Определение № 263 от 22.05.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 263 гр. Пазарджик, 22.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20235200500271 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.413 ал.1 във връзка с чл.410 и във връзка с чл.274, ал.1, т.2 от Гражданския процесуален кодекс.

Производството по делото е образувано по частна жалба с вх.

№1053/23.02.2023г., подадена от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр.София, 1309, ул.“Кукуш“ №1, представлявано от А.В.Д.- Главен изпълнителен директор и М.М.Изпълнителен директор, чрез адвокат Л. Р. против Разпореждане №243 от 13.02.2023г., постановено по ч.гр.д.№148/2023г. по описа на РС- В., в частта му с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против „Б.“ ЕООД, ЕИК 203882181, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.“Съединение“ №99, ет.1, ап.1, за сумата от 1919,26лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор 505738435, за сумата от 63,90лв., представляваща мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 02.06.2022г.- 08.02.2023г., както и за съдебни разноски над уважената част от заявлението.

Твърди се обжалваното разпореждане е незаконосъобразно. В тази насока се приема, че незаконосъобразно съдът свързва нищожността на неустойката със забрана за неоснователно разместване на блага.

Приема се, че незаконосъобразен е изводът на съда, че неустоечната 1 клауза на договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави и излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.

Сочи се, че неправилен бил мотивът на съда, че чрез така претендираната неустойка, мобилният оператор получава имуществена облага от насрещната страна без да предоставя услуги.

Счита се, че мотивите на съда не кореспондират с актуалната практика на СЕС- Решение от 22.11.2018г. по дело С-295/2017г., образувано по преюдициално запитване на МЕО, дружество с основен предмет на дейност извършването на телекомуникационни услуги на територията на Португалия, в което решение е застъпено становището, че сумата, дължима при неспазване на минималния срок на обвързаност е неразделна част от общата цена, плащана за доставките на услугата и разделена на месечни вноски, която става незабавно изискуема в случай на неизпълнение на задължението за плащане, без значение дали тази сума е квалифицирана като неустойка по националното право.

Твърди се, че първостепенният съд е пренебрегнал факта, че неустойката е компенсаторна по своя характер, поради което съгласно чл.79 от ЗЗД, кредиторът може да иска или реално изпълнение, ведно с обезщетение за забава или да поиска обезщетение за неизпълнение /изключено е да иска и двете едновременно/. Поради неизпълнението на договора, заявителят спрял да начислява месечни такси до края на срока на договора и начислил договорената неустойка за оставащия срок за използваните мобилни услуги.

Сочи се, че ако заявителят е поискал изпълнение, съгласно чл.79 от ЗЗД, то претендираната сума щяла да бъде същата.

Визира се, че след прекратяването на договора начисляването на месечните абонаментни такси било преустановено, но вземанията за тях, дължими до изтичането на срока, прекратен по вина на абоната, били обезпечени с договорените от страните неустойки, поради което изводът на първоинстанционният съд за нищожност на клаузите, които я уреждат се явява неправилен, отчитайки както компенсаторния характер на договорените неустойки, така също и качеството на страните- търговци, които са ги договорили съобразно чл.309 от ТЗ. Цитира се практика в този смисъл.

2

С оглед на така изложеното от жалбоподателя се счита, че неустоечната клауза не противоречи на добрите нрави, нито създава неравноправие между правата и задълженията между страните по договора, нито води до неоснователно обогатяване.

Излагат се и съображения, че отхвърлянето на неустойките в пълен размер поставя длъжникът- търговец, който сключва договорите във връзка със своята търговска дейност и по отношение на които важи чл.309 от ТЗ, в по- благоприятно положение от физическите лица, с които дружеството има договор, доколкото е налице спогодба между жалбоподателя и КЗП, утвърдена от СГС по гр.д.№12268/2014г., според която, когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване на договора не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка.

В обобщение посочва, че обезпечителната, обезщетителната и санкционната функции на неустоечната клауза не са анализирани правилно от съда. Размерите на дължимите неустойки според жалбоподателя не излизат извън пределите на обезпечителната, обезщетителната и санкционната й функции, не са прекомерни и не противоречат на добрите нрави, а съдът изобщо не следвало да обсъжда въпроси, свързани със съпоставката на размера на действителните вреди, евентуално понесени от заявителя и търсената обезвреда.

Твърди се, че незаконосъобразно съдът намалил и претендираните разноски, съобразно отхвърлената част от заявлението, като не съобразил, че производството е заповедно и в него не се прилага по аналогия чл.78 от ГПК.

Адвокатското възнаграждение било определено в минималния размер, съгласно чл.7, ал.7, във вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а съдът нямал право по своя инициатива да намалява размера или да слиза под минимума, предвид едностранния характер на производството.

Искането е, да се отмени разпореждането в неговата обжалвана част, като вместо него се постанови издаването на заповед за изпълнение за претендираната неустойка и претендираната мораторна лихва върху вземането за неустойка, както и за пълния размер на претендираните 3 разноски.

Частната жалба е с правно основание чл. 413, ал. 1 и 2 от ГПК, подадена е в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна, имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид становището на страната и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС- В. по ч.гр.д.№148/2023г. е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „А1 България“ ЕАД чрез адв.Л. Р.. С него е поискано от заповедния съд да издаде заповед за изпълнение против Б.“ ЕООД за следните суми: 904,40лв.главница, представляваща неплатени месечни такси и потребление за използване на услуги по договор М505738435 за периода 07.04.2022г.06.10.2021г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; 1094,58лв- месечни вноски по договори за продажба за изплащане за периода 07.04.2022г.- 06.10.2022г. към договор 505738435, партида 109611631, ID на договор М6576255 от 19.08.2020г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; 1919,26лв.- неустойка за неизпълнение на договор 55738435, партида 1096116321, ID на договор М6576255 от 19.08.2020г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; 152,51лв.- мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава на плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, от които 48,19лв.мораторна лихва върху вземането за месечни вноски по договор за закупуване на изплащане за периода 30.05.2022- 08.02.2023г. и 63,90лв.- мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 01.06..2022г.- 08.02.2023г.

В заявлението са посочени обстоятелствата във връзка с предмета на договора и предоставените от заявителя услуги, включително начина, по който е формирана неустойката. Претендирани са деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Съдът е издал Заповед №58/13.02.2023г., съгласно която, на основание чл.411, ал.3 от ГПК е разпоредено длъжникът „Б.“ ЕООД да заплати на 4 кредитора „А1 България“ ЕАД сумите, както следва: 904,40лв.- месечни такси и потребление за използване на услуги по договор 505738435 за периода 07.04.2022г.- 06.10.2022г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; 1094,58лв.- месечни вноски по договор за продажба на изплащане 505738435 за периода 07.04.2022г.- 06.10.2022г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; 48,19лв.- мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 30.05.2022г.- 08.02.2023г.; 40,42лв.- мораторна лихва върху вземането за месечни вноски за закупуване на изплащане за периода 30.05.2022г.08.02.2023г.; 41,75лв.- държавна такса, както и 257,97лв.- адвокатско възнаграждение.

Видно от Разпореждане №243/13.02.2023г., заповедния съд е отхвърлил Заявление с вх.№742/09.02.2023г., на „А1 България“ ЕАД срещу „Б.“ ЕООД, в частта с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 1919,26лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договор 505738435, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, като и за сумата от 63,90лв., представляваща мораторна лихва върху вземането за неустойка, за периода 02.06.2022г.- 08.02.2023г.

Отхвърлено е искането за присъждане на разноски за сумата над 41,75лв., представляваща държавна такса до пълния претендиран размер от 81,42лв. и за сумата над 257,97лв., представляваща адвокатско възнаграждение до пълния претендиран размер от 503лв.

При тези данни, въззивният съд от правна страна приема следното:

Частната въззивна жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в заповедното производство против подлежащ на обжалване акт на заповедния съд- разпореждане с което частично се отхвърля заявлението за издаване за заповед за изпълнение.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

В конкретният казус, за да отхвърли подаденото заявление, първоинстанционният съд е приел, че уговорената неустойка, формирана като сбор от всички месечни такси по договора от датата на срока до датата на 5 прекратяването му, противоречи на добрите нрави, тъй като размерът й излиза извън пределите на присъщите за неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция, доколкото не е съобразена с естеството на обезпеченото задължение и с възможните вреди от неизпълнението на абоната. По този начин, макар договорът да бил прекратен, абонатът оставал задължен за заплащане на всички месечни абонаментни такси, без да може да ползва установените в договора услуги. Предвид и на това е приел, че така установените клаузи за неустойка като нищожни и установени в противоречие с добрите нрави, не пораждат задължение за потребителя на мобилни услуги.

Настоящата инстанция изцяло споделя извода на районния съд, че уговорената от страните неустойка за едностранно прекратяване на договора за мобилни услуги и за невърнато оборудване, поради виновно неизпълнение на задълженията на длъжника в размер на оставащите до края на срока на договора месечни такси е в отклонение на обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция, присъщи за неустойката, предвидени в чл.92 от ЗЗД.

На първо място следва да се отбележи, че съдебната практика на СЕС, посочена в частната жалба, касаеща преюдициално запитване, не е постановена по спор за нищожност на така уговорена неустойка поради противоречие с добрите нрави, а предметът на делото е за това: дали върху така уговорена сума се дължи ДДС, на който въпрос СЕС е дал положителен отговор, като е приел в §48 от решението, че сумата, дължима при неспазване на минималния срок на обвързаност, е възнаграждение за предоставяните от оператора услуги, независимо дали клиентът упражнява правото си да ползва тези услуги до края на посочения срок. В §68 е посочено още, че за тълкуването на разпоредбите на Директивата за ДДС е без значение дали съгласно националното право тази сума представлява обезщетение за вреди на деликтно основание или неустойка, или пък е квалифицирана като обезщетение за вреди, компенсаторно обезщетение или възнаграждение.