Решение № 289 от 16.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Пловдив, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330108957 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив, с ЕИК: 115010670 против З. М. Т., с ЕГН: **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношения между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 556,29 лева, представляваща задължение за доставка на ВиК услуги за водоснабден имот, находящ се в град П., ул. „С.“ № **, ап. **, за периода 31.7.2019 г. – 31.8.2021 г., както и сумата от 47, 41 лева, представляваща мораторната лихва върху главницата за периода 31.07.2019 г. – 31.08.2021г ., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 8717/19.10.2021г., постановено по ч.гр.д. № 16311/2021г. по описа на ПРС, X-ти гр. състав.

Ищецът излага, че за периода 27.05.2019 г. – 17.09.2021 г. ответницата има задължения към ищцовото дружество за предоставени услуги по доставка на питейна вода в размер на 556,29 лева и мораторна лихва в размер на 47,41 лева. В исковата молба се твърди, че в имота на ответница за процесния период е нямало поставено измервателно устройство, което да отговаря на изискванията на Закона за измерванията и ВиК услугите, предоставени в имота, са определяни съгласно чл. 25, ал. 8 от ОУ.

1

Твърди се, че измервателното устройство в имота на потребителите е индивидуално и предвид това подмяната му, респективно поставянето му е задължение на **** на ВиК услуги, като ***** е знаел за начина на отчитане за посочения период, но при отчетите не е полагал подпис в карнета при посещенията на **** в имота, съгласно изисквания на ОУ. Твърди се, че ответницата към **** г., датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, е потребител на ВиК услуги в качество на наемател на ОП „Жилфонд“ и като такъв отговаря за точното и добросъвестно изпълнение на задължения, едно от които е поставянето на измервателни устройства и заплащане в срок на потребените количества вода.

Твърди се, че тъй като това не е сторено за ищеца се породил правен интерес от водене на настоящото производство. Моли за уважаване на предявените искове и претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от З. Т., чрез особения й представител *** Б., като с отговора се поддържа становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове, като на първо място се оспорват исковете като недоказани, доколкото се твърди, че същите са предявени срещу ненадлежен ответник. Излага се, че не съществува в полза на ищеца право на иск срещу ответницата, доколкото същата не е страна по спорното материално право, като по делото не се доказва същата да е била собственик или ползвател на процесния водоснабден имот. Оспорва се, че ответницата е обитавала процесния имот в периода 2019 г. – 2021 г., като се твърди, че от представените по делото карнети за процесния период се установя, че на практика имотът е бил необитаван, като ответницата възразява, че не е ясно от кога, как и въобще дали е бил осигурен достъп на инкасатора до процесния имот, както и дали са снемани показания от водомера.

Възразява се, че представените карнети представляват частни св. документи, на които липсват положени подписи от страна на ответницата.

Оспорва се качеството на потребител на ВиК услуги на ответницата, както и се оспорва ищецът да е бил изправна страна и да е доставял твърдените ВиК услуги. Възразява се относно начина на изчисление на служебно начислената вода, като се твърди, че не става ясно на какъв принцип и на база колко на брой обитатели е направено същото. Излагат се подробни съображения за неоснователност на предявените искове, като се настоява същите да бъдат отхвърлени. Моли се за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 16311/2021г. по описа на Районен съд Пловдив, X-ти гр. състав, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 8717/19.10.2021г. Заповедта е връчена редовно на длъжника по реда на чл. 47, 2 ал. 5 ГПК чрез залепване на уведомление, като е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл. 422, ал.1 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на производството по делото. Ето защо предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. П.. Съгласно чл. 11, ал.

7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от КЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са собствениците и ползвателите на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - П..

От представените от ОП „Жилфонд“ документи, се установява, че имотът, находящ се в гр. П., ул. „С.“ № **, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** е общинска собственост и за процесния период е бил отдаван под наем на ответника. Бил е сключен договор за наем на общинско жилище от **** г., като от страната са подписани и декларации за представянето на настанителната заповед на ищеца и е поето задължение за ежемесечно представяне на бележки за платени консумативи, вкл. ВиК. Ето защо съдът приема, ответницата З. Т. е имала качеството „****”, поради което за същата е съществувало задължение за плащане на потребената и отведена вода, която е ползвана в имота. През процесния период имотът е бил водоснабден и обитаван от ответницата, видно от представените от ОП „Жилфонд“ констативни протоколи и от самите договори.

Съгласно чл. 32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, 3 заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. В чл. 11, ал. 4 от Наредбата е уредено, че при сгради - етажна собственост, и водоснабдявани обекти с повече от един **** всеки **** поставя индивидуални водомери. В ал. 5 от същата разпоредба е записано, че доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите.

Установява се по делото, че в имота, обитаван от потребителя – ответник не е имало поставено измервателно устройство, което да отговаря на Закона за измерванията и ВиК услугите, предоставяни в имота, обитаван от ответницата Т. са определяни съгласно чл. 26, ал. 2 от Общите условия.

Предвид представените карнети, договорите за наем, и другите събрани писмени доказателства по делото, съдът намира, че месечните количества са определени надлежно и правилно. Следва да се посочи, че м акар карнетите да са частни свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, същите следва да бъдат възприети, защото ползването на ВиК услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за процесния обект се потвърждават от останалите доказателства, включително и от заключението на в. л. С. К. по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно и добросъвестно дадено.

От заключението на в. л. се установява, че неплатената сума по партидата на ответницата З. М. Т. за периода от 27.05.2019г. до 17.09.2021г. е в размер на 409, 02 лв. Лихвата за забава, изчислена по всяка отделна фактура и за периода от 31.07.2019г. до 31.08.2021г. възлиза общо на 24, 84 лв.

Издадените фактури са надлежно осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество (по описания в констативната част начин), спазени са изискванията на закона за счетоводството, дължимото ДДС е внесено от ищцовото дружество към бюджета. През периода от 27.05.2019г. до 10.05.2023г. извършените плащания по партидата на З. М. Т. за погасяване на задълженията си към „ВиК“ ЕООД – Пловдив са в размер на 169, 84 лева, от които 147, 27 лева – главница и 22, 57 лева – лихва за забава.

Установява се още, че сумите по отделните главници (фактури) са изчислени съобразно с приложените копия на карнети (във връзка с начислените количества вода) и съобразно утвърдените от КЕВР цени на „В и К” ЕООД - Пловдив и действащи през периода м.03.2021 г. - м.03.2022г.

Съдът намира за необходимо да посочи, че в представените по делото карнети е посочено за коя година се отнасят данните, дати и месеци на проверките. Имотът е бил обитаван от ответника, поради което същият има качеството „****“. Тук следва да се отбележи, че допускането на инкасатора и полагането на подпис са задължения на ответника като ползвател на имота и неизпълнението им не може да бъде използвано, за да обоснове възражения за неправилно оформяне на документите.

Въз основа на представените доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че искът е доказан по основание. По несъмнен начин се установява, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги. В производството са ангажирани достатъчно 4 ясни и категорични доказателства, че ищецът е предоставял услугите, чието плащане търси, като е извършил възможните действия чрез служителите си за отчитане на консумацията и последващото й остойностяване.

Относно размера, следва да се вземат предвид утвърдените цени от КЕВР за ищеца, достъпни в решения на интернет страницата на регулиращия орган. Претендираните суми отговарят на определение за периода цени с вкл.

ДДС. Ето защо и съдът приема, че абонатът дължи плащане на претендираните услуги.

От заключението на в. л. С. К. по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, на което съдът дава вяра, се установява, че ответницата З. Т., след депозиране на исковата молба, е извършила плащания за погасяване на задълженията си към „ВиК“ ЕООД – Пловдив в общ размер на 169, 84 лева, от които 147, 27 лева – главница и 22, 57 лева – лихва за забава, който факт съдът е длъжен да вземе предвид, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.3 ГПК, като дължимата главница след извършените плащания възлиза в размер на 409, 02 лева.