Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16724 от 12.09.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 2117/2024
Вид
Решение № 16724
Подписан
12.09.2025
Състав
ЕМИЛИАН ЛЮБЕНОВ ЛАКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.103 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.405 · Кодекс за застраховането
  • чл.411 · Кодекс за застраховането
  • чл.500, т.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 16724 гр. София, 12.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело № 20241110102117 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.500, ал.1 т.1 КЗ.

Ищецът ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ АД моли съда да признае за установено на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът Г. П. Г. е задължена да му плати на осн. чл.500, т.1 КЗ сумата от 1170,69 лв., претендирана като обезщетение за претърпените на 23.1.2018 г. имуществени вреди от собственика на л.а. с рег. №СВ9572КА, в чиито права е встъпил ищеца с изплащане на застрахователно обезщетение по договор за застраховка Гражданска отговорност със собственика на л.а. с рег. №СА5150СН, който е управляван от оказалата да бъде проведена за употреба на алкохол, наркотици или други упойващи вещества ответница, ведно със законната лихва от подаването на заявлението по чл.410 ГПК - 16.8.2022 г., до изплащането на сумата.

Ответникът Г. П. Г. не представя отговор на исковата молба. С възражението по чл.414 ГПК оспорва претенцията на ищеца, отрича да е виновна за настъпване на произшествието, размера на вредите и прави възражение за погасяване на вземането на ищеца по давност и настоява, че се прилага кратката погасителна давност по чл.111 ЗЗД.

Софийският районен съд като прецени събраните по делото 1 доказателства по отделно и в съвкупност приема за установено следното от фактическа страна:

От приетите по делото протокол за ПТП /съставен от полицай в кръга на службата му по установения за това ред, поради което представляващ официален удостоверителен документ/, съдебно-автотехническа експертиза и показанията на свид.И. Г. Филчев се установява, че на 23.1.2018 г. в гр.София, на бул.Дж.Баучер ищцата при движение на заден ход с управлявания от нея л.а. с рег. №СА5150СН се блъска в паркирания л.а. с рег. №СВ9572КА и му причинява повреди. Съгласно протокола за ПТП виновен за настъпването на произшествието е водачът на л.а. с рег. №СА5150СН – ответникът, която е отказала да бъде проверена за употреба на алкохол, наркотици или други упойващи вещества при покана от страна на пристигналия на място полицай.

Не се спори по делото и се установява от приетите писмени доказателства, че л.а. с рег. №СВ9572КА към датата на произшествието е застрахован по договор за застраховка Каско, който е сключен между собственика на автомобила и Алианц България АД. Също - и че това дружество е изпълнило задължението си по чл.405 КЗ и е изплатило застрахователно обезщетение на застрахования в размер на 1055,69 лв. с включени 15 лв. разноски за оценка на щетите /т.нар. ликвидационни разноски/.

По делото няма противоречия относно факта, че и ищецът е направил разходи за определяне на размера на обезщетението по чл.411 КЗ в полза на Дженерали застраховане АД в размер на 15,00 лв. – т.нар ликвидационни разноски.

От приетата по делото кореспонденция между двете застрахователни дружества се установява, че ищецът на 31.1.2019 г. е погасил по реда на чл.103 ЗЗД чрез прихващане задължението си по чл.411 КЗ към Дженерали застраховане АД и е встъпил в правата на удовлетворения кредитор срещу причинителя на вредите за вземането по чл.500, ал.1 т.1 КЗ.

Безспорно е също така и че ищецът е и собственикът на л.а. с рег.

№СА5150СН към датата на произшествието са обвързани от договор за застраховка Гражданска отговорност, по силата на който ищецът се е задължил срещу получената застрахователна премия да носи риска от ангажирането на гражданската отговорност на водача на този автомобил при 2

ПТП.

От приетата по делото САТЕ се установява, че средните пазарни цени за отстраняване на повредите по л.а. с рег. №СВ9572КА се равнява на 1019,00 лв.

При така установените факти съдът стигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.500, т.1 КЗ в редакцията му към датата на произшествието - ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества;

В процесния случай ищецът доказа фактите в негова доказателствена тежест с изключение на иска по размер, който е основателен до установения размер със съдебно-автотехническата експертиза плюс направените от двете застрахователни дружества ликвидационни разноски по 15 лв. /общо 60 лв./, Възраженията на ответницата са неоснователни с изключение частично на възражението за завишения размер на претендираното обещетение. Вината на ищеца съгласно хипотезата по чл.45 ЗЗД се предполага, поради което тежестта да докаже, че е невинна е в нейна тежест. От обективна страна, от протокола за ПТП е видно, че тя е предизвикала произшествието и е отказала да бъде тествана за употреба на алкохол и наркотици. Неоснователно е и възражението за погасяване на задължението й по давност. Съгласно непротиворечивата съдебна практика вземането по чл.500, ал.1, т.1 КЗ се погасява с общата петгодишна погасителна давност – чл.110 ЗЗД, началото на която се поставя с погасяване на застрахователното обезщетение. В случая това е станало на 31.1.2019 г. по реда на чл.103 ЗЗД, а заявлението с претенцията по чл.500, ал.1, т.1 КЗ е предявена на 16.8.2022 г. преди изтичане на петгодишния срок.

Изложеното показва, че искът е изцяло основателен и следва да се уажи.

3

Относно направените по делото разноски: На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът е задължен да плати на ищеца обезщетение за направените по делото разноски, съразмерно на уважените части от иска – в случая 90,88 % от 1535,00 лв. – по настоящото дело и 405,00 лв. – по заповедното, т.е – 1395,00 лв., съответно 368,06 лв.

Предвид изложеното, Софийският районен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът Г. П. Г. с ЕГН 8604201056 адрес в гр.София, бул.Македония 12, ет.3 е задължена да плати на ищеца ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ АД ЕИК 121265177 и адрес в гр.София, ул.Св.София 7, ет.5 на осн. чл.500, т.1 КЗ - 1063.94 лв., представляваща обезщетение за претърпените на 23.1.2018 г. имуществени вреди от собственика на л.а. с рег. №СВ9572КА, в чиито права е встъпил ищецът с изплащане на застрахователно обезщетение по говор за застраховка Гражданска отговорност със собственика на л.а. с рег. №СА5150СН, който е управляван от ответника която е отказала да се положи на проверка за употреба на алкохол, наркотици или други упойващи вещества, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба - 16.8.2022 г., до изплащането на сумата, като

ОТХВЪРЛЯ частично иска – само за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 1170,69 лв.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответника Г. П. Г. с ЕГН 8604201056 да плати на ищеца ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ АД ЕИК 121265177 следните с у м и : 1395,00 лв. – обезщетение за направените по делото разноски по настоящото дело и 368,06 лв. – по заповедното ч.гр.д. №44169/22 г. на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в, съразмерно на уважените части от иска Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК – с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им адреси чрез процесуалните им представители!

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5