Решение № 2556 от 31.07.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2556 гр. В., 31.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 30 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20213110105375 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба с вх.№ 5917/15.04.2021 г. от М. Д.

Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В. срещу Държавата, представлявана от Министъра на РВБ и „Е.“ ООД, ЕИК ******** за признаване за установено между страните, че М. Д.

Д. ЕГН ********** е собственик по давностно владение на недвижим имот с идентификатор № *** /едно, нула, едно, три, пет, точка, четири, пет, нула, пет , точка , осем, нула, точка, едно, две, точка , две, шест / находящ се в гр. В., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-1830/19.06.2007г. на изпълнителният директор на АК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес: гр.В., с площ от 42.40 /четиридесет и две цяло и четиридесет/ кв.м. , ведно с прилежащата му изба №26 /двадесет и шест/ , с площ от 3.64 /три цяло шестдесет и четири/ кв.м, ведно с прилежащите: 0,5974% /нула цяло пет хиляди деветстотин седемдесет и четири десетохилядни процента/ от ОЧС при съседи имот с идентификатори, както следва: на същият етаж:

***;

***; под обекта:

***; над обекта: няма, тъй като същият е владян от нея непрекъснато и необезпокоявано от 1997г., повече от десет години до настоящия момент.

В исковата молба се излага, че по силата на Заповед №2913/13.11.1986г. процесният недвижим имот бил предоставен за оперативно управление на държавната организация „СМЖ" , с. С., обл. В. През 1990г. бил съставен Акт за държавна собственост №674/26.07.1990г. за имота.

1

Със Заповед №7/27.03.1991г. на Станция по механизация на животновъдството, село С., обл. Варненска на основание предложение на комисията по жилищно настаняване и решение по оперативно бюро било наредено да се настани М. А. К. шофьор на автобус в СМЖ с. С., обл. В. - гр. В., която заповед му била връчена на 12.04.1991 г. Ищцата сочи, че към датата на настаняването е била съпруга на лицето М.

А. К..

С изпълнителен лист от 23.07.1993г. на Варненски Районен съд, XVIII c. по гр.д.№1398/1992г. ползването на семейното жилище, явяващо се процесния апартамент и предмет на горепосочената настанителна заповед №7/27.03.1991год. било предоставено за ползване на ищцата при развода ѝ с настаненото лице – М. К..

С Решение от 27.06.1995г. по ф.д.№ 2931/1995г. по описа на ВОС в Търговският регистър, воден при ВОС било вписано „Е." ЕООД, учредено от едноличния собственик Държавата със седалище с.И..

Със Заповед №475/1995г. , издадена на основание чл.147, ал.2,чл.154, ал.2,т. 3 и чл.261, ал. 1 от ТЗ и във връзка с чл. 3 и чл.10 и чл.14, ал. 2 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на Държавата в предприятията, приет с ПМС № 7 от 25.01.1994г. Министърът на земеделието и хранителната промишленост наредил, считано от 01.11.1995г., „И." ЕООД, с .С., В.област, да се преобразува в поделение без статут на юридическо лице. Със същата заповед било отредено ."Е." ЕООД, с. И., да поеме активите и пасивите на преобразуваното дружество по т.1, съгласно счетоводния му баланс към 31.10.1995г. , както и другите права и задължения, а Архивът на „И." ЕООД, с. С. следвало да се поеме за съхранение от „Е." ЕООД, с. И. при условията на Закона за държавния архивен фонд и Правилника за прилагане на ЗДАФ.

С прекратяването и вливането на „И." ЕООД, с. С. на 01.11.1995 г. в „Е.“ ЕООД, с. И., гореописаният недвижим имот преминал в капитала на „Е." ЕООД, с. И.. На 29.07.1997г. с Решение от 18.12.1997г. по ф.д.№ 2931/1995г. на ВОС било вписано прекратяване на И." ЕООД, с.С., чрез вливането му в „Е.“ ЕООД. Всички активи и пасиви на прекратеното дружество се поемат от „Е.“ ЕООД, с.И..

В отговор № 99-00-11803/22.09.1997г. до управителя на „Е." ЕООД и до М. Д. Д. от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, относно жалба на г-жа Д., да ѝ бъде продадено ведомствено жилище, ѝ било отговорено , че въз основа на изложените факти и обстоятелства, че жилището е включено в капитала на „Е." ЕООД, с. И.. С Решение № 883/05-02-1999г. била открита процедура по приватизация на „Е." ЕООД.

С Решение 1522-П /23.05.2000г. и Решение № 1663-П/26.09.2000г. бил определен купувач на дяловете на дружеството и въз основа на същите на 26.10.2000г. бил сключен договор за продажба на 80% от капитала на „Е.“ ЕООД представляващи 11 455 дяла между Агенцията за приватизация и купувача „Е. 2000„ АД София, вписан с 2

Решение от 4.07.2000г. по ф.д. №8569/2000г. на СГС.

Въз основа на решение от 27.11.2000г. по ф.д. №2931/1995г. по описа на ВОС били вписани промени по партидата на „Е.“ ЕООД, с. И., както следва: наименование на дружеството: „Е.“ ООД, с.И., в членски състав вписва като съдружник „Е. 2000“ АД гр. София, в разпределението на дяловете: „Е. 2000“ АД гр.София - 11 455 дяла на стойност 114 550 лв. и Българската Държава, представлявана от Министъра на горите и земеделието - 2864 дяла на стойност 2 864 лв.

С Решение от 02.06.2003г. по ф.д. 1299/2003г. на ВОС, фирмено отделение било вписано в Търговския регистър „Е.“ ООД – с. И..

След това, поради обявяване в несъстоятелност на съдружника „Е. 2000„ АД, гр.

С., респ. заличаването му, съдружници в „Е." ООД станали Българската Държава, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите и М.М.Х..

Дружеството се явява пълен правоприемник на „Е.“ ЕООД, с. И., общ. А., обл. В..

Ищцата заявява, че владее описания по-горе недвижим имот с намерение за собственост и същевременно необезпокоявана от никого повече от 23г. Подала Декларация по чл.14 ЗМДТ с вх.№ 5305025647/2.10.2018г. в Община В., отдел МДТ с намерение да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка, от където разбрала, че през 2018г. е съставен Акт за частна държавна собственост № 9442/08.01.2018г.

Излага, че съгласно нормата на чл. 5 от Закона за държавната собственост Държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна собственост. АДС е официален документ, съставен от длъжностното лице по ред и форма, определени във закона, който обаче няма правопораждащо действие.

Ответникът Министерство на регионалното развитие и благоустройството, в срока за отговор, е депозирал такъв по делото. В постъпилия отговор ответникът оспорва изцяло предявения иск, като излага, следното:

Твърди, че процесният имот е със статут на частна държавна собственост, построен е от държавата върху държавна земя, като са съставени АДС № 9442 от 08.01.2018 г. и предходно съставен АДС № 674 от 26.07.1990 г.

Сочи, че имотът е бил предоставен за управление на СМЖ С., но не е включен в капитала на същото. Разпоредбата на чл. 2, ал. 4 ЗДС не обективира законово придобивно основание на право на собственост. Същата решава конфликт на права между Държавата и частноправни субекти, в интерес на последните, но само тогава когато държавното имущество е било прехвърлено на тези субекти. В случая такова прехвърляне /по установен в закона способ/ не е налице нито в полза на СМЖ С., нито на „Е.“ ЕООД.

3

Излага, че съгласно чл. 1 и чл. 2 от Постановление № 201 на МС от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество правото на собственост върху земята и другите недвижими имоти, които са били предоставени на предприятията за стопанисване и управление, се внася в капитала на тези дружества, освен ако в акта за тяхното преобразуване е посочено друго. В случаите на образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество в капитала им се внася право на собственост или други вещни права върху земя и недвижими имоти, предоставени на дружествата с акта за образуване. При приватизиране на непреобразувани държавни предприятия или на обособени техни части органът по чл. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия може да прехвърли.

Твърди, че от договор за приватизационна продажба на 80 % от Капитала на „Е." ЕООД с. И. е видно, че дружеството не е правоприемник на СМЖ С. (Приложение 1), както и че процесният имот не е включен в капитала на същото (Приложения 2,3 и 4).

За процесния имот не са постъпили реституционни претенции.

Счита, че поради заличаване на СМЖ С., процесният имот остава в патримониума на държавата и се управлява от областния управител на област с административен център В., по силата на чл. 18 от Закона за държавната собственост.

За неоснователни намира твърденията на ищеца, че е придобил държавния имот по давност. Ищецът е бил наемател на имота, описан в акта за държавна собственост.

Наемателят не е владелец на отдадения му под наем недвижим имот, а държател на същия - той държи веща за другиму. Ищецът не е трансформирал волята, с която е държал имота за държавата в намерение да я свои за себе си, т.е. не притежава качеството владелец.

Отделно от горното излага, че съгласно § 1. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г. , бр. 109 от 2008 г. , в сила от 31.12.2008 г. , бр. 105 от 2011 г. , в сила от 31.12.2011 г.) (1) (Предишен текст на § 1, изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г. , в сила от 31.12.2014 г. , бр. 7 от 2018 г. , в сила от 31.12.2017 г. ) на Закона за допълнение на Закона за собствеността давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г. На 14 февруари 2018 г. е постановено Тълкувателно решение № 3/2017 г. по т. д. № 3/2017 г. на ВКС, ОСГК, съобразно което десетгодишният срок, започнал да тече от 01.06.1996г. , изтича на 01.06.2006г., а не на 31.05.2006г., откогато е в сила мораториумът, установен с §1 ЗР на ЗД на ЗС /ДВ, бр.46/2006г./, с който е постановено спиране на давността за определен период от време, удължен впоследствие до 31.12.2017 г.

В условие на евентуалност, ако ищецът се позовава и на кратка придобивна 4 давност от 5 години до влизане в сила на мораториума, счита, че за да е налице добросъвестно владение по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС владелецът трябва да владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена, което не се установява от приложените по делото доказателство.

Ответникът „Е.“ ООД не е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК.

Съдът, като прецени съобразно чл. 1 2 и чл. 2 3 5 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че със Заповед №2913/13.11.1986г. процесният недвижим имот е бил предоставен за оперативно управление на държавната организация „СМЖ" с. С.. обл. В.; че през 1990г. е бил съставен Акт за държавна собственост №674/26.07.1990г. за имота; че със Заповед №7/27.03.1991 год. на Станция по механизация на животновъдството, село С., обл. В.на основание предложение на комисията по жилищно настаняване и решение по оперативно бюро било наредено да се настани М. А. К. - шофьор на автобус в СМЖ с.

С., обл. В.; че с Решение по гр.д.№1398/1992г. ползването на семейното жилище, явяващо се процесният апартамент и предмет на настанителна заповед №7/27.03.1991год. , било предоставено за ползване на ищцата при развода ѝ с настаненото лице – М. К.; че със Заповед №475/1995г. , издадена на основание чл.147, ал.2,чл.154, ал.2,т. 3 и чл.261, ал. 1 от ТЗ и във връзка с чл. 3 и чл.10 и чл.14, ал. 2 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на Държавата в предприятията, приет с ПМС № 7 от 25.01.1994г. Министърът на земеделието и хранителната промишленост наредил, считано от 01.11.1995г. „И." ЕООД, с. С., В. област да се преобразува в поделение без статут на юридическо лице, а"Е." ЕООД, с. И. да поеме активите и пасивите на преобразуваното дружество по т. 1 , съгласно счетоводния му баланс към 31.10.1995г. , както и другите права и задължения, а Архивът на „И." ЕООД, с. С. следвало да се поеме за съхранение от „Е." ЕООД, с. И. при условията на Закона за държавния архивен фонд и Правилника за прилагане на ЗДАФ; че с прекратяването и вливането на „И." ЕООД, с. С. на 01.11.1995 г. в „Е.“ ЕООД, с. И., всички активи и пасиви от капитала на „И.“ ЕООД преминали в патримониума на „Е.“ ЕООД. По делото са представени горните документи.