Решение № 260073 от 24.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.

София, 24.02.2025 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав, в публично заседание на десети декември две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ при секретаря Д. Шулева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1717 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Ищецът О.Л.твърди, че на 11.07.2012 г. е сключил с ответника М.НА О.С.и водите (МОСВ) договор за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2007 г. – 2013 г.“, съгласно който МОСВ предоставя на ищеца безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Луковит“. Посочва, че според чл. 40, ал. 2 от договора О.Л.е длъжна да осигури финансиране на 5% от общите допустими разходи по проекта, а останалите 95% се финансират от ответника със средства по оперативната програма. Ищецът твърди, че в изпълнение на договора е провел процедура по възлагане на обществена поръчка за изпълнение на проекта и на 27.12.2011 г. е сключил договор с изпълнител – консултант за упражняване на строителен надзор. Общата цена по договора възлиза на 477 770 лв., при което МОСВ е следвало да заплати 453 881,50 лв., за което ищецът е отправил искания към ответника за верификация на направените разходи. С общо седем уведомления (писма) в периода 10.05.2013 г. – 27.04.2016 г. МОСВ уведомява ищеца, че удържа част от дължимите по процесния договор суми в размер общо на 125 414,60 лв., тъй като налага финансови корекции по отношение на предоставената безвъзмездна финансова помощ поради допуснати закононарушения при проведената обществена поръчка. Ищецът счита, че не са налице основания за налагане на финансова корекция, тъй като от една страна не е спазена процедурата за това – липсва окончателно становище на междинното звено относно нарушенията, каквото изискване, според ищеца, поставя чл. 87 от общите условия към договора, и съответно липсва индивидуален административен акт или изрично волеизявление, което да завърши фактическия състав по налагане на корекцията. Счита и че уговорките на процесния договор, предвиждащи възможност за МОСВ да налага едностранни финансови корекции, са неравноправни и противоречащи на добрите нрави, поради което са нищожни. Ищецът твърди и че писмото от 07.02.2013 г. на ръководителя на Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС), което не е адресирано и получено от ищеца, и на което се основават корекциите, според писмата на ответника, не представлява валиден и законосъобразен административен акт, поради което не може да бъде и основание за корекция. Ищецът твърди и че ако се приеме, че е налице наложена по надлежния ред финансова корекция, то тя е неоснователна, тъй като писмото от 07.02.2013 г. на ръководителя на ОПОС противоречи на приложимата Методологията за определяне на финансови корекции (приета с ПМС № 134/05.07.2010 г.), като посочва, че не са налице нарушения на правилата във връзка с обществените поръчки, които същевременно да представляват и нарушение по смисъла на правото на Европейския съюз, което да е основание за налагане на финансова корекция, като ищецът излага и конкретни съображения в тази насока. Евентуално, дори и да е основателна корекцията, ищецът счита, че неправилно размерът на финансовата корекция е определен спрямо целия размер на сумите, платени по проекта, тъй като това следва да стане само по отношение на частта от сумите, които следва да се финансират от оперативната програма, а корекцията е определена в размер на 25% от сумата по съответната фактура, т.е. в по-голям от допустимия размер.

Поради това ищецът иска ответникът да му заплати сумата от 125 414,60 лв., представляваща неизплатената от МОСВ сума по договора (неправомерно наложена финансова корекция), заедно със законната лихва върху тази сума от 07.02.2018 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски по делото.

Ответникът М.НА О.С.и водите (МОСВ) оспорва иска.

Счита, че искът е недопустим, тъй като правото на иск не принадлежи самостоятелно на ищеца, а следва да се упражни съвместно с неговите „партньори“ по процесния договор, между които е налице пасивна солидарност съгласно чл. 6 от общите условия към договора. Възразява и че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора да проведе законосъобразна процедура по възлагане на обществена поръчка при сключването на договора с изпълнителя от 27.12.2011 г. Твърди, че ответникът е изпълнил задължението си по договора към ищеца, като е възстановил размера на сертифицираните разходи в пълен размер, тъй като според договора следва да се заплатят само тези средства, които са сертифицирани от сертифициращия орган – Дирекция „Национален фонд“ към Министерство на финансите. Ответникът твърди, че размерът на сертифицираните разходи е 429 993,02 лв. и именно тази сума е заплатена на ищеца. Твърди също така, че според изявления на ищеца в информацията за сключения договор за обществена поръчка от 27.12.2011 г. цялата сума по договора е финансирана със средства, предоставени от Европейския съюз, поради което корекция може да се наложи върху цялата стойност на договора, включително и върху ДДС, дължим върху цената по договора, тъй като ДДС също е разход на ищеца, който може да се възстанови съгласно процесния договор за финансиране. Ответникът счита, че отправеното до ищеца изявление за налагане на финансова корекция по договора, с оглед момента на развитие на отношенията между страните и приложимата правна уредба, представлява частноправно изявление, а не индивидуален административен акт.

Въпреки това посочва, че изявлението отговаря и на всички изисквания за валидност и законосъобразност на административния акт, включително че е резултат от надлежно осъществена спрямо ищеца процедура по налагането на корекцията. Прави възражение за изтекла погасителна давност, като счита, че претендираните от ищеца суми представляват периодични плащания. Претендира разноски в производството.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

По делото е безспорно, като това е видно и от представения договор от 11.07.2012 г., че между ответника М.НА О.С.и водите (МОСВ) и ищеца О.Л.е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2007 г. – 2013 г.“ Предмет на договора е предоставяне на финансиране чрез средства от Оперативна програма „Околна среда 2007 г. – 2013 г.“ (ОПОС) за изпълнение на проект за изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Луковит.

Видно от договора между страните ищецът О.Л.е посочен като бенефициент по договора, като според чл. 1, ал. 1 на договора ответникът МОСВ предоставя на бенефициента, т.е. на община Луковит, безвъзмездната финансова помощ за финансирането на изпълнението на проекта.

Същевременно в чл. 1, ал. 2 от договора е посочено, че проектът ще се изпълнява в няколко общини – Луковит, Тетевен, Червен бряг, Роман и Ябланица, които също са страни по договора, заедно със сдружение „Регионално сдружение за управление на отпадъците – регион Луковит“. Участието на други субекти като страни по договора, извън ищеца и ответника, е необходимо с оглед на изпълнението на финансирания проект, който засяга и петте общини (които са партньори, заедно със сдружението, по договора за безвъзмездна финансова помощ). Същевременно от посочената клауза на чл. 1, ал. 1 от договора е ясно, че основното правоотношение във връзка с предоставянето на средствата, необходими за финансирането на проекта, е между ищеца като бенефициент и ответника.

Следователно именно на ищеца се дължи заплащането на сумите по процесния договор. Това изрично е посочено и в чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от специалните условия към договора, но е видно и от другите разпоредби на специалните условия, които уреждат единствено отношенията между ищеца като бенефициент и ответника. Същият извод следва и от общите условия към процесния договор – напр. от чл. 2 и чл. 3 на общите условия е ясно, че финансирането по договора се предоставя за възстановяване на разходи на бенефициента, т.е. на ищеца.

Следователно вземанията по процесния договор за заплащане (за възстановяване) на уговорените средства за финансиране на дейностите по проекта принадлежат единствено на ищеца като бенефициент по договора.

Действително в чл. 6, ал. 5 от общите условия към договора е посочено, че бенефициентът и партньорите носят солидарна отговорност за изпълнението на проекта. Тази отговорност обаче е уредена само като пасивна солидарност, т.е. ищецът и останалите партньори по договора носят солидарна отговорност по отношение на ответника за изпълнение на задълженията по договора, включително на задълженията на ищеца като бенефициент. Това обаче не означава, че е уговорена и солидарност при заплащането на средствата, дължими от ответника по договора. За тях, както се посочи, ясно е уговорено в договора, в специалните и в общите условия към него, че плащанията са дължими само на ищеца.

Следователно в случая не е уговорена активна (кредиторова) солидарност и плащанията за финансирането на дейностите по процесния договор са дължими само на ищеца. Отделен въпрос е, че дори и такава солидарност да е уговорена, тя единствено би могла да даде възможност на длъжника по договора (на ответника) да заплати дължимите суми на който и да било от другите страни по договора, но не може да обоснове съвместна процесуална легитимация на бенефициента и останалите партньори по договора, както твърди ответникът. Напротив, солидарните длъжници или кредитори са винаги обикновени, а не необходими другари по делото и поради това не е необходимо да участват всички те, за да бъде допустимо производството. Дори и при активна солидарност всеки от кредиторите може да иска заплащането на задължението от длъжника и съответно да води самостоятелно съдебно производство. Поради това неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на предявения иск поради това, че не е предявен от всички насрещни страни по процесния договор.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за безвъзмездна финансова помощ максималната стойност на предоставеното финансиране за изпълнение на проекта възлиза на 15 626 301,19 лв., като това финансиране представлява 95% от общата стойност на разходите по проекта. Съответно останалата част от разходите следва да бъдат осигурени от ищеца и останалите партньори по проекта.

Безспорно по делото е също така и обстоятелството, че на 27.12.2011 г. ищецът е сключил с трето лице (консорциум, състоящ се от три търговски дружества) договор за упражняване на дейността по строителен надзор при изграждането на обекта, който е предмет на предоставеното по процесния договор финансиране, както и за осъществяването на функцията на инженер съгласно договорните условия на FIDIC за строителство на строителни и инженерни обекти, проектирани от възложителя (Червена книга) – това е видно и от чл. 1 на представения по делото договор от 27.12.2011 г.

Уговореното по този договор възнаграждение според чл. 2, ал. 2 от договора възлиза на 477 700 лв. (без ДДС). Доколкото няма спор, че посоченият договор е сключен именно във връзка с изпълнение на една от финансираните по проекта дейности и като се съобрази разпределението на разходите между страните по договора за финансиране, частта от разходите по договора за възлагане на строителен надзор, които подлежат на възстановяване от страна на ответника, възлиза на 453 815 лв. (без ДДС) или на 544 578 лв. (с ДДС). Тук следва да се посочи и че съгласно условията по процесния договор за безвъзмездна финансова помощ (чл. 11 и сл. от общите условия към договора), а това се потвърждава и от посоченото от ответника в отговора на исковата молба, на възстановяване подлежи и ДДС, начислен и заплатен от ищеца върху дължимите плащания за изпълнението на финансирания проект.

Няма спор по делото, че ищецът е отправил искания към ответника за верификация на направените разходи за възнаграждение на изпълнителя по сключения договор за строителен надзор от 27.12.2011 г. и съответно за заплащането им (тези искания, подадени в периода 27.02.2013 г. – 01.10.2015 г., са представени по делото). По делото са представени получените от ответника с отправените до него искания за плащане по договора фактури за дължимите суми от ищеца по договора за строителен надзор от 27.12.2011 г. От общо седемте фактури, издадени в периода 03.07.2012 г. – 16.12.2015 г., се установява, че ищецът дължи по договора общо 418 048,80 лв. (без ДДС) или 501 658,56 лв. (с ДДС). Няма спор по делото и за това, че сумите, дължими по договора за строителен надзор, са заплатени от ищеца на изпълнителя по договора.