Решение № 900 от 29.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 900 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов при участието на секретаря Вероника Р. Димитрова като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251100606179 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от П. Ц. М., подадена чрез повереника му адв. Л. М. срещу присъда, постановена на 12.06.2025г., по НЧХД № 20221110207162/2022г. на СРС, НО, 21 състав.

С обжалваната присъда подс. Р. С. И. е бил признат за невиновен в това, че на 28.09.2021 година около 18.40 часа в град София, улица „********, "Обект 863" BYF, Р. С.

И. нанесъл два удара с юмрук на П. Ц. М., с което му причинил болка и страдание вследствие на контузия на главата, изразена в травматичен оток, кръвонасядане и болезненост - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК съдът го е оправдал по така повдигнатото обвинение.

На основание чл. 190, ал.1 от НПК, съдът е осъдил П. Ц. М. да заплати на подсъдимия Р. С. И. сумата от 200,00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановената присъда, като се счита същата за необоснована и несправедлива, а обективната истина несъответстваща на вътрешното убеждение на съда. Изтъква се, че съдът не е обърнал никакво внимание на доказателствата по делото и изложената позиция на повереника и потърпевшия, а е дадено приоритет на защитата. Излагат се подробни аргументи в тази насока, като се прави съпоставка между възприетото от съда, казаното от защитата, пледоарията на повереника и закона. Отбелязва се, че делото е било забавено от съда поведе от 2 години по неизвестни 1 причини и се излагат аргументи и в тази насока. В заключение се моли за отмяната на така постановената първоинстанционна присъда и постановяването на нова, с която подс. Р. И. да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал.2 от НК спрямо П. Ц.

М.. Прави се и доказателствено искане за разпит на свидетел К. М..

Депозирано е и допълнение към въззивната жалба, с което се счита, че мотивите на първоинстанционния съд са формални, необосновани, вътрешно противоречиви и потвърждаващи изцяло – пряко и коствено – въззивната жалба срещу присъдата. Посочва, че от една страна съдът е намерил, че частният тъжител е претърпял увреждания, покриващи признаците на лека телесна повреда и е кредитирал обясненията на подс. И. в частта им, че между двамата е имало конфликт, но от друга страна е възприел, въпреки доказателствата, че по делото не може да се установи по несъмнен и категоричен начин авторството на деянието. Според жалбоподателя остават неясни мотивите на съда относно кредитирането на доказвателства и представите му за несъмнена доказаност. Намира за несъстоятелни съжденията на съда относно доказателствената стойност на представените материали на следствието и прокуратурата относно съставомерността на деянието от обективна и субективна страна, механизма на извършването му и авторството. Изтъква, че всички процесуални действия са извършени по реда на НПК.

Депозиран е и отговор от адв. Б. – защитник на подс. Р. И. на въззивната жалба. В него се посочва, че са неоснователни наведените доводи в жалбата, че присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила. Намира, че диспозитивът на присъдата е ясен, законосъобразен и обоснован, а съдът се съобразил с действащото законодателство и правилно е приложил материалния закон. Посочва, че първоинстанционният съд действително е приел, че ЧТ е претърпял увреждания на здравето, покриващи от обективна страна състава на престъплението лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК, но законосъобразно и обосновано е приел, че по делото не е установено по категоричен и несъмнен начин авторството на деянието. Намира за правилно прието от съда, че обвинението не се доказва от цитираната докладна записка, постановленията на СРП и СГП, съдебномедицинското удостоверение, обясненията на ръководителя на обекта и на участниците в инцидента, като изразява съгласието си с изложените съждения. Според защитата правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че освен СМУ повереникът на ЧТ не е ангажирал нито едно писмено или гласно доказателство и доказателствено средство, което да доказва, че подс. И. е осъществил инкриминираното в тъжбата деяние. На основание гореизложеното се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана.

Съдът, след като се запозна с жалбата и материалите по делото, намери, че за правилното изясняване на обстоятелствата по същото следва да бъде призован поискания свидетел.

В хода на въззивното производство, в открито съдебно заседание от 30.10.2025г. не е бил даден ход на делото поради неявяването на подсъдимия и защитника му, както и на св.

М.. В отритото съдебно заседание на 27.11.2025г. ход на делото е бил даден в отсъствието на подс. Р. И., като се него се е явила адв. Б.. В рамките на настоящото производство е 2 проведено въззивно съдебно следствие, като е бил допуснат и проведен разпит на св. К. М., който е бил заличен като свидетел в хода на първоинстанционното производство.

В хода на съдебната прения адв. М. – повереник на ЧТ П. М. моли въззивната жалба и допълнението към нея да бъдат уважени. Счита престъплението за несъмнено доказано от обективна и субективна страна. Мотивите и аргументите на първоинстанционния съд и защитата намира за формални, бланкетни, неправдоподобни и вътрешно-противоречиви, а кредитирането от страна на съда за селективно и насочено към оправдаване на подсъдимия.

Счита, че е налице изопачено прилагане на принципа невинен до доказване на противното, при което съдът е кредитирал това, което е в полза на извършителя и е забравил да кредитира това, което е в ползва на потърпевшия. Намира, че бланкетно и формално е позоваването и спекулацията с чл. 303 от НПК за доказаност и недоказаност от страна на защитата, тъй като, според повереника, са очевидни и доказани – деянието като такова, претърпените вреди от потърпевшия и механизма на причиняването им, както и авторството на деянието, формата на вината и съставомерността. В смисъла на изложеното моли за обоснован и справедлив съдебен акт.

В пледоарията си ЧТ П. М. изтъква продължителния си трудов стаж и обстоятелството, че търси единствено морално удовлетворение.

Адв. Б. – защитник на подс. И. моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и обоснована, както и за присъждането на направените по делото разноски за въззивната инстанция. Намира за правилно и законосъобразно приетото от първоинстанционния съд, че авторството на деянието не е доказано. Изтъква, че по делото са приложени, както докладна записка от началника на 08 РУ-СДВР, два броя постановления на СГП, от които не се установява доверителят й да е извършвал инкриминираното деяние. Освен това, посочва, че от разпита на свидетеля в съдебното заседание пред въззивната инстанция не е установено да е извършването каквото и да било нарушение от страна на подс. И.. Изтъква, че св. М. не е бил свидетел на случилото се и въпреки, че е разговарял и с двамата не е установил, че подс. И. е нанасял удари на частния тъжител, които да кореспондират с отразеното в медицинското удостоверение.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от правоимащи субекти, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Настоящият въззивен съдебен състав намира за установена следната фактическа обстановка, идентична с възприетата от първоинстанционният съд:

Подс. Р. С. И. е роден на ******** г. в гр. Дупница, българин, български гражданин, 3 разведен, със средно образование, осъждан, работещ като охранител, с адрес: гр. Радомир, кв. „********, ЕГН **********.

Подс. Р. И. и ЧТ П. М. били колеги и работели като охранители в „СОТ 161“ ЕООД, като на 28.09.2021г. между двамата настъпил конфликт.

В 20:38ч. на същата дата ЧТ М. посетил УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. ЧТ М. заявил, че е ударен с юмрук в главата и се е оплакал от главоболие и световъртеж. Поставената му диагноза била „повърхностна травма на окосмената част на главата“. На 29.09.2021г. ЧТ М. отишъл на преглед при съдебен лекар в Клиниката по съдебна медицина и деонтология към УМБАЛ „Александровска“ ЕАД. Там съобщил, че е станал жертва на физическо насилие от свой колега на 28.09.2021г, около 18:40 ч., който му нанесъл удари с ръце по лицето и главата, като го е ударил силно с юрук в лявата теменно слепоочна област. ЧТ М. се е оплакал от болки в местата на травмите, главоболие, световъртеж и „звънене“ в ушите. Тези обстоятелства са били отразени и в предварителните сведения на съдебномедицинското удостоверение. В издаденото съдебномедицинско удостоверение № 642/2021 г, са били описани следните обективни находки: в горната част на лявата слепоочна област на главата има набелязан оток, на площ 8/8 см., централно, на който има петнисто червеникаво кръвонасядане, 3/2 см, а мястото били болезнено при палпация, най-изразено върху кръвонасядането. В даденото заключение се установява контузия на главата вляво, изразена с травматичен оток, кръвонасядане и болезненост, което се дължи на ударно въздействие на твърд тъп предмет, каквито характеристики има и ръката свита в юмрук. Отразено е, че описаното увреждане може да се получи от нанесен удар с юмрук, по време и начин, както се съобщава в предварителните сведения. Посочва се, че в резултата на насените удари на ЧТ М. са причинени болка и страдание.

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред.

Съобразил е събраните пред него относими доказателства и доказателствени средства, а именно: лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 28.09.2021 г., издаден от УМБАЛСМ „Н. И.

Пирогов“ /л. 3/, съдебномедицинско удостоверение № 642/2021 г., издадено от Клиниката по съдебна медицина и деонтология към УМБАЛ „Александровска“ ЕАД (л. 4), свидетелство за съдимост, издадено от РС – Дупница /л. 55/, обясненията на подс. Р. И. /л. 69/.

В хода на въззивнито съдебно следствие в качеството на свидетел е разпитан К. М., който е бил ръководител на обект на физическа охрана и ЧТ М. и подс. И. са ми били преки подчинени. Свидетелят заявява, че не е чул между двамата да е имало конфликт. Според него във въпросния ден е дал указания на ЧТ М., които е трябвало да предаде на подс. И. при смяната на смените. Не си спомня с точност кога – дали на другия ден или по-късно вечерта, но твърди, че ЧТ М. му се е обадил, защото е бил малтретиран от подс. И., но не може да каже дали е имало такова малтретиране и в каква степен. Заявява още, че бегло си спомня, че ЧТ М. му е споменал, че е бутнат или ударен и, че ще си извади медицинско, но няма наранявания, а в телефонен разговор с подс. И., последният му е заявил, че само го е побутнал, без да го удря.

4

Въззивният съд намира, че установената от първоинстанционния състав, разглеждал делото, фактическа обстановка е абсолютно безпротиворечива. Тя се извежда от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, които решаващият съд внимателно е обсъдил. Първият съд, съблюдавайки разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, е анализирал доказателствата поотделно и съвкупно, интерпретирайки ги в съответствие с действителния им смисъл. Съдът е констатирал и посочил изчерпателно съществуващите противоречия в доказателствения материал, дал е аргументиран отговор кои от тях приема и защо, и кои отхвърля и защо, като съображенията му в тази насока са споделени и от настоящата инстанция и не следва да се преповтарят.

Анализа на събраните по делото доказателства обоснова извод за недоказаност на авторството на подсъдимия на телесните увреждания, описани в тъжбата.