Определение № 981 от 11.09.2026, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 448/2026
- Вид
- Определение № 981
- Подписан
- 11.09.2026
- В сила
- 11.09.2026
- Състав
- МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 981 гр. Перник, 11.09.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Гражданско дело № 20261700100448 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 4275/26.05.2026 г., депозирана от А. В. К., ЕГН: **********, действащ със съгласието на своя баща В. М.
К., чрез адв. А. А. против Е. И. А., ЕГН:**********, гр. Перник, *** и А. Е. Е., ЕГН:
**********, гр. Перник, ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 53 от ЗЗД за сумата от 30 000 евро – главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нанесен побой, ведно със законна лихва, считано от 25.05.2024 г.
Ищецът излага в исковата молба, че на 25.05.2024 г. около 22:00 часа се придвижвал с негов приятел /М.И.Т./ в района на паркинга, разположен до „Р.Б.“, когато бил нападнат от Е. А. и А. Е., които му нанесли множество удари с юмруци в областта на лицето и го блъскали.
Ищецът сочи, че по случая е образувано НОХД № ***/*** г., по което ответниците сключили споразумение като се признали за виновни в извършването на инкриминираното деяние.
С исковата молба се правят твърдения, че в резултат на нанесения побой на ищеца е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носни кости и девиация на носна преграда, затруднено носно дишане, лицева асиметрия и септален хематом в предната част на носната преграда, които увреждания довели до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. В продължение сочи, че в резултат на нанесения му побой ищецът претърпял силни болки и страдания, както по време на побоя, така и по време на продължителното му лечение. Допълва, че и към настоящия момент има хематом в областта на лицето и продължава да изпитва страдания в областта на фрактурата на носни кости и девиация на носна преграда.
На следващо място, с исковата молба се сочи, че освен физическата болка и страдания, в резултат на нанесения му побой, на ищеца са причинени и много силни и болезнени психически травми. Твърди, че след нанесения му побой, А. К. се затворил в себе си, ограничил социалните си контакти, трудно допуска нови хора до себе си.
Ищецът изпитва постоянна тревога и страх и има нарушен и неспокоен сън, сънува кошмари. Сочи, че и към момента се чувства унизен и наранен, тъй като действията на 1 ответниците са извършени на публично място и са били възприети от всички хора наоколо. Отбелязва, че след претърпения инцидент ищецът потърсил помощта на психотерапевт, чиито консултации ще продължат дълго поради силната психическа травма, който му е нанесена.
С оглед изложеното, ищцовата страна моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците Е. И. А. и А. Е. Е. да заплатят солидарно в полза на А. В. К. сумата от 30 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нанесения му побой на 25.05.2024 г., ведно със законна лихва, считано от 25.05.2024 г. до окончателното изплащане на главницата. Прави се искане ответниците да заплатят и всички разноски по делото.
С исковата молба се представят писмени доказателства и се правят доказателствени искания за допускане на съдебно-медицинска експертиза, съдебнопсихологическа експертиза, както и за допускане до разпит на трима свидетели, чийто показания ще установят както обстоятелствата относно процесния инцидент, така и обстоятелства за психическото състояние на ищеца след инцидента.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който се оспорва предявената искова претенция по размер като се твърди, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Излагат се подробни съображения относно правилното приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и отчитането на различните критерии по всеки отделен случай. По изложените доводи се моли съда да постанови решение, с което да бъде оставена без уважение исковата претенция на ищеца за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в претендирания от него размер. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. Прави се възражение по отношение на направените с исковата молба доказателствени искания. Не се възразява по делото да бъде приобщена представената с исковата молба медицинска документация.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК на редовността на исковата молба, както и на другите искания и възражения на страните намира, че следва да се произнесе с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
Съдът намира предявения иск за процесуално допустим, респ. същия следва да бъдат разгледан.
Съдът намира, че следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени доказателства, като допустими и относими към предмета на делото, като същите ще бъдат ценени по същество.
Съдът намира за основателно доказателственото искане на ищеца по делото да бъде допусната съдебно-медицинска експертиза, която след запознаване с медицинската документация на ищеца и след извършване на личен преглед да отговори на поставените с исковата молба въпроси, доколкото същите са относими към предмета на делото.
Съдът намира за основателно доказателственото искане на ищеца по делото да бъде допусната съдебно-психологическа експертиза, която след запознаване с материалите по делото и провеждане на необходимите психологични и психотерапевтични изследвания, да отговори на поставените с исковата молба 2 въпроси, доколкото същите са относими към предмета на делото.
Съдът намира за основателни доказателствените искания на ищеца за допускане до разпит на трима свидетели при режим на довеждане, доколкото се цели установяване на релевантни за спора факти.
С оглед горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени от страна на ищеца са осъдителни искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
- права и обстоятелства, които не се оспорват и не се нуждаят от доказване – доколкото по силата на чл. 300 от ГПК влязлото в сила споразумение по НОХД №***/***г. по описа на РС – Перник, е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца, то тези обстоятелства не се нуждаят от доказване.
- разпределение на доказателствената тежест – доказателствена тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на следните предпоставки: реално претърпяване на вредите (техния вид, интензитет и продължителност) и причинна връзка между виновните противоправни действия на ответниците и твърдените претърпени неимуществени вреди.
При доказване на горното в тежест на ответниците е да проведат насрещно доказване, като следва да установят своите правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ищецът не сочи доказателства за претърпените неимуществени вреди.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства, като относими и допустими към предмета на делото.
ДОПУСКА до разпит трима свидетели при режим на довеждане в първото съдебно заседание на страната на ищеца за установяване както на обстоятелствата относно процесния инцидент, така и обстоятелства за психическото състояние на ищеца след инцидента, като УКАЗВА на ответника в 3-дневен срок от връчване на определението да представи писмена молба, в която да посочи трите имена на свидетелите.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-медицинска експертиза, която да отговори на въпросите, формулирани в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Кирил Стоименов Чакъров, включен/а в списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица за съдебния район на Окръжен съд – Перник за 2026г.
ОПРЕДЕЛЯ първоначално възнаграждение на вещото лице в размер на 200 3 евро платими от ищеца, в едноседмичен срок от получаване на определението.
УКАЗВА на ищеца, че при непредставяне в срок на доказателства за внасяне на определения депозит, съдът ще отмени определението си в частта, в която е допуснато изслушването съдебно-медицинската експертиза, както и че невнасянето на определения депозит може да е основание за съда да приложи последиците на чл. 161 ГПК при постановяване на решението, като може да приеме за недоказани фактите, за чието изясняване се назначава експертизата.
УКАЗВА на вещото лице задължението да уведоми съда в случай, че не може да изготви заключението поради липса на квалификация, болест или друга обективна причина или в определения срок, както и да представи заключението си най-малко една седмица преди насроченото съдебно заседание, на основание чл. 197, ал. 2, 198 и 199 от ГПК, както и отговорността, която носи по чл. 86 ГПК.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-психологическа експертиза, която да отговори на въпросите, формулирани в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.Г.В., включен/а в списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица за съдебния район на Окръжен съд – Перник за 2026г.
ОПРЕДЕЛЯ първоначално възнаграждение на вещото лице в размер на 200,00 евро платими от ищеца, в едноседмичен срок от получаване на определението.
УКАЗВА на ищеца, че при непредставяне в срок на доказателства за внасяне на определения депозит, съдът ще отмени определението си в частта, в която е допуснато изслушването съдебно-психологическата експертиза, както и че невнасянето на определения депозит може да е основание за съда да приложи последиците на чл. 161 ГПК при постановяване на решението, като може да приеме за недоказани фактите, за чието изясняване се назначава експертизата.
УКАЗВА на вещото лице задължението да уведоми съда в случай, че не може да изготви заключението поради липса на квалификация, болест или друга обективна причина или в определения срок, както и да представи заключението си най-малко една седмица преди насроченото съдебно заседание, на основание чл. 197, ал. 2, 198 и 199 от ГПК, както и отговорността, която носи по чл. 86 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.10.2026 година от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекта на доклад най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на 4 страната, а съгласно ал. 2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.