Решение № 1124 от 30.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1124 гр. Пловдив, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20265330201138 по описа за 2026 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

25-1030008901/15.12.2025г., издадено от Началник група в ОДМВР - Пловдив, Сектор Пътна полиция - Пловдив, с което на К. С. Г., ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева (с еврова равностойност 153,39 евро) за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата, като оспорва същата. Моли да се потвърди обжалваното наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (НП е връчено на 09.01.2026г., а жалбата е подадена на 12.01.2026г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Като съобрази становищата на страните и събраните доказателства, съдът намери от фактическа страна следното:

На 13.09.2025г. в 13,30ч. в гр. Пловдив, жалб. К. Г. управлявал л.а.

Фолксваген Голф с рег. № ****, негова собственост, по ул. Ягодовско шосе до блок 267А, като пред него се движел друг автомобил Ланд Роувър с рег. № ****, управляван от Е.М.. Жалб. Г. не спазил необходимата дистанция от управлявания от М. автомобил, поради което при спирането му се блъснал отзад в него. Между двамата водачи бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 13.09.2026г., в който бил описан механизма на възникване на ПТП, а именно – движението на автомобил А, управляван от жалбоподателя Г. и блъскането му в намиращия се пред него автомобил В, управляван от М.. В двустранния констативен протокол в графата за забележки водач А (жалб. Г.) вписал, че е виновен, а водач В (М.) вписал, че е невинен, като същият бил подписан и от двамата водачи.

В последващите дни М. почувствал болки в гръбначния стълб вследствие на инцидента, като посетил и лекари. Същият подал жалба в сектор Пътна полиция-Пловдив и представил писмената документация от лечебното заведение. За изясняване на случая св. К. повикал двете лица участници в ПТП-то, запознал се с писмената документация и автомобилите и съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 441, а срещу жалбоподателя Г. издал и АУАН. Впоследствие било издадено и обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена по делото на първо място въз основа на презумптивната сила по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП на издадения АУАН. В случая в хода на производството презумптивната сила на АУАН не само не беше опровергана, а напротив, същата беше напълно потвърдена от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. От показанията на св. К. се изясняват фактите, свързани с извършената проверка.

По отношение на процесното ПТП с висока доказателствена стойност се ползва съставеният между двете страни Констативен протокол за ПТП, доколкото същият е подписан и от двамата водачи и изяснява напълно механизма на настъпването му и причинените вреди на превозните средства.

От представената писмена документация от лечебните заведения напълно се изяснява и че водачът на блъснатия автомобил М. е пострадал физически при 2 инцидента. Същевременно липсват доказателства, които да сочат на друг механизъм за настъпване на ПТП-то, като такива не се представят и от жалбоподателя. Поради посоченото съдът намери, че не са налице обстоятелства, опровергаващи презумптивната доказателствена сила на АУАН, поради което и счете, че описаната в него фактическа обстановка е и осъществилата се в обективната действителност.

Описаното в АУАН и изяснено от актосъставителя се подкрепя и от съставения от последния Протокол за ПТП. В действителност същият се явява съставен след изтичане на срока по чл. 3, ал. 2 от Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между министерството на вътрешните работи, комисията за финансов надзор и гаранционния фонд, но с оглед безспорното установяване на фактическата обстановка от останалите доказателства по делото и най-вече механизма на настъпване от съставения между страните Двустранен констативен протокол от 13.09.2025г., то и съдът не намира същото да представлява СПН в настоящото производство по ЗАНН, целящо да установи наличието или не на административно нарушение.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., се установява компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 20.11.2025г., за нарушение, извършено на 13.09.2025г., а НП - на 15.12.2025г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми.

Съдът намира за неоснователно възражението за наличие на процесуално нарушение от категорията на съществените с оглед липсата на 3 посочване на трите имена на актосъставителя. Изискването на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗАНН е да обезпечи законосъобразното формиране на изводите относно материалната и териториалната компетентност на актосъставителя към датата на съставянето на АУАН, наличието или липсата на основания за отвод от участието му в разглеждането на преписката, авторството на подписа под акта, изпълнението на законовите изисквания по чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН от наказващия орган и надлежното призоваване за разпит на актосъставителя в процесуалното му качество на свидетел в съдебната фаза на производството. В случая индивидуализиращите данни на същия са позволили категоричното установяване на самоличността му, призоваването му пред съда и разпита му, като в съдебното заседание св. К. е потвърдил както съставянето на АУАН, така и полагането на подписа от него, поради което и не е налице съществено процесуално нарушение при непосочването на бащиното му име.

Съдът намира за неоснователно възражението за наличие на съществено процесуално нарушение с оглед сливането на качествата на свидетел по АУАН и на пострадал от нарушението. В ЗАНН липсват предвидени ограничения за това кои свидетели могат да бъдат вписани като очевидци на инцидента. По отношение на пострадалия са предвидени ограничения да не съставя АУАН (чл. 37, ал. 3, т. 1 от ЗАНН) и да не участва в разглеждането на административнонаказателна преписка и в издаването на наказателно постановление (чл. 51, ал. 1, б. А от ЗАНН), но липсва пречка същият да е свидетел, особено когато се явява очевидец. Не се установява и твърдението в жалбата посоченият като свидетел при съставяне на акта Й.К. да не е присъствал при съставянето му, но дори същото да е вярно, актът не би противоречал на разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, доколкото не се оспорва същият да е бил подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, а именно – свидетелят М.. Не би било налице съществено процесуално нарушение и вписването на възрастта на нарушителя, което е установима по посоченото в АУАН ЕГН, а още повече, че същата е и посочена (50г.), нито пък негова месторабота, която би имала значение единствено за призоваване на нарушителя в случай, че не би могъл да бъде намерен на посочения от него адрес.

Процесуалният закон не е поставил и изискване за задължително участие на защитник в производството по съставяне на АУАН, за да може 4 липсата на защитник да бъде приравнена на съществено процесуално нарушение. По отношение на правото на адвокатска защита, за същото в ЗАНН се споменава най-рано в чл. 58б, ал. 4 от ЗАНН, в който е прието, че нарушителят има право на адвокатска защита в съдебното производство по разглеждане на делото. Разбира се нарушителят поначало би могъл да ползва и адвокатска защита по негова преценка, като има възможност да използва такава включително при подаването на възражение пред административнонаказващия орган в 7-дневния срок от съставяне на АУАН, макар това да не е изрично предвидено в закона, но липсата на защитник при съставяне на АУАН не е предвидено в ЗАНН като нарушение, още повече същото да се явява съществено такова.

При правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. В конкретния случай, жалбоподателят в качеството си на водач на МПС, не е преценил възможността движещият се пред него автомобил да спре, като не е спазил необходимата дистанция при движение на управлявания от него автомобил. От така настъпилото ПТП е имало и пострадало лице – Е.М., който е удостоверил наличните си травми чрез представените по преписката медицински документи.

Правилно е определена и санкционната норма на чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП. Размерът на глобата е правилно определен в абсолютно предвидения от законодателя размер от 300 лв. с еврова равностойност 153,39 евро (към момента на извършване на деянието) и който в пълна степен ще въздейства предупредително и превъзпитателно на дееца в последващи случаи да съобразява дистанцията на движещите се пред него ППС-та, за да се избегне настъпване на други ПТП-та.

При така изложеното, процесното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на делото, разноски са дължими на въззиваемата страна 5 и при направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него в това производство, съобразно с нормата на чл.63д, ал. 5 вр. ал. 4 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобрази характера и тежестта на производството, както и факт ът, че представителството е осъществено единствено чрез депозиране на писмено становище от юрисконсулт, съдът намери, че следва да присъди в полза на ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 66,47 евро.

По аргумент от т.6 от ДР на АПК, разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващият орган. В случая това е ОДМВР- Пловдив.

Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление

№

25-1030008901/15.12.2025г., издадено от Началник група в ОДМВР - Пловдив, Сектор Пътна полиция - Пловдив, с което на К. С. Г., ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева (с еврова равностойност 153,39 евро) за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА К. С. Г., ЕГН **********, да заплати на ОДМВР-Пловдив сторените в производството пред РС-Пловдив разноски за представителство от юрисконсулт в размер на 66,47 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.