Решение № 431 от 11.12.2025, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Административно наказателно дело 1341/2025
- Вид
- Решение № 431
- Подписан
- 11.12.2025
- В сила
- 06.01.2026
- Състав
- ЕМИЛ БОБЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 78 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 144 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "а" · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 44, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 431 гр. Велико Търново, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЕМИЛ БОБЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20254110201341 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от П. В. К. с ЕГН **********, с адрес: ****, против НП № 24-1275-002442 от 18.09.2024 год. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВ – В. Търново, с което за допуснати от К. нарушения по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН са му наложени две административни наказания – на основание чл. 179, ал. 2 вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец. В жалбата се излагат доводи, че не са допуснати описаните в НП нарушения, както за допуснати съществени процесуални нарушения, както и че НП е издадено в нарушение на материалния закон, при неизяснена фактическа обстановка, като се моли пълната му отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М. Х. от ВТАК – редовно упълномощена. Същата поддържа жалбата и изложените в нея доводи, като излага и допълнителни 1 доводи в насока за допуснати процесуални нарушения и неизяснена фактическа обстановка, като моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно призована, не се явява и не се представлява.
Не заема становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Административно-наказателното производство е започнало със съставяне на АУАН серия GA № 1321580 от 23.07.2024 год., съставен от мл. автоконтрольор А. В. И. в присъствието на свидетеля В. К. Г., против П. В. К. с ЕГН **********, с адрес: ****, затова, че на 23.07.2024 год. в 18:30 часа в гр.
Велико Търново, ул. „България“, до номер 66 в посока към гр. София, управлява лек автомобил марка „Волво“, модел „ХЦ 90“, цвят черен, с peгистрационен номер ****, собственост на Фирма „К. ****“ ЕООД с булстат номер ****, като предприема маневра паркиране и блъска със странична дясна част паркираният лек автомобил марка „Тойота“ модел „Корола Версо“, цвят черен металик, с регистрационен ****, с което реализира ПТП с материални щети по двата автомобила. Същия не уведомява компетентната служба на МВР.
Като нарушени в АУАН са посочени разпоредите на чл. 44, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП.
Така съставения АУАН е бил връчен на П. К. на 23.07.2024 год., който го е подписал. В графата за възражения е отразено: „нямам възражения“.
Срещу така съставения АУАН не е било подадено възражение пред наказващия орган.
Въз основа на посочения АУАН, на 18.09.2024 год. от Началник група в Сектор „ПП” при ОД на МВР – В. Търново е издадено и обжалваното наказателно постановление № 24-1275-002442, с което за допуснати от К. нарушения по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН са му наложени две административни наказания – на основание чл. 179, ал. 2 вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец. НП е връчено лично на П. К. на 17.09.2025 2 год., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН пред наказващия орган в законоустановения срок.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:
При служебната проверка относно реквизитите на акта за нарушение и издаденото въз основа на него НП, съдът не констатира нередовности.
Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И акта и НП съдържат изискуемите по закон реквизити.
Съдът обаче намира, че описаните в АУАН и процесното НП нарушения не бяха доказани в хода на съдебното следствие. Процесуалните действия по налагане на административно наказание имат за своя непосредствена цел доказване на нарушението и неговия извършител. Към момента на издаване на наказателното постановление, следва да бъде безспорно установено наличието на предпоставките за реализиране на административно-наказателна отговорност. В тази връзка приложение намира разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН: „Наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с нарушителя. Следователно за налагане на административно наказание, наказващия орган следва да установи – налице ли е нарушение, кой е нарушителят и извършил ли е той деянието виновно.
Преценката на административно наказващия орган дали да се издаде НП, следва да се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение. В съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Настоящият състав приема, че материалите съдържащи се в административно наказателната преписка по обжалваното НП, депозирани пред ВТРС, със съпроводително писмо с рег. № 127500-18329/02.10.2025 год., въззиваемата страна не сочи 3 достатъчно доказателства в подкрепа на издаденото постановление. Посочено е, че се иска да бъдат призовани и разпитани А. И. и В. Г. (съответно актосъставител и свидетел по акта), като не се сочат никакви други доказателства. Разпитан в хода на съдебното следствие свидетеля по акта описва пред съда фактическа обстановка около установяване на сочените административни нарушения, като твърди, че с колегата си са констатирали, че жалбоподателя при извършване на маневра паркиране е ожулил със страничната си дясна част друг паркиран автомобил. Същия потвърждава че едното от нарушенията е неосигуряване на достатъчно разстояние при извършване на маневра „паркиране“ и при самото паркиране е ударил другия автомобил.
Това деяние е било квалифицирано от контролния орган като нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, а впоследствие наказващия орган е възприел тази квалификация на деянието и е ангажирал административно-наказателната отговорност на жалбоподателя именно за такова нарушение. Настоящия съдебен състав намира, че както контролния орган, така и наказващия орган неправилно са приложили материалния закон по отношение на това твърдяно нарушение. От доказателствата по делото се установява, че действително на посочената дата жалбоподателя е ударил със управлявания от него автомобил друг автомобил, като това е станало при извършване на маневрата „паркиране“ от жалбоподателя, а другият автомобил към този момент е бил паркиран и без водач. Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП регламентира задължение на водача на насрещно движещи се пътни превозни средства да осигуряват достатъчно странично разстояние при разминаване с водачите от насрещното платно. В конкретния случай обаче не е била извършвана маневра „разминаване“, а маневра „паркиране“, като не е имало „разминаване“ между двата автомобила по смисъла на закона и не е имало насрещно движещ се автомобил. В този смисъл съдът счита, че така описаното деяние не може да бъде квалифицирано като нарушение по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, доколкото самото действие не може да се квалифицира като „разминаване“ по смисъла на чл. 92, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП. Така настоящият съдебен състав приема, че наказващия орган неправилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателят за това деяние и процесното наказателно постановление се явява незаконосъобразно в тази му част, поради което следва да бъде отменено по отношение на това 4 нарушение.
По отношение на второто нарушение, квалифицирано като такова както от контролния, така и от наказващия орган по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП съдът намира, че и в този случай неправилно е приложен материалния закон.
Както контролния орган, така впоследствие и наказващия орган е приел, че след като К. е допуснал ПТП с материални щети, то с това си деяние е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП. Посочената разпоредба гласи, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са пострадали хора да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи. Нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателното постановление, нито в протокола за ПТП, нито в хода на съдебното следствие не се установява, при така нареченото произшествие, да са пострадали хора. Тоест фактическото описание на нарушението и посочената нарушена норма не съответстват, а неправилната квалификация на деянието е съществено нарушение, неотстранимо в хода на настоящото производство, поради което съдът намира, че и в тази част наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено и в тази му част.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, съдът намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящия случай няма заплатено адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, но е договорено възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата, което не се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В придружителното писмо на въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност и се моли съдът да присъди по-нисък размер на разноските. Съгласно 5 разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В конкретния случай минималния размер на адвокатски възнаграждение за подобен случай е 400 (четиристотин) лева. С оглед изхода на делото, а именно отмяна на процесното НП, съдът намира, че следва да се присъдят на процесуалния представител на жалбоподателя възнаграждение в размер на 400.00 (четиристотин) лева.
С оглед на гореизложените съображения съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 24-1275-002442 от 18.09.2024 год. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВ – В. Търново, с което за допуснати от П. В. К. с ЕГН **********, с адрес: **** нарушения по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН са му наложени две административни наказания – на основание чл. 179, ал. 2 вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец – като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.