Решение № 160 от 29.09.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Враца, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя П. Вълчева-Чукачева при участието на секретаря Веселка Кр. Николова в присъствието на прокурора Е. В. С. като разгледа докладваното от Петя П. Вълчева-Чукачева Частно наказателно дело № 20261400200481 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.32, във вр. с чл.16, ал.1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/ и е образувано въз основа на искане от Министерството на правосъдието и сигурността на Нидерландия за признаване и привеждане в изпълнение на решение № CA – 280423151 от 27.03.2026год., влязло в сила на 08.05.2026г. на несъдебен орган– Pol. Brabant-Zuid-Oost, Transactiemodule, с дрес: Koning Arthurlaan 38a, 5625 CB Eindhoven, Nederland срещу българския гражданин П.

С. П., с ЕГН ********** от гр.Враца, общ.Враца, ***, с което за извършено нарушение на чл. 2 от Закон относно административната уредба при нарушаване разпоредбите на Кодекса за движение по пътищата му е наложена санкция в размер на 120 /сто и двадесет/евро.

Решението е придружено с удостоверение, издадено в изпълнение на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.

В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура Враца изразява становище, че искането е основателно и следва да бъде уважено, като решението на несъдебен орган, издадено в Нидерландия за налагане на санкция за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата 1 срещу П. П., следва да бъде признато и изпратено на НАП за изпълнение.

Засегнатото лице П. П., нередовно призован, не се явява, като производството по делото протича в условията на чл.16, ал.3 от ЗПИИАКОРНФС.

Назначеният служебен защитник – адв. К. К. изразява становище за неоснователност на искането, като изтъква довод, че тъй като няма връзка със засегнатото лице, то последното най- вероятно е заплатило финансовата санкция.

Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за установено следното:

Решението за налагане на финансова санкция е № CA – 280423151 от 27.03.2026год., влязло в сила на 08.05.2026г. на несъдебен орган– Pol. BrabantZuid-Oost, Transactiemodule, с дрес: Koning Arthurlaan 38a, 5625 CB Eindhoven, Nederland срещу българския гражданин П. С. П., с ЕГН ********** от гр.Враца, общ.Враца, ***, с което за извършено нарушение на чл. 2 от Закон относно административната уредба при нарушаване разпоредбите на Кодекса за движение по пътищата му е наложена санкция в размер на 120 /сто и двадесет/евро.

Засегнатото лице П. е санкциониран за това, че на 15.09.2025год. в 07.35 часа е шофирал превозно средство с невалидно свидетелство за правоуправление, поради изтекъл срок на валидност. Поради това спрямо засегнатото лице е издадено посоченото по-горе решение, с което лицето е финансово санкционирано със сумата от 120 евро. Последното е било писмено и засегнатото лице е било уведомено, съгласно законодателството на решаващата страна, лично или чрез упълномощен, съгласно националния закон, представител, относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалването. Решението е постановено на 27.03.2026г. и е влязло в сила на 08.05.2026г.

Въз основа на горе визираното решение е издадено и процесното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, съобразно утвърдения в приложението към решението образец (чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС). Удостоверението е издадено, подписано и съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на 2 издаващата държава (чл. 4, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС). Същото е преведено на български език (чл. 5, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС). Удостоверението съдържа изискуемите реквизити и от него недвусмислено се изяснява волята на органа, наложил съответната санкция, тъй като подробно е описано фактическото положение и обстоятелствата, при които са извършени констатираните нарушения, вкл. място, време, правна квалификация, както и съответните разпоредби, нарушени от страна на засегнатото лице П. П..

При тези факти съдебният състав прие, че са изпълнени всички изисквания на закона за разглеждане на делото пред сезирания съд и че удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изм. с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета, съответства на приложения акт за налагане на финансова санкция.

Настоящият съдебен състав приема, че решение № CA – 280423151 от 27.03.2026год., представлява акт /решение за налагане на финансова санкция/ за налагане на глоба, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПИИАКОРНФС, тъй като е налице влязло в сила решение, постановено от несъдебен орган на държавачленка на Европейския съюз. Представеното за признаване и изпълнение решение за налагане на финансова санкция е в съответствие на разпоредбата на чл.3, ал.1, т.3 ЗПИИРКОРНФС, а именно издаден от несъдебен орган и влязъл в сила в държава– членка на Европейския съюз, акт за налагане на задължение за плащане на глоба за извършено нарушение на територията на Нидерландия.

За извършеното от засегнатото лице П. П. административно нарушение, не се изисква двойна наказуемост съгласно чл.30, ал.2, т.6 ЗПИИАКОРНФС.

Засегнатото лице е с постоянно местоживеене в гр. Враца, обл.Враца, поради което съгласно чл.31, ал.1 ЗПИИАКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е именно Окръжен съд Враца, а съгласно чл.30, ал.3 от ЗПИИАКОРНФС има постоянно местопребиваване в РБългария.

Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл.35 ЗПИИРКОРНФС основания, при които българският съд може да откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова 3 санкция от чужд съд. Удостоверението е по образец и отговаря на изискванията за форма и съдържание /чл.35, т.1 от Закона/. Няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението за налагане на финансови санкции /чл.35, т.2 от Закона/. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство, която съгл. чл.82, ал.3, вр.ал.1 ЗАНН е тригодишна и не се отнася за деяние, подсъдно на български съд /чл.35, т.3 от Закона/. Засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо /чл.35, т.4 от Закона/. Същото не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България или са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния /чл.35, т.5 от Закона/. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро /чл.35, т.6 от Закона/– същата е в размер на 120 евро. Решението е по отношение на физическо лице, което е административно наказателно отговорно /чл.35, т.8 от Закона/.

Производството е писмено и лицето е уведомено лично за правото си и срока за обжалване на решението /чл.35, т.9 от Закона/. Тези обстоятелства са отразени в Удостоверението, поради и което настоящият съдебен състав намира, че не би могъл да поставя отразеното в същото под съмнение, за да изисква допълнителна информация от издаващата държава как точно е осъществено уведомяването на засегнатото лице.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че искането за признаване и изпълнение на решението на несъдебен орган на Нидерландия против лицето П. П. за наложена финансова санкция следва да бъде уважено. На основание чл.36, вр. чл.22, ал.1 ЗПИИРКОРНФС признатото решение следва да бъде изпратено на НАП за неговото изпълнение съобразно нормата на чл.6, ал.2 ЗПИИАКОРНФС.

За признаване на решението и изпращането му на компетентния орган за изпълнението му следва да бъде уведомен компетентният орган на издаващата държава, а именно Centraal Justitieel Incassobureau, адрес: Postbus 185, 8900 AD Leeuwarden, Nederland.

При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 4

ЗПИИАКОРНФС, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА и ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ решение № CA –

280423151 от 27.03.2026год., влязло в сила на 08.05.2026г. на несъдебен орган– Pol. Brabant-Zuid-Oost, Transactiemodule, с дрес: Koning Arthurlaan 38a, 5625 CB Eindhoven, Nederland срещу българския гражданин П. С. П., с ЕГН ********** от гр.Враца, общ.Враца, ***, с което за извършено нарушение на чл. 2 от Закон относно административната уредба при нарушаване разпоредбите на Кодекса за движение по пътищата му е наложена санкция в размер на 120 /сто и двадесет/евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд – гр. София, като обжалването не спира изпълнението.

ДА СЕ ИЗПРАТИ НЕЗАБАВНО препис от настоящото решение и от Решение № CA – 280423151 от 27.03.2026год. на компетентния орган- Centraal Justitieel Incassobureau, адрес: Postbus 185, 8900 AD Leeuwarden, Nederland , на ТД на НАП– офис Враца за изпълнение като се укаже, че съгласно чл.22, ал.2 ЗПИИАКОРНФС следва незабавно да уведомят съда за предприетите действия по изпълнението на Решението.

ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава, като изрично се посочи номера на решението на несъдебния орган за признаването и изпращането му на компетентния орган за изпълнение, като уведомлението бъде в превод на езика на издаващата държава, като съгласно чл.13, ал.1 ЗПИИАКОРНФС разноските са за сметка на Република България като изпълняваща държава.

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________ 5