Решение № 1396 от 24.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1396 гр. Пловдив, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330119884 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от Х. С. Б., ЕГН **********, против „Кредито” ООД, ЕИК 204554530, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 312,73 лева – недължимо платена при начална липса на основание по Договор за потребителски кредит № ****** г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.11.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, а при условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 278,87 лева – недължимо платена при начална липса на основание по клауза от сключен между страните Договор за потребителски кредит № ****** г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за кандидатстване за кредит, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.11.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен от разстояние, по реда на ЗПФУР, Договор за потребителски кредит № ****** г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца паричен заем в размер на 800 лева, при фиксиран лихвен процент от 40,10 % и годишен процент на разходите от 48,69 %, с краен падеж – 01.11.2024 г. Съобразно договореното между страните, потребителят следвало да заплати и такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, възлизаща на сума в размер от 278,87 лева, платима заедно с месечната погасителна вноска. Твърди се, че сключеният между страните договор за кредит е 1 нищожен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият в договора размер на ГПР е различен от действително приложения. В тази връзка се поддържа, че дължимата от потребителя такса за експресно разглеждане на документи не е включена при изчисляване на ГПР по кредита и по този начин се заобикаля разпоредбата на чл. 19 ЗПК. Излагат се доводи и за нищожност на клаузата от договора, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи, поради противоречието й с добрите нрави, както и поради това, че е уговорена при неспазване на разпоредбите на чл. 11, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 10а ЗПК, и е неравноправна. Ищецът твърди, че на дата ***** г. е заплатил сума в общ размер от 1112,73 лева, с която е погасил задълженията за главница, възнаградителна лихва и такса за експресно разглеждане на документи. Предвид изложените в исковата молба съображения за цялостна недействителност на договор за кредит се претендира връщане на сумата от 312,73 лева, като платена над главницата по договора, която сума ищецът счита, че е получена от ответника без наличие на основание, а при условията на евентуалност се претендира връщане на сумата от 278,87 лева, като платена без основание по нищожна клауза от процесния договор за кредит, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредито“ ООД е депозирал отговор на исковата молба. Не оспорва, че между страните е сключен процесният Договор за потребителски кредит № ****** г. при посочените в исковата молба условия и параметри. Оспорва твърденията за недействителност на договора поради неспазване на сочените от ищеца императивни изисквания на ЗПК. Оспорва и твърденията за нищожност на клаузата от договора, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи. Сочи, че ищецът е върнал дължимите по договора за кредит суми предсрочно на дата ***** г. Поддържа, че е налице валидно сключен между страните договор за кредит. Претендира разноски.

С молби вх. № **** г., вх. № **** г. и вх. № **** г. ищецът признава факта, че след датата на подаване на исковата молба, ответното дружество е заплатило на Х. Б. сума в размер от 278,87 лева, представляваща платена по процесния договор такса за експресно разглеждане и моли този факт да бъде взет предвид от съда при постановяване на решение по делото. Поддържа, че ответникът не е върнал сумата от 33,86 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за кредит. Предвид това, моли исковата претенция да бъде уважена за сумата от 33,86 лева, а за разликата над 33,86 лева до пълния претендиран размер от 312,73 лева, да бъде отхвърлена поради извършено плащане в хода на процеса. Претендира разноски по делото.

С молби вх. № ***** г. и вх. № ****** г. ответникът заявява, че поддържа подадения отговор на искова молба. Счита, че сумата за договорна лихва е дължима от 2 ищеца, тъй като представлява възнаграждението на ответното дружество за предоставения финансов ресурс. Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни. Претендира разноски по делото, като поддържа, че ответникът не е дал повод за иницииране на исковия процес.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не се спори, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ****** г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца паричен заем в размер на 800 лева, при фиксиран лихвен процент от 40,10 % и годишен процент на разходите от 48,69 %, с краен падеж – 01.11.2024 г., в който е уговорено заплащането на такса в размер на 278,87 лева за експресно разглеждане на документи за отпускане на кредит, като общо дължимата от заемателя сума по договора е 1118,97 лева. От съдържанието на посочения договор за кредит (т. 2.2. от същия) е видно още, че кредиторът дава право на кредитополучателя изрично да заяви получаването на допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на кандидатури за кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя. Експресното разглеждане на кандидатурата гарантира получаването на отговор на искането за отпускане на кредит до 20 минути от изпращането му. Съгласно т. 2.5. от договора, за допълнителната незадължителни услуга за експресно разглеждане на кандидатури на кредитополучатели, кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане, описана в условията и параметрите на кредита. В т. 2.6. от договора е отразено, че таксата за експресно разглеждане на кандидатури по т. 2.5. се дължи от кредитополучателя само в случаите, когато кредитът бъде одобрен и не се дължи от кредитополучателя, ако искането за отпускане на кредит бъде отхвърлено. Според т. 2.7. от договора, допълнителната услуга за експресна обработка не е задължително условие за получаване на кредит и не повишава шансовете на кредитополучателя да получи кредит.

Предвид изложеното, съдът приема, че между ищеца Х. С. Б. и ответника „Кредито” ООД е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски кредит № ****** г., по който ищецът е усвоил парична сума в размер от 800 лева. Въпреки срока за издължаване – 45 дни (посочен в т. 9 от договора за кредит), съдът счита, че сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК. Съобразно чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗПК, разпоредбите на закона не се прилагат при договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи. В настоящия случай съдът счита, че разходите по 3 договора не са незначителни за потребителя, особено съпоставено с ниския размер на усвоената по договора сума. С оглед изложеното, при обсъждане на твърденията на ищеца за недействителност на договора за кредит, съответно приложение намират нормите на Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят – потребител дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на сключения между страните договор за кредит, свързано с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради това, че кредиторът не включва към ГПР по договора таксата за експресно разглеждане на документи за кандидатстване за кредит.

Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Според нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати потребителят, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, 4 както и възнаградителната лихва, като потребителят трябва да е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48,69 %, а годишният лихвен процент е 40,10 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР нито е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно е оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От изложеното следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В случая е отразено, че ГПР е 48,69 %, но от съдържанието на договора се установява, че в посочения размер не се включва таксата за експресно разглеждане на документи, която следва да бъде включена в ГПР, тъй като представлява сигурен разход за потребителя, който е пряко свързан с договора за кредит. В същия е уговорено, че таксата за експресно разглеждане гарантира експресна обработка на получаване на отговор на искането за отпускане на кредит – до 20 минути от изпращането. Разпоредбата на чл. 10а ЗПК дава възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж. В настоящия случай, таксата за експресно разглеждане, представлява действие по усвояване на кредита във времево отношение. Доколкото се касае за възнаграждение по усвояването на кредита, с нея реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Така, с тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Фактът, че при формиране на приложимия към договора ГПР не се включва посочената такса за експресно разглеждане на документи не се оспорва и от самия кредитор, предвид изложените от него съображения в отговора на исковата молба (л. 24-гръб от делото). Следователно, кредиторът неправилно формира приложимия към договора за кредит ГПР, като 5 включва като разход единствено вземането за възнаградителна лихва, но не и този за такса за експресно разглеждане на документи за кандидатстване за кредит. Предвид това, явно е, че ГПР превишава императивно посочения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум (годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България). Доколкото в конкретния случай кредиторът неправилно посочва в договора годишния процент на разходите, който се различава от действителните разходи, то следва да се приеме, че изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изцяло не е спазено и договорът за кредит е недействителен.