече не бил подземен гараж, а полуподземен, тъй като била променена котата на покривната плоча спрямо прилежащия терен. Заключението е изготвено след оглед на място и запознаване с документите в община П…… обосновано е и следва да бъде кредитирано.

Съгласно чл. 38 ЗС дворното място е обща част към етажната собственост. Това е така обаче само, когато всички етажни собственици са съсобственици и на дворното място и те са изразили изрично воля дворното място да бъде обща част. Това разбиране произтича от възможността, предвидена в чл. 63 ЗС, сграда или самостоятелен обект на гражданския оборот да се притежава от правен субект отделно от правото на собственост върху терена. Щом собствеността върху сградата или част от нея може да принадлежи на лица, притежаващи право на строеж, различни от собствениците на терена, то и дворното място придобива статут на обща част на етажната собственост само по волята на собственика. В този случай собственикът на отделен обект от етажната собственост притежава правото на строеж за него, без да притежава идеална част от терена. / Решение № 661/02.11.2010 г. по гр. д. № 1437/2009 г. на І ГО на ВКС/.

От събраните по делото доказателства може да се направи заключение, че всички собственици на обекти в жилищните сгради и изградения полуподземен гараж имат право на собственост върху земята, доколкото тя се прехвърля като неразделна част от всеки от продадените обекти. При това положение в действителност дворното място е придобило характеристиките на обща част и е общо за всички собственици на самостоятелни обекти в сградите, независимо дали това са апартаменти, ателиета, офиси или гаражи. Правото на ползване на общите части принадлежи на всички етажни собственици, но това правило се отнася само до свободната дворна площ и не важи за застроените площи на отделни сгради, върху които отделни етажни собственици имат право да държат сградите, в които се намират техните обекти. Ето защо, за да се даде отговор на възникналия между страните правен спор, следва да се определи всъщност каква част от съсобствения поземлен имот представлява свободна дворна площ.