Решение № 413 от 05.12.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Добрич, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Д. при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Данчо Й. Д. Административно наказателно дело № 20223230200019 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. М. А., ЕГН **********, с постоянен адрес:

***** срещу наказателно постановление № 21-0851-002011 от 30.11.2021 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Добрич, с което на М. М. А., ЕГН **********, с адрес: ***** за нарушение по:

- чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 (двеста) лв.

- чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 50 (петдесет) лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО

СРЕДСТВО за срок от 1 (един) месец.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди 1 наказателното постановление.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 535979/18.11.2021 г., съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния състав. Съгласно т. 1.1.2 от заповедта, на полицейските органи от секторите „Пътна полиция” (СПП) в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) е възложено да издават фишове и да съставят актове за установяване на административни нарушения по Закона за движението по пътищата. Няма спор в настоящия случай, че актосъставителят М. Г. Г. е именно младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Добрич. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на двама свидетели, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл.

42 от ЗАНН. При съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил, че има възражения, поради което и в акта е отбелязано:

„Имам възражения“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта.

Следва да се отбележи, че преди да състави АУАН актосъставителят е изяснил фактическата обстановка на извършеното пътнотранспортно произшествие, посещавайки местопроизшествието и придобивайки непосредствени възприятия, снемайки писмени обяснения от жалбоподателя 2 по настоящото дело – М. М. А., както и другия участник в пътнотранспортното произшествие – свидетелят К. И. К., изготвяйки съответните снимки на процесните два автомобила, както и съпоставяйки причинените щети по двата автомобила. Също така свидетелят Б. Г. Б. е изготвил и Протокол за ПТП № 1750964 от 18.11.2021 г. (л. 23 от делото), в който протокол е описал обстоятелствата, нарушението, причините, условията за ПТП, както и видимите щети на МПС.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния състав, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

В АУАН и в НП нарушението по т. 2 е квА.фицирано по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, без да е посочена съответната буква на визираната правна норма (в случая б. „б“). Непълното цифрово изписване на нарушения законов текст в АУАН и в НП (не е конкретизирано, че нарушението е по чл. 123, ал.

1, т. 3, б. „б“ от ЗДвП) обаче не е съществено процесуално нарушение, тъй като е нА.це пълно словесно описание на нарушението. Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени.

В настоящия случай е нА.це идентичност в словесното описание на нарушението в АУАН и в обстоятелствената част на наказателното постановление. В тези описания ясно е посочено и се налага един-единствен извод, че нарушението се състои в неизпълнение на задължението на жалбоподателя като водач на пътно превозно средство и участник в 3 пътнотранспортно произшествие, а именно – след постигнато съгласие на мястото на пътнотранспортното произшествие от двамата водачи, да се яви в определения срок в застрахователната компания да попълни двустранен протокол за пътнотранспортно произшествие с материални щети, поради което правото на защита на адресата на АУАН и на наказателното постановление не е нарушено. С оглед процесното описание на нарушението и предвид правилното посочване на административнонаказателната разпоредба – чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, следва да се приеме, че наказващият орган е приложил правилно материалния закон и липсват съществени процесуални нарушения при издаване на НП. Посочването в АУАН и в НП на материалноправната норма на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, доколкото санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП съдържа и състав на нарушение, не обосновават опорочаване на наказателното постановление в степен, влечаща отмяната му. Подавайки жалбата и организирайки защитата си, адресатът на НП е бил наясно за какво нарушение е ангажирана отговорността му. Касае се за неточност, която не влияе върху законосъобразността на НП и не засяга правото на защита на нарушителя, което е осъществено в пълен обем. В тази насока е и константната съдебна практика.

Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като поради липса на спорни обстоятелства не е било проведено и разследване.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

Тъй като жалбоподателят е санкциониран за две нарушения, съобразявайки разпоредбата на чл. 301, ал. 2 от НПК, съдебният състав следва да обсъди и реши въпросите по ал. 1 за всяко нарушение поотделно.

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

Относно нарушението по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП:

АУАН е съставен на М. М. А. за това, че на ***** г., в гр. Добрич, по ****, на кръстовището с ****, в посока РСПБЗН (Районна служба противопожарна безопасност и защита на населението), като водач на лек 4 автомобил „*****“ с рег. № ****, не изпълнява задължението да се движи на безопасно разстояние от потеглящия пред нея лек автомобил „*****“ с рег. № ***** на зелен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим и спиращ да пропусне линейка с включен специален режим на движение, движеща се по **** в посока **** и го блъска отзад, като допуска пътнотранспортно произшествие с материални щети по двата автомобила – нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт е било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което М. М. А. е санкционирана за това, че на ***** г., в гр. Добрич, по ****, на кръстовището с ****, в посока РСПБЗН (Районна служба противопожарна безопасност и защита на населението), като водач на лек автомобил „*****“ с рег. № ****, не изпълнява задължението да се движи на безопасно разстояние от потеглящия пред нея лек автомобил „*****“ с рег. № ***** на зелен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим и спиращ да пропусне линейка с включен специален режим на движение, движеща се по **** в посока **** и го блъска отзад, като допуска пътнотранспортно произшествие с материални щети по двата автомобила – нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.

Актосъставителят и наказващият орган са приели, че М. М. А. виновно е нарушила разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която, водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намА. или спре рязко.

За това нарушение, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на М. М. А. и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитани като свидетели в съдебно заседание актосъставителят М. Г. Г. и свидетелите Б. Г. Б. и В. Б. С. потвърждават констатациите в акта.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите М. Г. Г., Б. Г. Б. и В. Б. С., които са еднопосочни, логично подредени и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост.

5

Съдът кредитира и показанията на свидетеля К. И. К., който като водач на лекия автомобил „*****“ с рег. № ***** се е движил пред автомобила, управляван от жалбоподателя по настоящото дело – М. А., чийто показания са логично подредени и вътрешно безпротиворечиви, както и в унисон с показанията на свидетелите М. Г. Г. и свидетелите Б. Г. Б. и В. Б. С.. Няма основание да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.

От теорията е известно, че експертизата не съставлява средство за установяване на доказателства, а само способ за изясняване на някои обстоятелства по делото, за които са нужни специални знания. В случая показанията на разпитаните по делото свидетели, както и твърденията на жалбоподателя, доколкото са били необходими специални научни знания от областта на техниката, са проверени посредством назначената и изготвена в хода на съдебното следствие техническа експертиза № 71 от 16.06.2022 г.

Описаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства. Гласните такива, включващи показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели М. Г. Г., Б. Г. Б., В. Б. С. и К. И. К. са еднопосочни, логично подредени и безпротиворечиви. Гласните доказателства са безпротиворечиви и кореспондират със заключението на вещото лице по изготвената техническа експертиза, проверена в съдебно заседание по реда на чл. 282 от НПК и приета като обективно и компетентно изготвена, както и с приложените по делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото: справка картон на водача М.

М. А., протокол за ПТП № 1750964 от 18.11.2021 г., снимков материал на процесните два автомобила.